/dev/null

2011-11-14T14:26:00.004+02:00

Tinfoil hats on, please.

The European Union is already a fact with the EEA as its entension. It was created based on economic interest but it is quickly becoming obvious that it won't stand if it doesn't provide a deeper political integration, as well. (I am not interested in discussing the problems of the Euro here, this post is about something else.) So, basically, the EU is on the way of becoming a federation.
Meanwhile there are some gossips about the USA, Canada and Mexico drafting a common currency. These rumours are highly unconfirmed but are nontheless possible. The Trans-Pacific Partnership plan is, though, anything but fictional. And it sounds just like what the EU started as - a community of countries, which eliminate trading taxes, trying to make themselves a bit more competitive than the rest. And a common currency will definately make them even more competitive, at some point.
We should also have in mind the deep (some would call it "profound") economical interconnection between the USA and China. This means that it's only logical for China to be included as well, at some point. Or at least logical for the USA. And the USA will have a great leverage in the group, I have little doubt about that.
Russia has its own field of influence. It's in a strange place right now, so I have no idea what's going to happen there.
Africa is a mistery, too. Will it find peace and unify? Will it integrate internally in order to become globally competitive at some point? Or will parts of it join this or that global union?

I'm writing all of this with only one thought in mind: are we witnessing the begging of the world globalisation described by Orwell? (I'm not talking about the Big Brother part of his ideas, just the countries.) Are we seeing the first parts of Oceania, Eurasia and Eastasia forming? (A quick reminder here.)
If we are, indeed, seeing this mega-countries forming, then... what? Is that a good thing or a bad thing? Will it lead to e perpetual war and everything else Orwell describes? Or will it lead to a world without borders, people moving freely everywhere, to an actual global village in the physical world, as well as in the computer world?

Only time will tell, I guess. Food for thought.

OK, tinfoil hats off, please, we all look stupid in those.

Rage @Technorati

2011-09-16T10:43:00.000+03:00

Да му се не знае, тръгнах да попълвам ежегодната анкета на Tehnorati за състоянието на блогосферата. Докато преди питаха колко често и за какво блогват хората, сега се интересуват само от едно нещо - пари! "Професионално ли блогвате?", "На съдържание ли ви плащат?", "Как генерирате трафик?", "Какви реклами имате на блога си?", "Рекламирате ли брандове?", "С кои брандове обичате/не обичате да работите?", <въпрос за брандове>, <въпрос за брандове>, <въпрос за реклами>, <още един въпрос за реклами>, <въпрос за хонорари> и т.н, и т.н.

Да ви треснат триста мълнии! Аз съм блогър, блогвам за лично удовлетворение, а не за пари (както ви отговорих на съответния въпрос) и привличам посетители само и единствено чрез материалите си. И не вадя НИКАКВИ пари от блога си и така си ми харесва!

Какво, в блогосферата е останало място единствено за реклама, ревюта, бранд плейсмънт, бойкоти и т.н. Е, не! Има все още хора, които използват блготовете си, както ги използваха преди "да стане модерно" и "да стане мейнстрийм" и да започнат да гледат на нас като на @^%*&(! журналисти. Аз не съм журналист, рекламист, анализатор или каквото и да е. Аз съм просто човек с мисли, чувства и терзания. И ги споделям със света през моето малко прозорче. И не ме интересува кой точно ги чете, така че не се и рекламирам прекалено.

Гледайте си работата, Tehnorati!

2011-08-16T19:23:00.005+03:00

Понеделник сутрин, ден след като съм се прибрал от ваканция. Ставам в 7, зъби, бръснене, раница. В 7:40 съм на спирката, автобусът ще дойде след 5-6 минути. В 8:02 съм още на спирката, а автобусът не е дошъл, надяваме се на следващия. В 8:10, след като и вторият автобус не е дошъл, се прибирам обратно, взимам си колелото и отпрашвам с него. Градът е като изоставен - тук-там по някой човек, тук-там по някоя кола. Наближавам университета и виждам защо няма автобуси - всички улици са разкопани като след бомбардировки. Стигам до сградата, където е кабинетът ми и я намирам заключена. Бърза справка в мейлите и намирам името на колегата, който ме разведе наоколо преди 3 седмици. Още една бърза справка и нета изплюва телефонен номер, факс, снимка, адрес... На телефона, обаче, никой не отговаря. Минава 8:30, което за Австрия си ознавача, че работният ден е започнал. Звъня на единия си мениджър - без отговор. Звъня на втория си мениджър - същото положение. Обзема ме леко притеснение. Звъня на колегата по проекта - никой. Часът леко наближава 9. Няма какво повече да свърша тук - мятам се на колелото и се прибирам вкъщи, за да си работя от там. Прибирам се, душ (след колелото не е зле) и телефонът ми звъни. Колегата. Днес - празник, никой не работи (вкл. градският транспорт). Дева Мария се възнася (дочувам камбани отвън). Благодаря на колегата за информацията и затварям. А дали ако го знаех това, когато си говорихме за отпуската ми, нямаше да си остана още един ден в България, а? Да не говорим за лудницата сутринта. Е, поне днес не се работи - все е нещо.

2011-07-18T15:11:00.003+03:00

The heat of this eternal winter is burning the blisters on my feet, my eyes are full of the tears the hot Sun is causing. Endlessly trudging along towards the horizon, covering the miles over this desert of grayish sands with only a vague memory of the determined stride I once took forward. The focus of my current existence is layed on the next little rock I need to go around or that puddle of murky water I decided to walk across yesterday. Some time ago I thought I was tired and needed a rest, so I stopped under a tree for a year to let my heels cool off. As seasons swept by I found myself sitting under the tree while walking on a different kind of desert - a smaller, spherical one which you can never leave unless you return to the grayish sands. A recursion of deserts in the eyes of the walker, you may call it. So I got back and now I walk again and shift in and out of nightmares and dreams and hopes and one day I will reach the shore and I will have crossed the desert and I will be unsatisfied with the views I saw while looking at my feet dragging along and I will regret the turns I made on the straight path and I will state with firmness that it has been a good trip after all and that I have done a lot along the way and then I will plunge into the waters to be forgotten just like everyone else.

2011-04-09T19:21:00.002+03:00

Първи сладолед за годината, първо катерене на скали, първи домашно-печени брецели. :)

Най-сетне си навихме на мързела и отидохме на скали. Окончателно намразих местния обект - ненавиждам вертикални щипки, а това май е всичко, което има. Скалата се цепи на пирамидални форми и това е. Установих, че не мога да изкатеря едно 6а+, защото сухожилията ми са някъде между желе и кашкавал като консистенция. Мускулите ми вече не съществуват особено, но за това пък съм по-лек, та нещата там се компенсират. Изкатерих няколко смехорийки ала 4а/5а. Беше забавно, все пак. :)

Австрийският сладолед е готин. Мисля да го унищожавам при всяка възможност. :)

И така... Днес е готин ден.

Една пролет в южна Австрия

2011-03-29T14:23:00.005+03:00

И пролетта е тук и е прекрасна. И тревата е зелена и слънцето грее. И хората са мили - Bitte-Danke-Danke-Bitte, immer Blumenwörter. И искам да се усмихна и ми липсва Борисовата и ми липсва Венски с неговите глупости да мрънка наоколо и ми липсва брадата на Тино и усмивката на Яската и зелените обеци на Лора. И всъщност всичко е наред и отново големият ми враг съм аз самият, както винаги до сега. Борил съм се с това чудовище и преди, ще се преборя пак. И много хора на колела преминават през цялото време покрай мен. И малкото моливче с което пиша свършва и слънцето огрява пейката. И знам, че трябва да има още много запетайки и знам къде трябва да са и не искам да ги сложа. И градът около мен бучи и работници си подвикват и най-сетне е жив. И се усмихвам и съм тъжен и съм щастлив и никога няма да разбера хората, които тичат в парка, по улиците, по алеята край реката. И едно момиче е седнало по турски на пейката си и пуши и попива пролетта през тъмните си очила. И за да видиш света трябва да излезеш от вкъщи и за да живееш наистина в Грац трябва да караш колело.

Ping?

2010-07-16T12:30:00.002+03:00

Я какви хууубавки паяжинки са се заформили тук! Така, така... паузите са полезно нещо. Или ако не полезно, то неизбежно.

Начи... Ни съм умрел. Още. Не съм и на работа ("и никога няма да бъъъъда!") и не си търся особено. Писах едно малко проектче за Андроид междувременно. Забавно е. :)

Толкова за сега - очаквайте включване!

2010-03-31T11:42:00.003+03:00

Sitting at my desk with the voice of Nina Persson in my head, sweetly filling the void around flying Pink Floyd quotes and smudgy ideas about immortality and other nightmares. Do you know that feeling when you are as hungry as a dog but you are unable to bear the thought of putting anything in your mouth? Well, this is my mental state in the last couple of weeks. I want to try so many things! I want to test my teeth on a real Android application, I want to learn German, I want to read throught the whole impressive heap of books I have lying on the desk of my mind. And I can't. I know that this is something which needs to wait. I need the sandstorms in my mind to die down before I take on anything new. I need a clear view ahead before rushing into anything. I need a full mental rest. I can already taste it... A bike, a book, a plastic cup of coffee in the Park of Liberty. Sweet, sweet boredom that awaits! Nothing in this world can refresh, envigorate and motivate me half as much as sheer boredom! That feeling is so unbearable that it automatically provokes creativity!

I wave goodbye with the sweet, sweet sound of early Led Zep guitars - Communication Breakdown.

Android Offline GPS

2010-03-25T17:17:00.003+02:00

Като си имаш GPS устройство в джоба е добре да можеш да го използваш независимо имаш ли GSM покритие (и data plan) или не. За целта, обаче, ти трябва приложение, което да си държи картите на SD картата, вместо да ги сваля в движение от мрежата. Наоколо се въртят няколко такива приложения за Android, така че запретнах ръкави и започнах да тествам.

Фаза 1: статични карти.

Първите приложения, които намерих използват вече съществуващите карти на Google Maps или Open Street Map като по някакъв начин свалят картинките, съответстващи на различните нива на приближение и ги пазят на камари на SD картата. Тествах Maverick, AndNav и AndNav2 - Maverick има готини екстри (мери скорост, посока, али-бали), но и трите дават много красиви карти, много приятна работа, изглеждат си все едно Google Maps offline (което, де факто, са си). Всичко това добре, но тези карти се оказаха съставени от десетки и стотици хиляди малки PNG картинки. Няма да се отплесвам в клъстъри и с какво се те ядат, но ще кажа, че подари специфики на файловите системи има определено минимално място, което даден файл заема (слаб или дебел - един човек заема една седалка в автобуса) и при FAT32 на SD карта това са 32KB. При около милион файлчета по около 1KB загубите са чувствителни. Стига се до там, че 100MB карта заема 2.18GB! И това е сравнително ниско детайлна карта на България + по-детайлна такава за София. А какво става ако искам малко по-голяма карта или пък карта за две-три държави? Шепа SD карти?!

Custom built maps.

Хубавото на този тип приложения е възможността да си направиш сам въпросните колекции от картинки според собствените си нужди - на полята около Кремиковци надали би ти потрябвала детайлна карта... За целта намерих един много, много готин инструмент - Mobile Atlas Creator. Може да прави карти за ужасно много приложения - TrekBuddy, AndNav, BigPlanet, Maverick, Magellan, Garmin и още няколко. Ако ви трябват такива карти - пробвайте го.

Фаза 2: векторни карти.

След известна борба с картите, съставени от ужасяващо количество малки файлчета се сетих,ч е нормалните GPS-и използват векторни карти. Съответно се засилих да чета по форуми и сайтове има ли такова приложение за Android. И се оказа, че има! Нещото се казва MapDroyd и използва компресирани векторни карти. За сравнение с горния случай картата на цяла България (е, не много подробна) е 4MB! За Германия има доста подробна карта, която вече е над 250MB, но е доста подробна. Ура! Вече имам карта, на която мога да разчитам без да заема цялата SD карта! Приложението си има, разбира се, кусури. Не предлага навигация. Голям минус, но ще го преживея. Няма pinch-to-zoom (много съм разглезен, знам). Няма изчисляване на пътища от точка до точка. С други думи е просто карта, която ти казва къде си и на къде гледаш. Но това на мен ми върши работа.

Между другото, оказа се, че същите хора, които правят MapDroyd, правят и приложение, наречено WikiDroyd, което е същото, но за Wikipedia - сваляш си цялата Wikipedia локално на картата и си я четеш на воля когато и където си поискаш. Не поддържа българската Wikipedia, а пълната версия на анлийски е малко под 3GB. Доста тежко, но... там все пак има всичко на света! Идеалната двойка приложения за да направиш от телефона си пълен пътеводител на галактическия стопаджия! :)

Windows: files and filenames

2010-03-23T15:58:00.010+02:00

Някога да сте се чудили защо не можете да изтриете дълбока директорийна структура под Windows? Оказва се, че има едни забавни ограничения, които поред този форум са следните:

Ограничения за брой файлове или поддиректории:

FAT16 - 512
FAT32 - 65,534
NTFS - 4,294,967,295

Ограничение за дължината на пътя + името на файла:

Path length + Filename length <= 259

Q: Как да изтрием все пак такава структура?
A: Отворете една конзола и използвайте командата rmdir /s <dirname>.

Slow down just a tiny bit, maybe?

2010-03-17T09:41:00.004+02:00

Не знам как става така, че при мен нещата винаги идват на приливи и отливи. До преди две седмици използвах всяка минута свободно време да играя Го и да чета за него. Сега... никак. Също така до преди две-три седмици катерех веднъж-дваж на седмица. В момента тялото ми е като премазано - сутринта наистина имах затруднения с ходенето от вкъщи до автобусната спирка. Кратката равносметка, обаче, доста добре обяснява затрудненията - катерил съм 6 от последните 7 дни... Не знам как се получи така, но започнах миналата сряда и спрях да катеря чак в неделя, когато бях като пребит след съботните скали. Изобщо няма да коментирам колко време се двоумих дали да не отида и в неделя с Алекс и Филип. След това в понеделник катерихме по план, а вчера Венски внезапно го споходи меракът, а на мен така или иначе цял ден предимно скали и колелета ми бяха били в главата. За довечера има планирано пак катерене, но този път може би (евентуално) ще го пропусна.
Иначе тялото ми все още учудващо се държи - очаквах след подобен маратон да е в доста трагична форма. За момента проблемите се изразяват в едно претоварено сухожилие и едно леко претоварено такова. Да не повярваш. Да се надяваме, че добрата тенденция ще се запази. А пък аз ще се опитам да й помогна с малко почивчици тук и там. Може би. :)

+++

2010-03-16T13:54:00.007+02:00

След като отхвърлих горчилката на грубата действителност в предишния си пост, сега имам възможност да се отдам на спомени за по-хубави неща. Вън слънцето грее все по-силно и, както се казва, в Чернобил тревата синее, а птичките лаят.
С други думи, пролет е!

Събота беше хубав ден. Както толкова пъти преди това хванахме влака за Лакатник, пихме кафе на лакатнишката гара и се отправихме към Вражите дупки. Първо катерене за годината. Скала под пръстите, мирис на варовик... На десет метра над земята на една лакатнишка плоча открих спокойствието и свободата. Спомних си защо го правя. На два метра по-нагоре, висейки в седалката си, самоосигурен на последния клин на маршрута бях у дома си. Бавно, спокойно, уверено слагах установка, както толкова пъти преди. Спокойствие, отмиващо всичко лошо.
Продължението на деня си имаше всичко за мен - опити по труден тур, от който дори се отказах, рискова ситуация, преминаване на стар, познат тур, представящ предизвикателства, които все пак преодолях. Ден на истинско катерене. Да, не катерихме много. Да, нямаше върхови изпълнения или каквито и да било постижения. Но беше хубаво. Един от онези дни, които ти оставят милото, топло усещане към любимото ти занимание - да висиш вкопчен в няколко малки ръбчета на десетина метра над земята.
Да катериш.

нямам подходящо заглавие

2010-03-16T13:30:00.013+02:00

Навън малко по малко слънчицето недделява над снежните напъни на баба Марта, която тази година е особено люта. Около мен пък се въртят странни работи, които дори бих нарекъл хубави.

Да отхвърлим тежката част - вчера официално се дипломирах. Да се чете "вече официално и безвъзвратно съм 'компютърен инженер'". Смейте се.

Техническият университет, разбира се, не пропусна да се прояви в типичен за него стил през тази последна среща. Би било малко странно всичко да мине гладко и спокойно, нали? За да не допусне такива неща, милата администрация се беше постарала да въведе абсолютно нулева организация в церемонията по връчването. Да се чете - в една от нормалните лекционни зали деканът и ректорът ни помрънкаха 15 минути глупости за това колко се търсели инженери, каква професионална реализация ни чакала, как икономиката не знам си какво си. Единственото смислено нещо, което чух, беше, че студентите получавали знание не поради, а въпреки преподавателите си. По-верни думи не са били изричани на лицето на майката Земя. Няма да коментирам, че ще се получат само звездички в поста... Само ще спомена, че в този момент исках да чуя всичко на всичко "Честито дипломиране, поздравяваме Ви, че успешно се справихте с тази стъпка в живота и образованието си. На добър час!" Не е толкова трудно, нали? Вместо това чух (в прав текст) "вие сте най-добрата стока за износ на България" (да, да, цитирам!), "ние, за съжаление, знаем, че повечето от вас ще заминат за чужбина", "образованието тук ви дава чудесни въможности за реализация в Европа". Мотивиращо, а?
До тук положението беше жалко и мизерно, но това някак си не беше достатъчно. Очевидно решили, че са загубили достатъчно от свръх-ценното си време, нещастниците, ръководещи тази изпаднала дупка, имаща наглостта да се нарича университет и съответните му подразделения хванаха и се изнесоха. Връчване на дипломи, ръкостискания и прочее имаше за няколкото заблудени души, успели да изкласят с отличие. След това отпред излязоха две лелки с голям наръч дипломи и започнаха да викат "Иван Иванов! Петър Петров! Ку*а Ми Янко!" без всякаква организация на хората. Дипломантите, съответно, се скупчиха долу, защото изобщо не беше ясно кога ще извикат името ти и ще ти развеят дипломата. Трагичната пародия не подлежи на описания. Може би по-късно ще сложа тук една или две снимки, които да онагледят мащабите.

С това мисля да приключа темата "Технически Университет" и повече да не пиша за него.

Нека само споделя твърдото си вече мнение относно бъдещето на това заведение:

ТУ-София трябва да бъде сринат със земята и залят с напалм!

По възможност докато преподавателският състав е все още вътре, за да се предотврати по-нататъшно разпространение на заразата!

Подпис,
инж. Новаков

2010-02-17T15:58:00.005+02:00

Тези дни се чудя защо изобщо ставам от леглото и защо си отварям устата за каквото и да било. Мразя целия свят и той ме мрази обратно. Не понасям почти никакви хора. Не искам да се занимавам с каквото и да било. Заформил съм си готина предсрочна пролетна депресийка, леко разбъркана с агресия и с топнат в нея къс фитил. You have been warned!

Фактът, че напоследък не мога особено да пиша на клавиатура може да е или да не е свързан с горното. Така или иначе, извинявам се за всякаквите изядени или разместени букви в текста. За граматическата издържаност на езика, обаче, нямам извинение, така че приемам критики.

Много хубаво беше този уикенд. (Нека дадем леко положително побутване на този пост.) През цялата предна седмица се опитвах да играя колкого мога Го и през уикенда продължих. Дори се престраших да играя online, не само срещу ботове, но и срещу хора! Оказва ми сериозно напрежение, но наистина се отплаща - и като напредък, и като емоции. Като страничен ефект вече имам и ранк в KGS! Започнах с 23 кю, което може би е малко под възможностите ми, минах през 22 и 21 кю, където долу-горе съм към момента по собствена преценка и стигнах чак 20к, което сякаш ми е малко много - все още не съм толкова добър. Трябва да играя още игри за да стабилизирам.

В неделя сутрин имаше състезание по боулдър на стената в Софийския. Първоначално не мислех да ходя, защото напоследък катеренето е загубило очарованието си и се е превърнало в блъсканица/опашка пред боулдърите, което определено не ме стимулира и не съдейства за доброто чувство в community-то. Както и да е. Спазих плана си и се наспах като пич. Станах към 11 и към 12:30 с Мишката цъфнахме в мелето на стената. Хората вече бяха пробвали повечето боулдъри, така че получих добри насоки кои боулдъри колко са трудни. Покатерих без да си давам много зор, но и без никакъв плам. Час и половина по-късно ми омръзна и се поуморих. Не ми се занимаваше да почивам половин-един час за да пробвам още два-три боулдъра, при положение, че вече бях изкатерил 13. Целта ми, до колкото изобщо имах някаква цел, беше да изкатеря около 10 боулдъра, така че с чувство на задоволство заминахме с Мишка да хапнем. Оказа се, че добре съм се натоварил (както лошо бях загрял) и до вчера разни стандартни болежки отшумяваха. Мисля да не катеря тази седмица - стената ще е недонаредена, целия народ ще се е изпонаентусиазирал и ще се е изсипал да катери и да пробва недонаправените боулдъри от състезанието и общо взето ще е лудница. Да не говорим, че не ми се занимава. Допълнителен извод от тези дни е, че вече си нямам дори една компания. Хората, с които катеря и които дълго време приемах за "компания" и т.н. вече са точно това - хора, с които катеря. Толкоз. Не, че нещо са или не са направили. Просто... това е положението.

Друга новост около мен е, че Дядовата ръкавичка, a.k.a. Den of Evil загуби един от жителите си. Митве си намери друга квартира и е в довършителните етапи на изнасянето си. Това, разбира се, много ме радва, защото колкото по-малко хора живеят на едно място, толкова по-лесно им е да се разбират добре. Факторът "жизнено пространсво" също е доста важен. Това не намалява особено желанието ми да крещя, но все пак си е хубаво нещо.

Допълнителен весел фактор от тези дни е, че майка ми има линк към този блог. За пръв път от създаването му преди 5 години. Надявам се, че няма да откачи като прочете съдържанието му. Мамо, ако четеш това, не се шашкай! :) Всичко е нормално, всичко е под конрол!

Хм, тъкмо щях да напиша завършващото изречение, когато се сетих за още нещо, което ме мъчи тези дни и след като така или иначе съм тръгнал да се оплаквам, нека си кажа и за него. В момента предавам проектите, за които отговарям, на други хора. Оказва се, че съм кошмарен в това! Аз имам добра идея как работят проектите, но, изглежда, не достатъчно добра за да мога да го обясня на нормален език. Дори на ненормален не мога. Седя като пукал и мънкам глупости пред една бяла дъска. Купон! Надявам се колегите да не ми се сърдят (много). Поне по моите проекти има малко проблеми.

Та сега вече мога спокойно да премина към онова изречение, за което споменах преди малко:

Нямам търпение да изляза в едно(дву)месечна отпуска!

Nexus One

2010-02-08T18:10:00.007+02:00

Познайте какво си имам!

Да! След доста чесане по главата, обсъждане с всякакви хора, четене на това и онова и кратко тестване на Android върху G1 най-сетне се спрях на Nexus One.

Disclaimer:
От сега заявявам, че не заемам страна в спора "кой е по-по-най!" - все още смятам, че и Nexus One, и iPhone имат своите предимства и недостатъци, като при различните хора те се балансират по различен начин!

След като отхвърлихме това отгоре, нека кажа следното:

Нещото е страхотно!

Преди да го получа имах някои съмнения дали наистина ще ми харесва, дали ще може да прави това, което искам от него и най-общо дали ще съм щастлив от факта, че го притежавам (все пак всички технически бози в края на краищата се свеждат до това, нали?). Е, за момента се справя чудесно. :)

Целта на този пост не е да правя милион и първото ревю, а просто да се похваля, така че приключвам до тук. Out. :)

Искам чук!

2010-01-29T01:34:00.004+02:00

Все по-изнервящо ми става да питам за чук, а да ми предлагат тесла! Да, знам, че с теслата мога да забивам пирони също толкова добре, колкото и с чук. Да, знам, че с теслата мога и да ги вадя после. Не, не мисля, че проблемът ми е, че не изполвам голям объл камък като вас. Да, знам, че и с него мога да забивам пирони, да вероятно дори мога да ги забивам много по-ефективно, бързо, стилно и т.н. Да, знам, че мога и да си подпирам вратата с него. Аз все още искам чук, да ви се намира? Ох, не, не мисля, че целият проблем се корени в идеята ми да забивам пирони и да, чувал съм, че тези неща могат да се правят и с винтове, лепила и т.н. Не, проблемът не е в това, че използвам грешен вид пирони, които лесно ръждясват, огъват се и не са достатъчно красиви. Да, знам, че има и по-добри пирони на пазара, но тези на мен ми вършат работа. А за да ми свършат работа ми трябва един чук.
Да ви се намира?

PS: Ако горното не ви става ясно по никой начин, започнете да заменяте ключовите думи със следните: Windows, Linux, Mac OS, Android, iPhone, Nokia, Firefox, IE, Google Chrome и т.н., и т.н., и т.н.

Запетайки, запетайки!

2010-01-22T10:52:00.006+02:00

През последните години ми се налага да си пиша с всякакви хора. С голяма част си пишем на английски, с по-малка - на български. Излишно е да споменавам, че хората не се стараят прекалено email кореспонденцията им да е граматически изрядна (много HR компании не се старят да пишат на кирилица, то какво остава да пишат грамотно). Един доста неприятен ефект от това се явява съмнението към собствената ти грамотност. В началото човек пише грамотно и се старае да не се дразни на грешките на събеседниците си. С течение на времето започва да ги приема и дори да ги допуска. След още време започва да забравя кое е грешка и кое е вярно и се влива в стадото на неграмотните.
Днес за пореден път се сблъсках обръщенията в писмата ("Здравей, Гошо, хайде да ходим за риба!") и за пореден път се замислих трябва ли или не трябва да се пишат запетайки и от двете страни на "Гошо", въпреки че много добре знам, че трябва. Просто колегите ми не пишат и това започва да ме обърква. Кратко ровене в нета ме срещна с тази статия, където нещата са обяснени:

Езикова култура: Запетая - теория

Моля, прочетете я! Използвайте запетаите грамотно за да може поне малко да качим качеството на българския език в Интернет. (Наистина, моля ви...)

Thinking "in the cloud"

2010-01-15T14:13:00.010+02:00

Често ми се случва да се колебая между няколко възможности и да не мога да взема решение сам - било защото нямам информация, опит или изобщо идея как да реша. В такива случаи се оказва доста удобно да изстреляш проблема "в облака" и да видиш каква информация ще ти даде той. Ето и пример:

В един момент стана ясно, че ще мина на някакъв тип smartphone. Въпросът беше към кой точно и претендентите бяха няколко: iPhone 3Gs, HTC Hero и HTC Magic. В последствие двете HTC-та отпаднаха в полза на Nexus One, но чуденката продължи. Как решаваме проблема? Изстрелваме го в мрежата и следим реакциите!

1. Twitter!
Първата стъпка беше да попитам какво мислят хората в Twitter. Моментално имаше спонтанно гласуване + мини flame. Подценявано предимство на атакуването на проблем в облака на twitter е, че хората в този облак са подбрани и познати, т.е. мнението на всеки един идва с определена тежест и с определен нюанс. Има от всичко - неграмотни потребители, грамотни потребители, техничари, пълни гийкове, фанатици и т.н.
Това обаче не беше достатъчно.

2. Google Wave
Своеобразното "гласуване" в twitter не беше нищо повече от popularity contest - просто стана ясно кой има повече фенове, но не и защо. А на мен ми трябваха реални данни, по които да преценя. За това забърках на бързо една вълна, в която хората да обсъдят предимства, недостатъци, спецификации, да се позамерят с аргументи, а аз да мога да стоя от страни, да хрупам пуканки и да гледам шоуто!
Предимството на вълната безспорно е във възможността всеки от участниците в спора да се аргументира. Също така за разлика от форумите, вълните са многонишкови (т.е. може да се разклонят на всяко едно място за доуточняване на някой въпрос) и нищо не се губи само защото е изостанало малко по-нагоре в обсъждането и никой вече не чете старите постове. Също така вълните се редактират в реално време и обсъждането е много, много бързо!

Не ми се наложи да използвам други методи, но предполагам, че е възможно - блогове, социални групи, мейл групи, Facebook групи (блях!) и подобни. Интересното на този начин за събиране на информация и взимане на решения е, че човек взима дадения проблем и го хвърля към група хора. Част от хората реагират и започват изливат информация обратно към човека. Различните потоци информация комуникират по между си и първоизточникът (т.е. аз) може да наблюдава борбата между всеки две мнения. Така всеки аргумент използван с цел убеждаване на противника в спора се превръща в аргумент за убеждаване на първоизточника на въпроса. Също така се оформя и своеобразно състезание между застъпниците на противоположни тези за това коя фракция ще спечели на своя страна питащия, което допълнително мотивира участниците в обсъждането да изнамират още и още информация, аргументи, тестове и прочие - всички онези неща, които иначе човек трябва да събира и анализира сам, често правейки грешки при анализа и сравняването им.

Добре дошли във Взимане на решения 2.0! Само имайте предвид, че най-тежката част от решението, а именно отговорността, както винаги, си е изцяло ваша!

Северното черноморие

2010-01-05T18:12:00.003+02:00

Попаднах на малко снимки на северното ни черноморие, които просто ме треснаха като с мокър парцал! Прекарвам там летните си ваканции последните няколко години и винаги намирам по нещо ново, което да ме отнесе, а така и не мога да го предам е разказ. Тези снимки също не успяват, но са доста близо!

Евгени Динев - Калиакра... и на север

2009-12-17T13:55:00.003+02:00

Тик-так, тик-так... Времето към приближаващите празници тече. Много ми се ще да идват по-бързо. Искам да спя до късно, да седя спокойно вкъщи и да цъкам нещо, да чета нещо. Не искам да ходя никъде. Ако е възможно искам да поцъкам малко повече Го, защото установих, че съм забравил и малкото, което знаех. Искам да си уча немския, който съм изоставил тотално. Хмм... Може би този пост не е лошо място за един списък с неща за правене. Ето го и него:

* Немски. Ученето е хубаво нещо, когато е доброволно.
* Го. Смелост, ей го къде е KGS! Неделя - в Апартамента.
* Сън! Ранно лягане!
* Приятели! Трябв да се видя с много, много хора...
* Книги! Би било много добре ако намеря малко време за четене...
* Другите времегубки би било добре да ги изрежа, но знам че няма да го направя, за това и няма да го сложа тук. Имам нужда от почивка, а не от дисциплина (въпреки, че няма да навреди).

От тук виждам как книгите угасват, а на края на ваканцията ще съм също толкова недоспал, колкото и сега. Е, човек не може да има всичко.

От друга страна водя поредната битка с цигарите. Не знам защо се поддавам на едва съществуващото изкушение. Мисля, че най-сериозната причина е някакъв абсурден импулс за саморазрушение, който напоследък ме тресе във всичко, което правя. Да видим дали малко обмисляне и воля могат да тушират поне тази му страна. Не-пушенето ме прави по-щастлив човек.

More on privacy

2009-12-10T09:58:00.002+02:00

Here's something written some time ago on privacy and why it is important for all of, even if we aro not doing anything wrong.

We do nothing wrong when we make love or go to the bathroom. We are not deliberately hiding anything when we seek out private places for reflection or conversation. We keep private journals, sing in the privacy of the shower, and write letters to secret lovers and then burn them. Privacy is a basic human need.

Full text: Bruce Schneier - The Eternal Value of Privacy

"Нямам какво да крия!"

2009-12-09T16:28:00.004+02:00

В светлината на поредното влизане на ЗЕС в парламента (инфо тук, тук и тук), допълнен с всички директиви за подслушване мисля, че е добра идея да си сложа тук един линк към обяснението защо дори и хората, които не вършат нищо лошо и незаконно трябва да пазят правото си на личен живот.

“Нямам какво да крия” и други погрешни разбирания за неприкосновеността на личния живот

'I've Got Nothing to Hide' and Other Misunderstandings of Privacy[pdf] и тук също.

Edit: Много важен пост на Пейо за това какво се прави в Румъния по въпроса със запазването на трафичните данни! Специално е обърнато внимание на това изисква ли ЕС такова нещо ли не. (Благодарности към Жоро!)

Presentation skills

2009-11-26T15:58:00.006+02:00

Днес и утре съм на Presentation training - учат ме как да изнасям презентации.

Едно от най-интересните неща до тук е таблицата на компетентностите:

НН (неосъзната некомпетентност)
Не можете да карате ски, но ви се струва лесно.
ОН (осъзната некомпетентност)
Все още не можете да карате ски, но вече ви е ясно, че "тая работа не е като оная работа".
ОК (осъзната компетентност)
Научили сте се да карате ски и докато сте концентрирани и внимавате за всеки детайл нещата се получават.
НК (неосъзната компетентност)
Карате ски все едно винаги сте го правили - можете да говорите по телефон, да се разсейвате, тотално да спрете да обръщате внимание на ските - те сами си вървят.

Мисля, че вече съм на втора фаза или ОН. Тоест знам, че нищо не знам.

Когато изнасяме презентации ни снимат с камера. Идеята е супер, защото когато се видях на първия запис едва се познах - изглеждам много различно от начина, по който си се представям (до някъде по-добре, до някъде по-зле). Много странно усещане. Не, няма да дам записите на никого. :) В началото ни заплашиха, че ги качват директно в YouTube, но слава Богу, не е вярно.

За пореден път установявам, че съм кошмарен критикар, способен да намери за какво да се заяде дори в най-доброто представяне. Полагам огромни усилия да го контролирам. Провалям се. За щастие за сега по-малко от половината хора в групата ми ме мразят. Е, вярно е, че имам още цял един ден и има накъде да влошавам нещата. Ще се постарая все пак да не го правя.

Това е вероятно най-забавното обучение на което съм бил. :)

PS: Не можах да реша какъв таг да му лепна на това...

Koala desktop

2009-11-12T13:23:00.002+02:00

Ето го и обещаният наскоро screenshot. Desktop-ът не е нищо особено, но не дразни и е удобен.

Connected

2009-11-12T11:09:00.003+02:00

Болен съм. Гадно, а? Бях последният здрав в квартирата, но най-сетне и аз сгънах. Малко температура и болно гърло. Да видим дали ще мога да се справя преди да е станало сериозно.

Междувременно трябва да се работи. В момента работя от вкъщи. За съжаление имаше някакъв проблем с Java клиента на Citrix, така че в момента постановката е следната:
На лаптопа ми върви едно Ubuntu. На него върви един Virtualbox, на който върви един Windows XP. През това XP съм се вързал към виртуална машина в служебната мрежа. От тази виртуална машина съм направил Remote Desktop към служебния ми комп. И работи без грешка! Gotta love it... :)

10 ноември

2009-11-10T12:51:00.003+02:00

След известен размисъл над датата и своеобразна лична равносметка за случилото се след нея имам да кажа следното:

Честит празник, българи!

За доста хора темата остава спорна. За мен не е. За мен промяната на режима беше правилният избор. Израстнах в "новата българска действителност след десети" и смятам, че цената си струваше. Споменавам го, защото нескромно смятам, че бъдейки дете през голяма част от това време съм платил една не особено ниска част от цената.

С две думи какво честитя:

На 10 ноември 1989г. е Тодор Живков е свален от поста генерален секретар на ЦК на БКП. С това започва времето на преминаването от комунистически в капиталистически строй, време, което познаваме като "прехода".

Анализите и плюнченето оставям на други, които имат желание да се занимават с тях.

Koala experience

2009-11-09T15:45:00.003+02:00

Както някои хора може би знаят преди около две седмици излезе новата версия на Ubuntu - Karmic Koala. Тъй като най-сетне се отървах от дипломната си работа (пак ура!), която беше на Visual C++, вече можех да мина изцяло под Linux. Или поне да се опитам. :)

Свалих, инсталирах и, о чудо!, повечето неща потеглиха! Малко ровичкане тук-там и видеото отлепи. Е, при първото филмче с новите драйвери всички хора бяха синьо-зелени по някаква причина, но след като ги смених с леко по-стара версия всичко заспа.
Имаше малко заигравки и със звука - нещо пипнах за да си пусна микрофона и всичко утихна. Половин час псуване по-късно открих вярната настройка и дори това потегли - за пръв път на този лаптоп тръгва Skype с пълна функционалност под Linux.
Като върл геймър първото нещо, което се опитах да подкарам беше WoW. Простото кликване на exe-то не сработи, така че започнахме да се опитваме да го инсталираме по хиляди начини, нито един от които не сработи. Три дни мъки по-късно най-сетне ми светна, че мога да ида и да напиша в Google "wow linux". Кликнах на първия резултат в списъка и 5 минути по-късно вече гледах login screen-а на инсталирания ми под Windows WoW. Ключът от бараката бил да добавиш параметъра "-opengl" в командния ред на wine. Понякога три дни борба с компютъра все пак не спестяват 5 минути четене на manual-а...
След като се погрижих за забавленията (музика, филми, всякакви чатове, игри...) дойде ред да сложа и една среда за разработка. Новата засечка беше, че бутоните на Eclipse не могат да бъдат кликнати с мишката. Wtf?! Оказа се, че поне shortcut-ите с клавитура работят. Днес разбрах, че това е някакъв мега досаден бъг за който Eclipse и GTK се карат кой го е причинил и кой трябва да го оправи. Добрата новина е, че има workaround. Довечера ще го тествам. Сложих си Android SDK за да го поразцъкам някой слънчев ден. Пали два часа. Мъка...

Към момента май всичко работи - wireless, bluetooth, али-бали... Остава да накарам trackpoint-а да scroll-ва и да подкарам fingerprint reader-а на login страницата, но това са подробности. Новите екстри в дистрото ме кефят и системката сякаш отговаря доста добре на нуждите и предпочитанията ми. Ако успея да сменя и гнусната тема при login ще е просто върхът. Довечера може да закача тук и един screenshot да покажа как ми изглежда работният плот.

Revelation is on the cover of your notebook...

2009-11-04T18:01:00.005+02:00

A couple of notebook covers which struck me:

Slowly healing, body and mind.

2009-10-26T17:33:00.006+02:00

Very slowly, day by day, inch by inch my injuries are going away. I strive a lot to keep my fingers from harm - I obsessively watch which fingers I use to tie my shoes, to open my beer, to tie a knot. If I need to carry something heavy I very carefully load the injured finger just right - enough load to help it get stronger, not so much as to hurt it and always from the right direction so that it is never twisted or loaded from the side. Everyday, all the time. This is madness...
Recently I decided my finger is already well enough to be able to pull not only on stuff that is bloody boring, but also on stuff which borders with interesting. I found out that I can't do the interesting stuff. I started to pull a bit harder. I pulled a muscle. Damn, my hands has forgotten what it means to be loaded, they needed to get back in shape. I started again - very easy stuff, carefully loading the injured muscle, slowly and gradually increasing the load. Muscles heal fast. :) A month later the whole thing was just a memory and I was again on the semi-interesting stuff. And then I pulled a tendon. Again on the ring finger - the finger right next to my injured middle finger, the finger which takes all the load the injured one cannot. This was Friday and we were planning to go climbing Sunday. It was cold and that is never good for your injuries. "Fuck it! I'm going climbing!" And I did. Started with a toprope on something easy, tried the next thing - againg, very carefully. By the end of the day I sent my project. I sent a 6c - the hardest thing I've sent in the last year, since I actively started treating my injury. God, did I miss the positive feedback of the success - the "candy", the "plusses"! Nevermind the injury, nevermind the cold, nevermind the fears and doubts which come when your shape declines so much. It was fantastic...
Yesterday we went climbing again. The rock was wet, we were very underslept and felt like squeezed lemons. Nevermind that - we climbed as hard as we could. I lead "Buona Serra", Mishka tried it on toprope and got very excited about it. Made me very happy to see her psyched again, made me smile. In the very end of the day Gaby tried an awesome-looking route that seemed far too hard for me. He left a toprope and I decided that I actually was in the right mindset to try something beyond me. I flashed about three quarters of it (on toprope). I did moves, I didn't believe I can still do! With a couple of tries all that was left for me to do was the final move (a huge jump from very tiny holds and horribly steps). Well, I had neither the mental security, nor the physical condition to do the jump but it didn't matter. I knew that soon I would have them both. It was just like before - I had just clashed into the Next Great Route. My next project. And this one isn't a substitude for the real thing - something easy to focus on while healing. This is the real, hard, precise, scary shit! This is the reason to go climbing and get better at it.

I had forgotten what it feels like to have aching fingers all the time, stressed from the overload. To have needles of pain with almost every move, to find it somewhat difficult to type fast on a keyboard. It is great! This is the pain that shows you that yesterday you weren't just baggage in the car when you went climbing, that you went out there and did your best, that you really tried. This is pain which brings satisfaction. "Pain, so close to pleasure." Finally, this is pain that shows that you can pull and pull hard, that you are not so injured and fragile anymore and you can finally have some fear and some fun. This pain is good.

There will be other injuries and other defeats, there will be bad days. There will be life as usual. But right now I feel like I've just gotten back in the game I love and, boy, it feels great!

За достъпа до информация

2009-10-19T13:09:00.005+03:00

Попадна ми една доста добра статия относно достъпа до лични (в това число и данъчни) данни:

Митът за недостатъчния достъп до данни на гражданите

(via Делян).

Накъде?

2009-10-12T15:05:00.004+03:00

Искам да се махна от тази държава!

Старата песен с нов глас - Отново предлагат промени в ЗЕС улесняващи подслушванията от МВР

Дайте съвет на къде. Германия и Авсрия звучат добре. В САЩ няма да стъпя, Англия е по-зле и от тук.

Другият подход е да се имплантирам GPS предавател (може и в телефона) + RFID чип с идeнтификация и да публикувам местоположението си в RSS емисия - ако държавата и полицията ще ме следят, то поне нека и приятелите ми да знаят къде съм, че ако са наоколо да се обадят да се видим!

Оруел просто не е знаел за какво говори...

Сутрешни плюсчета!

2009-10-08T09:10:00.003+03:00

Непрекъснато се ядосваме заради затворерни за ремонт улици и задръстени такива. Също така чуваме как по света преасфалтират и пускат трафик едновременно, как дори сменят релсите на трамвая докато той си се движи по разписание. Вече и у нас! Тази сутрин отивайки към спирката на трамвая видях, че разкопават около релсите му и ще ги сменят. Ужасих се временно, после се замислих, попитах работниците и те ми казаха, че трамвая си върви! Алелуя! Значи може, може и у нас! Хе-хе, радващо е да видиш как някои неща започват да се случват по начина, по който би трябвало или поне по по-добър начин!

(Моля всички киселяци, които искат да се размрънкат, че това "отдавна трябваше да е така и пак се влачим след всички" и "баси тя цялата държава <не знам си какво си>, пък ти на какви неща се радваш" и подобни да го направят някъде другаде - положителните неща трябва да се хвалят, а отрицателните - да се порицават и точка.)

Инж.!

2009-10-07T15:54:00.005+03:00

Не вярвам аз, мълчи и стадионът!

Вчера беше ден за вдигане на вежди, пляскане по коляното, викове от гамата на "Разгеле!", "Ееее, най-сетне!" и "Човече, верно ли бе?! Не е истина...". Не, че се случи нещо кой знае какво. Просто си защитих дипломната дабота. Ъхъ... Диагнозата вече е окончателно поставена - инж. Новаков. Тежко е...

Все още всъщност не мога много да го схвана. То след като завърших семестриално преди две години и толкова време се борих с мързела си не си е и за вярване. Мисля, че ще го повярвам окончателно едва след като си получа дипломата и си я закача на стената. Вече дори съм й измислил място - точно над тоалетната чиния! Майтапче...

Вечерта хванах цялото натрупало се множество съквартиранти (Мишка, Венски и Жоро), които имат доста сериозен пръст в успеха, тъй като помагаха доста през последните дни и всички заедно се занесохме да пием коктейли в Катерината. След като ни стана тъпо се замъкнахме при Кям във Steppenwolf, където се оказа, че имат Абсент. Ох... Доста добро. Кям забърка за Венски и за мен по едно безименно шотче с уиски, абсент и неизвестно още какво, което беше много добро. Само внимателно с него, че... Спрях да пия точно на време. Или един абсент по-рано - зависи от гледната точка и целта на занятието. :)

И така...
Една епопея е към своя край, следващите дебнат в мрака!

Pixlr

2009-09-29T15:22:00.004+03:00

Рядко ми се случва да трябва да редактирам някоя картинка, а още по-рядко - да нямам Photoshop под ръка. Все пак се случва и е малко неприятно тепърва да търсиш от къде да си дръпнеш пиратски Photoshop или пък някой читав заместител като Gimp. Далеч по-лесно би било да има едно малко инструментче, което да е винаги на разположение. По принцип използвам за това Photoshop Portable, но понякога се случва дори флашката ми дане е в мен.

За такива случаи препоръчвам Pixlr.

Pixlr е on-line редактор за изображения. Външният му вид и възможностите му пунтират Photoshop, макар и силно олекотен - Pixlr в никой случай не е Photoshop, но ще ви свърши работа за основните неща. Разгледайте го! :)

Моето малко "me too!"

2009-09-15T11:47:00.002+03:00

Днес се топнах бабързо в някакви спорове в twitter, което беше неприятно, но полезно - получих два линка към много яки постове, с които съм напълно съгласен. Около тях се зашумя доста, та нямаше смисъл да слагам и своето безсмислено и празно мнение под тях всред flame войните в коментарите. За това го слагам тук! :)

Ето ги и постовете:

Крокодилът - мамата

Иво Сиромахов - Как влязох във фейсбук

Раз-цеп-ва-не!

2009-09-14T15:55:00.003+03:00

Този уикенд пак бяхме на Карлуково. Всякакви травми по лявата ръка ме боляха и смърдяха, но честно казано не ми пукаше - толкова ми се катереше, че две не виждах!
Направо се убих! Отдавна не съм катерил толкова. Всичко започна със слагането на една малка установка на едно 6а за загрявка. След това пробвах "Неженени с деца" 6c на установка - лесно начало, но като се качиш горе се обръща в един надвес с доста специфични туфи. То не бяха заклещвания на колена, то не беше чудо. Целите ми колена са изподрани и ми трябва нов панталона за катерене - този е на дреп вече... След една добра почивка реших да се пробвам с нещо ново. Е, на Карлуково не е като да се е убило от лесни турове за пробване, та се заех с нещо, което поне изглежда инересно - првата част на "Непобедим" 7a+. Брутална плоча със завършек в таван. Е, аз до там не стигнах, но определено се зарбих борейки се с тия 20 метра здрава плоча. Слязох изцеден. И пак почивка, и пак мотане и цяпане. Хвана ме скуката чак, а още ми се катереше. Е, айде пак на "Неженени с деца"! Хмм... Оказа се, че съм прекалено уморен за тоя тур - тоталното изпомпване в таваните, висене, мъка... Общо взето едва стигнах до горе за да оправя установката да е на удобни две точки и си слязох. Половин час по-късно се оказа, че всъщност няма кой да свали установката. Ааааргх! Те това си беше мъка в чист вид. Вече нямах никаква сила, изпусках се на всяка примка, беше ми адски трудно дори да се изпомпам по въжето (в таван всъщност не е особено лесно). Тъкмо стигнах до най-надвисналата част, когато се появи Алекс и невинно попита защо не съм събрал долните примки. Oh, sh*t! Ами не съм ги събрал, защото съм тъп идиот, уморен съм, не мисля и съм забравил, че трябва... Взех тази, на която висях, набрах се до края и събрах последните две. Мишката ме спусна през клиновете до мястото, където вече можех да се хвана за маршрута, което беше практически в началото му. И от там пак нагоре - набеееери! Газ, колкто имам сила, а то не беше много. И сега големият проблем - в момента в който откачах последната забравена примка щях да бъда осигурен десетина метра по-нагоре (което е добре) и три метра по-назад от колкото съм в момента (което вече не е толкова добре). Така се бях надишал, че нямах никакво желание да правя какъвто и да било пандюл. Само дето кой ме пита... :( Откатерих два метра и ... алее-хоп! Всъщност се оказа, че пандюът беше по-бавен, лек и мек от колкото си мислех. Дори беше приятно. Последното предизвикателство беше развързването на затегнатата осмица и с това всичко свърши.

Днес съзнателно закъснях за работа за да мога да се възстановя. Малко съм пребит и т.н., но е ОК. Болят ме ръцете, но и това е ОК - болката е от претоварване, а не от травми. След малко ще се разходя да си купя нещо, с което да ги намажа, та да им помогна във възстановяването. Определено днешното размазване си струваше якото катерене. Отдавна не съм се чувствал толкова добре смачкан и изцеден от катерене - чувството е просто безценно. :)

PS: Ако някой си ззадава въпроса дали катеренето е мазохизъм, отговорът е: О, да!!!

Raven power-charged!

2009-09-11T10:30:00.010+03:00

Мина известно време от както си взех Raven и стана препоръчително да му направя известно освежаване. За това намерих кой да купи наличния ми модул 2GB DDR2 и си взех един 2x2GB kit на Corsair.

Никога до сега не бях отварял лаптоп, но за сметка на това бях виждал как се отварят и определено не изглеждаше лесно. Като се погледне един ThinkPad отдолу той няма всички малки капачета, покриващи отделни компоненти, които може да видите при някои лаптопи. Тези капачета са доста удобни, защото няма нужда да разглобите цялото чудовище за да му смените RAM-а или диска. Също така ме бяха уплашили, че моят RAM стои под клавиатурата (махането на която май е един малък ужас). По този повод се заредих с търпение, обърнах машинката и започнах да развивам винтчета, чудейки се как да запомня кое от къде е (има 3 вида). Нали знаете за патката, дето мислила, мислила и умряла? Е, аз не умрях, но забелязах че до някои болтчета (4 на брой) има малки картинки на чип, клавиатура и нещо друго. Бравооо! Това са болтчетата за смяна на RAM, процесор (предполагам) и клавиатура. Супер културно и елегантно, впечатлен съм.

Махаме стария RAM, слагаме новия...

... и си имаме 4GB RAM!

Слава на боговете, всичко отлепи от първия път - рестартирах, погледнах в BIOS-а и там пишеше заветните "4096 KB Memory Installed". Запалих, пуснах CPU-Z, systeminfo, ала-бала - всичко точно. Цяла вчер се държа прилично. Тази сутрин му ръгнах едно инсталационно Ubuntu, запалих memtest86 и го оставих да си цикли - нека търси за евентуални проблеми до довечера.
Мисля да пробвам сега да изключа swap файла на Windows-а и да видя дали 4GB ще му стигат за нормална работа. Искам възможно най-рядко да се обръща към диска, че е мега бавен. Барем добута някакви по-читави скорости.

Where do YOU stand?

2009-09-09T16:18:00.002+03:00

source: Geeks Are Sexy

My usual state these days...

2009-09-09T10:36:00.004+03:00

Kартинката, която много точно описва състоянието ми напоследък. Прекрасна е! :)

Есен, есен...

2009-09-07T11:00:00.004+03:00

Вчера дъждът ни отказа от Враца и ни заведе на Карлуково. За мен това е първият ден от есента, сякаш - идват дъждовете, ветровете и мрачните дни. Тази сутрин с леко объркване търсех дрехите си, по-плътни от тениска. И това лято отминава, по-бързо дори от предишното. Е, какво да се прави...

Оказа се, че с разтегнат мускул може да се катери, стига да внимаваш много точно какво и как хващаш, но наистина не е добра идея. От друга страна хората пишат, че не е добре да шокираш тялото си, лишавайки ги от натоварването, на което е свикнало защото това се явява по-опасно в дългосрочен план. По тази причина днес съм си отново с шината, но довечера отивам на стена и ще правя ужасяващо скучни малки боулдъри, колкото да поддържам тонуса. Всеки ден - масажи с лед за повишаване на кръвообращението, комбинирани с Репарил за подтискане на възпалителните просцеси (след като съм разтегнал, значи тук-там съм и понакъсал, та ще има такива).

Забравил съм да осигурявам! Ужасно зле се представям. Мисля, че един от основните ми приоритети в катеренето тези дни ще е да осигурявам максимално много хора (което не е особено много на брой, тъй като през седмицата всички се пънат по боулдърите). Не може то така да имам проблеми с нещо толкова основно и важно.

Wanted: Генератор на шум!

2009-09-03T17:27:00.004+03:00

Трябва ми нов генератор на шум!

Първо използвах за целта блогосферата на Дневник, но с течение на времето качетвото й падна значително (или аз станах по-капризен) и в еидн момент ми писна да чета импотентни интелектуални напъни и неща, които не ме интересуват прекалено. Имаше и доста наистина интересни и увлекателни статии, но за съжаление съотношението сигнал към шум беше прекалено ниско за да издържа.

След това дойде Facebook, който беше много добра идея, докато не започнаха да правят разни простотии с права, сложих приложения, с които да leak-ват всякакви данни, аз се издразних и се махнах.

Последният претендент е Twitter, който е забавлявка, но и неговите негативни страни започват да изплуват. Понякога 140 символа просто не стигат за да обясниш на хората, че светът не е черно-бял и не може да действат така първосигнално. А аз имам проблем с това да си замълча и да оставя едни хора да дезинформират други или пък да защитават разни позиции използвайки четвърт от умствения капацитет на червеношийка.

Днес се опитвам да обясня, че не трябва да съдим за една идея по хората, които стоят зад нея, а по самата идея. Че не може да използваме като аргумент срещу идеята прегрешенията на застъпниците й. Изглежда звуча прекалено теоретично и убивам забавлявката на хората, защото отказват да ме чуят. А може и просто да съм неспособен да се изразя достатъчно ясно и да не ме разбират. Ефектът е все същия и хората продължават да се радват на един политически клип, създаден за да орони една идея (която нито подкрепям, нито отхвърлям) като осмее поддръжниците й. С други думи стандартните дискредитации, типични за всяка политическа кампания.

Вчера неволно се забърках в поредния спор за равенството между мъжете и жените (ох, как можех!). Изводът от спора е, че финансовите бонуси, които жените получават (пример: безплатен вход в клубове) са напълно ОК, но финансовите бонуси, които мъжете получават (пример: по-висока заплата) са сексизъм. Ако се използват снимки на жени, който ги принизяват до сексуални обекти и "парчета месо" за реклама на алкохол, то това е сексизъм, а ако се използва привличането на жени (безплатен вход) и напиването им (безплатен алкохол) за привличане на мъже по барове и клубове, то това е ОК.
Ами не, според мен не е... Някак си не можах да го обясня и просто се отказах. Нямах сили да набутам в парчета от по 140 символа историята на първата жена, която всъщност е направила нещо за равенството на жените - именно онази, която се възпротивила да я оправдаят по делото, заведено срещу нея само защото е жена и настояла да я третирам наравно с мъжете, което я отвело в затвора. Това е пример за истинско равенство! Защото другото е равенство в правата, но не и в задълженията и отговорностите, което не е никакво равенство.
Само дето нямам сили да го набутам всичко това в Twitter, както и да отговоря на потопа слова, които ще се изсипят върху мен за да ме опровергаят, поправят или заклеймят като някакъв -ист.

Цялото това нещо (в комбинация с още няколко фактора) ме води към мисълта, че напоследък антисоциалната ми нотка е набрала малко сила и вече е водещ мотив в песента на живота ми. (Толкова поетика взех да наливам, че чак ми става смешно. Ама какво да го правиш - както ми идва, така го изливам тук.) Все повече ми се иска да ида някъде и да се скрия от всичко и всички и да преустановя всяка комуникация. Може би тази година Камен Бряг не ми беше достатъчно - беше за кратко, не беше така отдадено, нямаше го информационното затъмнение и безвремието, нямаше го откъсването от целия свят. А може и просто да изперквам най-сетне. В крайна сметка нищо чудно да спра ис чуруликането. Единственият сериозен ефект от това би бил, че нямам с какво да се разсейвам и почивам. Може би ако намеря добър архив с комикси или нещо подобно - наскоро прочетох Apple Geeks, което се оказа малко недомислено и нелогично, но доста приятно и сладурско като цяло.

Only time will tell when the final drop will push me off the edge. It's gonna be fun when that finally happens... ;)

Unlocker

2009-09-03T09:24:00.003+03:00

Сигурен съм, че на всеки му се е случвало Windows да му lock-не някой файл и да трябва да си рестартира системата преди да може да го изтрие, премести или преименува. Ужасно дразнещо. Още по-дразнещо е, когато дори рестартът не оправи нещата и трябва да си триете файла от друга операционна система (още един от моментите, в които се чудите защо, по дяволите, изобщо пускате Windows-а?). Е, оказва се, че добри хора са написали едно малко инструментче, с което да се преборите с поредната прозоречна простотия.

Инструментчето се казва Unlocker.

Добавя ви се в контекстното меню и ви показва локовете върху даден файл, като може и да ги махне (разбира се).

Е, моят първи опит с него беше, че файловете ми бяха lock-нати по някакъв друг начин, та с наложи да ги трия и chekcout-вам наново, но... такъв е животът! :)

Politically correct insanity!

2009-09-01T13:08:00.002+03:00

Today I read yet another pile of rubbish on "political correctness". Apparently some people who do not have anything better to do sat down and thought really hard as to which everyday phrases could be, if you really, really try and use all your imagination, be interpreted as racist or sexist. Some these terrible slurs are “whiter than white”, “gentleman’s agreement”, “black mark” and “right-hand man”. one of the suggestions is to replace the phrase “black day” with “miserable day” because, as the article goes, the phrase "have no direct link to skin colour but potentially serve to reinforce a negative view of all things black". What the frack!? Exceuse me, but in all my knowledge the colour black has been interpreted as something bad throught all of Europe's history! The black plague, the black death, the colour of our clothes when we mourn - everything connected with grief is coloured black! And no, that has absolutely nothing to do with any people and their skin colour, be it white, black, yellow, red, green or magenta!

As for the sexist part - yes, I know there are a lot of phrases in the language that are sexist due to the sexism of our society in previous centuries. But never ever have I thought of the phrase "master bedroom" as of "the bedroom of the master" - I always thought of the "master" things as of the chief things, as in the master-servant relationship, not the master-mistress relationship. In the very same line of thought I wonder what would these politically correct idiots (it's still politically correct to call an idiot with this word, right?) would say if I were to name the master bedroom in my hotel (were I to own one) the "mistress bedroom"? I am quite sure that if I do that I will be immediately sued because the word "mistress" would undoubtedly be connected with its meaning "extramarital lover".

My own personal stand on this matter it that I will not use any words that I feel as insulting, demeaning or derogatory be it based on race, faith, disablity or anything similar. Meanwhile I will continue to use freely words that I feel lie so deep in the language that they are already stripped of any bias. I don't have any problem with a girl being my "right-hand man" and absolutely refuse to change the title of my university degree from "bachelor" or "master" to... well? What are you going to propose here, politically correct people ("ladies and gentlemen" being quite sexists, as it: a) puts the ladies in first place, indicating that they are weaker ot less important and should be tolerated more; b) puts the gentlemen in seond position giving advantage to the ladies; c) calling the male part of the audience "gentle" which may undoubtedly be connected with lack of manliness or might even be used as a qualitative description of a man with homosexual orientation [whom we cannot call a homosexual as this sounds like a pathological description])?

I would like to finish this statement of mine with the words of Marie Clair, spokeswoman for the Plain English Campaign, quoted in the original article: “Political correctness has good intentions but things can be taken to an extreme. What is really needed is a bit of common sense.”

Do not forget that the road to hell is paved with good intentions!

Нинджа

2009-09-01T12:40:00.004+03:00

Днес ходих на лекар. Отидох направо в Горна Баня, защото за известни с добри спеиалисти, а и предният път когато бях там докторката беше мнгоо внимателна, обясни ми какъв ми е проблема, какви са ми възможностите, какви са ми рисковете - всичко. Много гладко мина. Е, този път не беше точно така - травматологът ми погледна ръката за точно пет секунди и след това ми говори десет минути глупости. В крайна сметка каза, че имам разместено и/или разтегнато мускулно влакно и трябва да ми сложи шина за 20 дни и да ходя на физиотерапия. За физиотерапията му казах, че ще пропусна, защото като го видях за колко време ми сложи диагнозата и как не погледна нито едно сухожилие дали не е сдало багажа, та не му връзвам много вяра. За шината се съгласих - не е голям проблем да я нося, хем ще ми напомня да внимавам. Внимаването си ми трябва защото след като ми спадна оттока и започнах да си движа ръката свободно започнах машинално да я използвам свободно, което ще рече, че на всеки 5-10 минути правя движение, от което ме боли. Болката не е проблем, разбира се, но възпрепятстването на оздравяването определено е. Така че към момента се маскирам на нинджа и това е. Ще внимавам, ще почивам известно време. Тази седмица няма д катеря, но другата мисля да се пробвам, в случай че възстановяването върви добре. Също така мисля да спра за известно време да ходя на стена - все там си правя травмите! Ще наблегна на скалите и на колелото докато има условия за тях. През зимата ща - не ща ще катеря в зала.

PS: Страничен ефект от травмичката, засилен няколко пъти от шината е, че пръстите ми не се движат толкова точно, колкото преди и правя множество печатни грешки. Извинявайте за което. Ако видите такива - кажете ми да ги поправя.

Травми

2009-08-31T11:28:00.005+03:00

Преди около година получих невеселата диагноза "разкъсана ставна капсула" и съответно спрях да катеря почти изцяло за около половин година и после прокатервах още три-четири месеца. Много внимателно вдигах натоварването и трудността с месеци. Тези дни бих казал, че вече съм близо до предишното си ниво, ако не съм го и достигнал. По-миналият уикенд дори успях да изкатеря два нови тура (имам всичко на всичко три нови тура изкатерени през 2009)! Пих разни добавки, пазих се, почивах, тренирах полеко, станах абсолютен специалист в поставянето на различни превръзки от лейкопласт върху въпросната става (мисля, че имам 4 или 5 вариации на превръзките, които ползвам в зависимост от това как се чувствам и за какво натоварване се подготвям). Като цяло подходих сериозно и една доста сериозна травма започна да отшумява бавно и полека.

Не бях катерил от предния уикенд, когато в петък отидох на стена и поразцъках няколко лесни боулдърчета. С течение на тренировката минах и няколко по-сложни неща. Всичко беше наред, чувствах се добре, залепвах движения които бих очаквал да направя и падах от движения, от които се очаква да падна. В един момент Алекс ми даде едно боулдърче, което изглеждаще малко по-сложно от средното, но нищо специално. Имаше едни пресягания изпод таван, дългго фвижение за малка, но удобна странична хватка и след това висок край с доста баланс. Направих пресяганията без проблем, на втория опит стигнах и малката хватка и я задържах без проблем - оказа се по-удобна от колкото си мислех, макар и само за два пръста. Следващо движение - високо стъпване и бавно изправяне. Изведнъж на около три пръс от китката ми някъде по сухожилията на ръката върху малката хватка нещо изпука, заболя и аз пуснах. Отдавна не ме е боляло така гадно. Не прекалено силно, но определено гадно. Разбира се моментално приключих тренировката - даже не си и помислих да правя следващ опит. В последствие ръката малко отече и продължи да боли. След няколко часа вече бешще по-добре - можех да стискам по малко без да боли и както се оказа можех да натоварвам на полу-затворен и затворен хват (като леки експерименти). За сметка на това на отворен хват не мога да направя абсолютно нищо без добро количество болка. Гадничко. Съмненията към момента са за разтегнато или скъсно гривенно (или подобно) сухожилие. Именно гривенно, защото мога да движа всички пръсти по всички начини и имам проблем само при отворен хват, който натоварва сухожилията по особен начин. Утре ще разбера - имам час при лекар в Горна Баня. Стискайте ми палци да не е скъсано, че... :(

"The High End of Low"

2009-08-31T10:31:00.006+03:00

Yeah! Дочаках и нов албум от Marilyn Manson! "The High End of Low" вече е излязъл. Всъщност не знам точно кога е станало, но за мен стана вчера и още не съм имал време да го чуя. Днес ще се опитам да намеря време.

The plateau...

2009-08-17T16:06:00.007+03:00

My plateau is slowly going all wrong and very soon I will feel quite the alien there. So, follow Curt's advice and let the quest begin - where is the next magic place to make me feel small, young and weak, so happy to be in its overwhelmingly magical and ancient presence?

Many a hands began to scan around for the next plateau
Some say it was Greenland, and some say Mexico
Others decided it was nowhere except for where they stood
But those were all just guesses, wouldn't help you if they could

I swear if I find I will not tell anyone, I will be as selfish as I am capable of!

For most of you this is just gibberish, but for the rest this is a call - if you find it - keep it secret, keep it safe!

See you there! Maybe...

On terror, its coutermeasures and the inevitable statistics of them

2009-08-14T11:11:00.008+03:00

По въпроса е изписано много, за това аз няма да задълбавам с аматьорските си разсъждения, а просто ще дам насоки за четене.

Темата:

Защо настоящият подход за борба с тероризма е ниско ефективен и предразположен към грешки, ощетяващи цивилното население несъразмерно много спрямо позитивния ефект от него?

Проблемът:

Ако имаме невероятно добър метод за разпознаване на терористи, който има 99% успеваемост, то шансът даден обект, посочен от него за терорист наистина да е такъв е 0.1%!

Материалите:

Sam Savage and Howard Wainer - Until Proven Guilty: False Positives and the War on Terror

Understanding Uncertainty - Screening for disease and dishonesty

Understanding Uncertainty - Screening for HIV

Statistics is sick!

And do not forget what Bruce Schnier said about the "War on the Unexpected", i.e. the war on the different!

Biometric cartoons

2009-08-14T10:34:00.004+03:00

По повод на скорошното въвеждане на биометрични данни в международните ни паспорти (Oh, happy day!) се присетих за No2ID. Заглеждайки сайта се загледах в комиксите им.
Вижте ги тук: www.no2id.net/images

Run, rabbit, run!

2009-08-13T14:00:00.009+03:00

Пристигнах си в София в неделя, 3 през нощта. От тогава съм в постоянно тичане по едно или друго нещо, независимо дали съм на работа или не. Ето едно-две от нещата, които се случиха само днес:

Deutsch!
Получих си дипломата по немски! Официално сертифициран начинаещ дойчошпрехач! Доказателството:

Довечера ще излизаме с колегите от курса за да полеем официално приключването му. Продължавам да съм на мнение, че А1 ми е достатъчно като ниво за сега. След като приключа по-сериозните си дертове ще мина още веднъж тетрадката и учебника и след като науча като хората нещата там ще се замисля дали ми трябва да се записвам на второ ниво или един учебник ще ми е достатъчен за да схвана граматиката. Дет' се вика - има време.

Harry Potter
Пратката ми от Amazon.co.uk пристигна - пълната серия книги за Хари Потър в доста приятна кутия. Качеството на самите книги е съмнително - не ми харесва нито хартията, нито формата в който са отпечатани. Шанс! Пак ще си ги прочета с кеф, при това на английски (до тук съм ги чел ту на английски, туна български, което е объркващо и дразнещо).
Ето и пратката:

Между другото шестият филм от поредицата ("Нечистокръвният принц") мисля, че е най-слабият от всички, а именно него отидохме да гледаме на кино. Отрязали са половината книга, при това некадърно - изобщо не се разбира какво се случва, кой какъв е и т.н. Както и да е - в книгите е истината.

И така - аз изчезвам за да продължа да търча по задачи.

PS: Извинявам се за лошото качество на снимките, но са правени с телефона ми - не си нося фотоапарата, а ако отложа постването им за по-късно никога няма да стигна до него. Така че по-добре малко и с лошо качество, от колкото нищо! ;)

Голямото мокро нещо

2009-07-31T19:52:00.005+03:00

Утре сутринта заминаваме за морето. Изобщо не мога да си го побера в главата. Последните дни беше невероятно тичане. Работа по дипломната, подаване на дипломно задание, носене на снимки за дипломното задание (някой идиот е решил, че трябва да се дават с него, а един друг идиот не провери какво му трябва преди да се изтресе в университета и по повода ходи до там два пъти), учене по немски, пак учене по немски и много бачкане. Не мога да се освестя, а и съм прекалено недоспал за да ми се удаде точно сега. Утре просто в някакъв момент Андро ще паркира пред хотела, аз ще сляза, ще ми замирише на сол и водорасли, ще чуя чайките (надявам се - много обичам писъка им) и ще се чудя какво се е случило... Ще съм точно като паднал от Луната.

Иначе изпитчето по немски мина днес, малко предварително. Мисля, че мина доста добре. Вече съвсем официално мога да си поискам хляб и бира на немски и дори ще имам документ за това. Така като гледам много повече на немски не мога да кажа. Като за ниво А1 - толкоз!

Сега отивам да вегетирам за известно време. Трябва да си събера багажа, но... после. Сега... сега ще си сипя една голяма мента със спрайт.

Harry Potter

2009-07-30T12:52:00.002+03:00

По случай излизането на новия филм от поредицата за Хари Потър реших, че ми се ще да изгледам всички, излизали до сега. Оказа се, че Мишката не ги е гледала, така че свалих всичките DVD-та и всяка вечер си гледаме по един епизод. Хубаво детско филмче. Малко е странно да гледаш как героите порастват скокообразно между сериите (нали са снимани през година-две).

В същата връзка се замислих от къде да си намеря последната книга от поредицата, ако може на английски. После се замислих, че всъщност съм чел книгите доста разкъсано - ту на български, ту на английски и не бих имал нищо против да препрочета и тях, този път изцяло в оригинал. Това обаче вероятно ще се случи преди излизането на последния, седми филм. За целта, обаче, книгите трябва да бъдат намерени. След кратко замисляне реших, че вместо да бъдат намирани от хора, може би си струва да бъдат купени - все пак поредицата е доста добра и след като имам желание да я препрочета, значи си струва да я имам. По същата логика, по която си купих и "Тъмната кула". Поразрових се в английския Амазон и си харесах един страхотен сет с твърди корици за 74 паунда. Чудех дали всъщност искам да дам толкова пари за Хари Потър и тъкмо бях решил, че за boxed set с твърди корици си трува да се дадат малко повече пари, когато видях, че гадовете са му вдигнали цената на 86 паунда! За половин час! Блах... Крайна цена (с доставка и опаковка) към 250лв ми се стори малко много (макар, че 250/7 не е много висока цена за книга с твърди корици) и се насочих към по-евтиничък сет с меки корици. Понастоящем ето това пътува към мен!

SOAP UI

2009-07-29T15:33:00.003+03:00

Днес се натъкнах на още един доста интересен инструмент и реших да го споделя. Нещенцето се нарича SOAP UI и служи за тестване на Web Services. Аз като пълен лаик в web service-ите успях да си изгенерирам test case и да го проиграя за никакво време и само кликайки наоколо.
Самият инструмент изглежда доста зле, разхвърлян е и прочее, но има интересни възможности и всъщност не е трудно да се използва.

Check it out!

Още за блогърите и осигуровките

2009-07-24T11:57:00.002+03:00

Както се очакваше се вдигна голям шум около осигуровките за блогъри. Последното, което видях е ето това изказване на г-жа Катя Кашъмова от НАП (източник: Ведомост Инфо)

Ако има упражняване на трудова дейност, има и осигурителни вноски. Ако печелите от блога си, ако е за ваш риск и за ваша сметка, тогава да, вече има самоосигуряване. Може да сте сключили така наречения граждански договор, може да имате сключен трудов договор. Така че тогава пак не е за сметка на лицето.
Ако сте блогър, не работите и никой не ви осигурява, и ви се прииска – можете да си плащате осигуровките, да се самоосигурявате. Законът обаче не ви задължава да го направите. Нито въпросното писмо, което притесни блогърите. В случай че това не ви е бизнес, не печелите и не влагате пари, спокойно продължавайте да си поддържате страниците. Напълно безплатно е. Поне засега.

Тоест:
- ако работя на договор някъде и не получавам приходи от личния си блог, няма какво да декларирам, НАП не се интересуват дали имам или нямам блог;
- ако имам реклами в блога си, от които имам приходи, то трябва да ги декларирам, независимо длаи работя някъде или не (както винаги е било, до колкото аз знам - когато имаш някакви доходи, значи тряба да ги декларираш);
- ако не работя и не получавам приходи от блога си, то отново няма какво да декларирам и да плащам.

Добре де, това не е ли положението което беше до сега, което винаги е било - ако имаш приходи, трябва да ги декларираш. Изобщо няма да говоря за здравните осигуровки - тях трябва да си ги плащаш винаги, независимо дали работиш или не и не знам защо изобщо са набъркани в темата. Поправете ме, ако греша, но това това ще рече че съм бил напълно прав с първия си коментар по темата:

- Хората, които се издържат от сайтове и до сега бяха длъжни да пишат в данъчната си декларация, че получават еди-какви-си приходи и да си плащат данъците върху тях.
- Хората, които НЕ получават приходи от Интернет страниците си са чисто и просто клиенти, потребители, хора които са си купили дадена стока и/или услуга (домейн, хостинг) и дължат същите данъци като хората, които са си купили телевизор и имат договор за кабелна телевизия, т.е. ДДС!

От къде идва объркването?
Целият шум се вдигна от недоизяснени положения в някои изказвания, ката например гореспоменатото изказване на г-жа Кашъмова: "Ако [...] ви се прииска – можете да си плащате осигуровките, да се самоосигурявате." Така ли? Как? Защо ще ми се прииска? В последствие се оказва, че може да ви се прииска такова нещо, ако искате да сте "журналист на свободна практика" например и да се осигурявате за пенсия. Това обаче някак си не стана ясно в началото. Трябваха много коментари, много прочити на писмото. Винаги съм мразел да чета юридически текстове, много трудно вниквам в това, което се опитват да ми кажат през езика, който използват: "страната на първата страна се задължава да не [...] на страната на втората страна". После хората ми се смеят, че винаги обяснявам с Пешо и Гошо.

Основната поука, която ми остава от случая е следната:
Ние, простолюдието, имаме нужда от преводачи, за да разберем какво точно ни се казва в текстовете, които излизат от държавната администрация. По принцип тези преводачи би трябвало да са журналистите, които да се поровят, да разберат нещата и после да напишат статия за това. За съжаление това, което се цели е шум, скандал, сензация, а не инфрмативност.

Малка заигравка

2009-07-22T13:07:00.002+03:00

Сложих едно малко съветче към потребителите на IE, което да се появява при посещение на блога ми. Ако някой го дразни нека се оплаче. Ако достатъчно хора ги дразни ще го махна. Може би. ;)

Блогърите трябва да се осигуряват

2009-07-21T11:38:00.002+03:00

Поредната простотия, която наш'та мила рОдина ни сервира гласи, че който има блог извършва стопнаска дейност и трябва да се осигурява. Изворът на простотията може да бъде открит в сайта на НАП, като се отиде на секцията "Въпроси и отговори" и се пусне търсене за бисерите межди 1 и 10 април тази година с ключова дума "блог". Ето и най-интересният откъс:

Физическото лице осъществява стопанска дейност и като такова има интернет страница (сайт, блог и т.н.), съответно заплаща определени разходи по поддържането й, в т.ч. закупуване на домейни, плащане на такси и т.н. В този случай, разходите, както и приходите (доходите) от поддръжката следват данъчното обла-гане, предвидено в ЗДДФЛ за доходите от съответната стопанска дейност[...]

Тоест ако сте си купили домейн и сте си сложили на него блог, галерийка или какъвто и да било сайт, значи дължите данъци. ДДС-то, което сте платили като краен клиент при закупуване на гореспоменатите продукти не е ясно точно за какво е, но вече дължите и друг данък. Моля?!

Кратък коментар, защото нямам нерви за сериозен:
- Хората, които се издържат от сайтове и до сега бяха длъжни да пишат в данъчната си декларация, че получават еди-какви-си приходи и да си плащат данъците върху тях.
- Хората, които НЕ получават приходи от Интернет страниците си са чисто и просто клиенти, потребители, хора които са си купили дадена стока и/или услуга (домейн, хостинг) и дължат същите данъци като хората, които са си купили телевизор и имат договор за кабелна телевизия, т.е. ДДС!

'Nuf said!

Коментари:
Дончо: Професия “блогър”, вече и у нас. Малоумие или отчайваща некомпетентност?

2009-07-16T12:55:00.003+03:00

Не бях карал колело от долу-горе месец. За това вчера дойдох на работа с колело. Много гот! За пръв път минавам по велоалеята по цар Борис след като е наплно завършена. Много е добре - разделена наполовина за велосипедисти и пешеходци, на всеки стотина метра на земята е нарисувано колело/пешеходец за да е ясно коя част за кой е. Хората масово са започнали да спазват означенията и си вървят в пешеходната част. Е, има все още разни кокошки и тъпанари, които смятат, че това не се отнася за тях, но слава богу са малко. Заради две такива патки за малко да се блъснем с един пич, който идваше срещу мен когато те се зашляйкаха по велоалеята. Следващият път като не си мръднат задниците след като им звъня от 20 метра на пожар просто ще ги прегазя.

Освен, че не бях карал колело не бях и катерил от десетина дни. За това вечерта отидох и на стена. Адска жега... Не бях блестящ на боулдърите, но то не се и очакваше. За сметка на това пък беше забавно и приятно.
Като краен резултат ходенето не ми беше от силните страни вечерта и тази сутрин усещам намеци за мускулна треска в бедрата - доста странно нещо. Сигурно мога да използвам физическата преумора и като оправдание за това, че днес закъснях за работа с час и половина? Надали... Ама на кой му пука? Беше яко! ;)

Изборни резултати

2009-07-07T09:22:00.004+03:00

катринка: Дневник.бг

Резултатите не са лоши - бате Бойко си взе мнозинството, както се очакваше, СДС ще го подкрепи и ще направят солидно правителство (да се надяваме). БСП и ДПС ще направят солидна опозиция, а Атака избщо не са ми ясни, но вероятно ще са на принципа, че и сам войнът е войн. Ще видим. Важното е да не се получи отново смазващо мнозинство в управлението, на което няма кой да търси сметка (нещо хубаво, което виждам в двуполюсния модел (независимо дали е съставен от единични партии или от коалиции)). Така че ще видим! Определено ще е доста интересно да се види какво ще стане в страната през следващата една година. Взимайте си пуканките! Да видим само дали филмът няма да се окаже някоя драма или някой ужас.
Най-голямата питанка ми е РСЗ и къде ще се набъркат те. Имат някакви смущаващи идеи за вкарване на всякаква полицейщина, което ме плаши. Имат разни изказвания като "Ще се борим с престъпността и отвличанията с всички средства, дори това да значи, че ще ограничим свободата на гражданите. Ще се борим, дори и гражданите да не намират това за приоритет!" Такива неща ми изправят косата - "ще ви донесем демокрация на всяка цена, независимо дали го искате или не!" Scary stuff...

Официални резултати: ЦИК

PS: Зелената идея е отложена за следващите избори.

Linux ads

2009-07-03T14:04:00.004+03:00

The Runner-Up:

The Origin...

The Winner:

What does it mean to be free?

Source: The "We're Linux" Video Contest

Теория на конспирацията или българската действителност?

2009-07-01T11:00:00.007+03:00

Ре-публикувам без никакви промени.
Оригиналът е тук: Теория за манипулиране на вот

Бих искал да споделя с вас и четящите тук едно мое подозрение свързано с предстоящите парламентарни избори, а именно, че ДПС се готви да манипулира изборните резултати в Белгия и Холандия като размножава гласовете на електората си там. Основание за такова подозрение ми даде публикувания на скоро списък на избирателните секции в чужбина, и по-точно частта му отнасяща се за Белгия и Холандия (по-долу ще наричам Белгия и Холандия накратко Бенелюкс). Списъкът от избирателни секции в Бенелюкс изглежда е правен не толкова с оглед удобството на избирателя, колкото с оглед да се създадат предпоставки за въпросната изборна манипулация. В същото време, на отминалите европейски избори някои от секциите там се показаха като нови бастиони на ДПС, която пък е партия асоцирана с дълбоки и неувяхващи традиции в манипулирането на изборни резултати.

Първото нещо което прави впечатление при преглед на избирателните секции на територията на Бенелюкс е големият им брой, който с всеки следващи избори нараства: от 2 секции (ЕП2007), на 6 (ЕП2009) до 8 (НС2009). Така, на малката територия на Бенелюкс, за предстоящите избори за Народно Събрание ще бъдат отворени 8 избирателни секции, а именно в градовете: Амстердам, Хага, Ротердам, Розендал, Антверпен, Брюксел (две секции) и Гент. Новината, че консулските служби в Бенелюкс са се погрижили за изобилието на изборни секции би била радостна, ако не контрастираще съмнително със ситуацията в Германия, например, където въпреки настоятелността на съгражданите ни желаещи да гласуват, консулството търси всякакви формални извинения за да възпрепятства отварянето на изборни секции. Отварянето на повече секции на територията на Бенелюкс може да се обоснове или с по-голям брой избиратели, или с желанието на консулството да облекчи избирателя, като му спести дълго пътуване. Да видим дали някое от тези основания е налице.

Дали големия брой избиратели в района е мотивирало консулството в Бенелюкс да отваря с охота и по самоинициативя допълнителни избирателни секции? И дали малкия брой избиратели в Германия е причина за нежеланието на консулството ни там да съдейства? Не разполагам с официални данни за броя на българите пребиваващи на територията на Бенелюкс или Германия, но решавам да използвам за ореантир резултатите от последните избори за Европарламент. Наистина, преброените гласове в Бенелюкс (2807 гласа) са над два пъти повече от колкото тези в Германия (1159 гласа) и този превес привидно оправдава големия брой секции на териториата на Бенелюкс. Но преди да отсъдим, нека видим от къде идва разликата. Оказва се, че разликата идва единствено то гласове за ДПС. Ако извадим гласовете на ДПС от общия резултат ще видим, че останалите гласове в Бенелюкс и Германия са почти еднакъв брой (1310 и 1136). Тоест, за разлика от Германия, където гласовете за ДПС са твърде малко, едва 23, в Бенелюкс гласовете за ДПС са твърде много, 1497 гласа или 53% от общия брой гласове. Нещо повече, сравнено с първите европейски избори, в Бенелюкс има експлозия на ДПС гласове, от 379 за ЕП2007 на 1497 за ЕП2009 или четирикратно увеличение. Като разгледаме тези резултати по изборни секции откриваме, че рязкото увеличение се дължи единствено на гласове от новоразкритите през 2009 година секции. В тези новооткрити секции ДПС винаги има абсолютен превес, над 50% от гласовете, като рекордът е в Ротердам с 92 %. Ако държим да сме добронамерени, от горните факти можем да извадим следните изводи: а) електоралната сила на ДПС в Бенелюкс рязко е нарастнала четирикратно; б) изобилието на ДПС електорат силно мотивира консулствата да разкриват избирателни секции, докато отсъствието на такъв електорат силно ги демотивира.

Другия възможен мотив за товаряне на повече избирателни секции би могла да бъде желанието на консулството да спести пътуване на избирателя. Дали с цел облекчаване на придвижването на избирателя, в миниатюрния Берелюкс с добре развита транспортна инфраструктура, са открити секции в толкова на брой градове, колкото и в пет пъти по-голяма Германия. Ако това е мотивът, бихме очаквали секциите да са рапределени относително равномерно по територията. Бърза справка с картата, обаче, показва че това съвсем не е така. Напротив, всичките 8 секции са скупчени в единия край на територия, на рзстояне един от друг средно около 50 км, което означава, че придвижването между тях с месния междуградски транспорт би отнело средно около 30 мин, тоест колкото от крайните квартали на София до центъра. С други думи, организирайки секциите по този начин, консулството в Бенелюкс, за разлика от Германското консулство, изглежда е осигурило свръхудобство за гласоподавателите в една малка част от Бенелюкс.

Има обаче и нещо още по-озадачаващо в разположението на секциите в Бенелюкс – те като чели са накацали по дължината на лесен и удобен маршрут, следващ магистралната мрежа в района. Според Google Maps, дължината на този маршрут е 312 км и може да бъде изминат за около 4 часа. Това означава, че ако разполагам с моторно превозно средство и си предвидя по 20 мин на гласуване със цигара, то в рамките на 7 часа,без усилия, бих могъл да обиколя всичките 8 избирателни секции.

За да видите маршрута, натиснете този ЛИНК.

Аз разбирасе нямам намерение да правя това, но веднага се сещам за типичния начин по който гласува електората на ДПС в Холандия и който съм имал възможност да наблюдам не веднъж на отминали избори. Както навсякъде, и тук електората на тази партия се отличава с изключително високата си степен на организация. Групи от по 15-тина човека говорещи на турски биват докарвани пред избирателната секция от микробус. Докато групата упражнява правото си на глас, шофьорът на микробуса пуши; той сякаш не се познава с останалите и просто си носи службата. След като дадат гласа си, хората от групата се качвата обратно в микробуса и заминават. Не след дълго пристига следващия микробус. И така цял ден. От каде идват и на къде отиват микробусите с избиратели на ДПС аз не знам, но физически е напълно възможно, а при създадените от консулството предпоставки и твърде удобно, да обикалят повече от една избирателна секция.

Гласуването в повече от една секция разбирасе е незаконно, но за да бъде санкционирано то трябва първо да бъде разкрито, а установената практика в избирателните секции прави всичко възможно това да не се случи. Като очевидец мога да твърдя, че болшинството гласоподаватели биват вписвани в избирателните списъци на ръка. Предполагам, имената и ЕГН-тата никога не влизат в компютър, за да бъдат контролирани електронно, и едва ли някой си прави труда да засича на ръка ръкописите от различни избирателни секции в чужбина. От друга страна, практиката гласуването да се отбелязва в паспорта на избирателя вече не се прилага и следователно неможе да бъде пречка за многократно гласуване. Така, в чужбина многократно гласуване може да се осъществява невъзпрепятствано, а разкриването му е максимално затруднено и следователно, малко вероятно.

Ако обобщим изложеното до тук се получава следсната картина. В Бенелюкс броят на избирателните секции нараства, като с това рязко нараства и броя на гласовете за ДПС. Консулството безпроблемно отваря нови секции, чието разположени силно облекчава организираното извозване на ДПС избирателите до повече от една секция. Засичането на случаи на гласуване в повече от една секция е силно възпрепястствано от ръчната обработка на изборните списъци. С други думи, създадени са всички предпоставки масовото многократно гласуване да се осъществи.

Както се видя от представените по горе числа, за сега мащабът на манипулацията не е голям, става въпрос за около 1000 гласа. Но да не забравяме, че тази практика едва ли ще бъде приложена единствено в Бенелюкс. А и европейските избори в Бенелюкс, предполагам, са само тест за това което предстои да се случи на парламентарните избори; както виждаме, подготовката и планът продължават да се доразвиват.

От гледна точка на ДПС, многократното гласуве би се съчетало прекрасно с нововъведената практика на преливане на гласове – прелятите към братски партии гласове биват компенсирани от гласове размножени чрез многократно гласуване. Така партията не губи нищо, а само разширява влиянието си. Следователно, не трябва да ни учудва идеята, че ДПС може да се подготвя да вкара масовото размножаване на гласове като нова практика в арсенала си за манипулиране на изборни.

Всичко това, разбира се, са само предположения. Но тези предположения могат ледно да бъдат опровергани или потвърдени, стига някой, който има тази възможност, да се заинтересува и да съпостави избирателните списъци от секциите в Бенелюкс, както за предстоящите парламентарни избори, така и за отминалите европейски избори. Затова и споделям публично това съмнение, надявайки се, че по този начин може да бъде предотвратена евентуален пореден опит за опорочаване на избирателната ни система.

автор: NK

коментар на читател в блога на Иван Бедров

препубликувано без редакция

Отново пулс в катерачните ми вени

2009-06-30T11:03:00.003+03:00

Хубаво катерене този уикенд. Не беше много, не беше нещо особено, но беше най-доброто от доста време насам и най-важното - беше мотивиращо.

Бяхме на Малка Дупка. Заваля в момента, в който казахме първото "здрасти" на хората, които бяха преди нас там. 30 секунди по-късно вече бяхме под надвисналите скали на сухо, а дъждът се сипеше тихо по и без това влажната и хлъзгава пътека. Перфектен тайминг.
Никога не бях виждал толкова много хора там. Бяхме между 35 и 40 души! Много румънци, малко гърци и доста, доста българи. Получи се истинска катерачна среща. Доста интересно беше, че при този наплив нямаше опашка за лесните маршрути - установката по Фантастична светлина постоя доста време неизползвана.
Моите занимавки за деня бяха две изкатервания (на установка) на Светлината и един опит на Краставицата и по-точно на варианта й "Звяра бейби" (дебилно, а?). Пак стигнах без проблеми до пасажното движение и пак отказах да го направя. Гадно, гадно движение... Не ми се къса втори път сухожилие по същия начин.

Като цяло съм доволен, че покатерих, макар и да не показах завидна форма. Разплескал съм се като стар домат и нямам никакво желание да се стегна. Или по-точно нямах. По незнайна причина провалите по Светлината ме ядосаха достатъчно за да ме мотивират брутално. В крайна сметка ако не дърпаш колкото можеш просто не напредваш. За това вчера отидох на стена и се заядох с един боулдър. Мисля че съм му направил поне 15 опита. Напредвах, чистих грешки, откривах нови... Жалко е, че все пак не стана, но в сряда няма да му простя. Не може то така да падам на предпоследното движение при положение, че съм си намерил страхотна почивка едва четири движения по-рано. Зарибявка...

Боклук

2009-06-21T21:13:00.002+03:00

Оказва се, че разделното съъбиране на боклука в София вече било задължително! Това е хубаво - напълно ясно е, че никой няма да си мръзне мързеливия задник да свърши нещо толкова трудоемко като да започне да мисли в коя кофа си хвърля марулите и в коя кофичките от кисело мляко докато някой не му тресне една хубава глоба по въпроса. Така че подкрепям. Дори мисля на следващото ходене в Билла или нещо подобно да потърся различни на цвят кофи и да си имам у нас 3 разноцветни кофи за да ми е по-гот да си събирам нещата отделно. В тази връзка от много време си мисля, че ако има една голяма кофа с три капака и с три под-кофи в нея би било супер за целта. Ако някой знае от къде мога да си набавя такова нещо - черпя бира за инфото. Ако някой пък каже къде са най-евтините читави кофи, които ги има в жълто, зелено и синьо (в тонове от които да не ти се повръща) също ще съм признателен.

Повече инфо - в Дневник: Време разделно за боклука

Wings. New element.

2009-06-19T20:12:00.003+03:00

Днес за пръв път в живота си разперих въздушни криле. Чувството беше невероятно леко и приятно. Може би ще се повтори? Дано.
Не смятам, че огънят си е отишъл от мен - чувствам го как клокочи, гневът му ме изпълва както винаги до сега.
Но ледът... Може би ледът ще си иде? Съмнявам се, но... все пак тая надежда. Крайно време е да се науча да укротявам разрушителните стихии и да давам глас на съзидателните.

PS: Yes, each of my steps is traced by blazing inferno...

Political view - Bulgarian Parliament

2009-06-19T16:49:00.003+03:00

В духа на предната картинка с политическата ми настройка:

PS: Да, знам че Зелените ги няма. Аз какво да направя по темата?
PPS: Тях така или иначе и на самите избори няма да ги има, та няма голямо значение. Да не ми се сърдят - просто в момента така стоят нещата.

Where I stand - my political compass

2009-06-18T15:30:00.005+03:00

The Political Compass

Economic Left/Right: -4.00
Social Libertarian/Authoritarian: -3.69

Live from Iran

2009-06-18T14:56:00.004+03:00

"What I have witnessed." A powerful note from a female medical student in Iran, translated from Farsi by a trusty reader.

Hello,

It's painful to watch what's happening.

I don't want anything to do with what has been said this far, as I neither have the strength nor the resilience to face all these unfathomable events.

I only want to speak about what I have witnessed. I am a medical student. There was chaos last night at the trauma section in one of our main hospitals. Although by decree, all riot-related injuries were supposed to be sent to military hospitals, all other hospitals were filled to the rim. Last night, nine people died at our hospital and another 28 had gunshot wounds. All hospital employees were crying till dawn. They (government) removed the dead bodies on back of trucks, before we were even able to get their names or other information. What can you even say to the people who don't even respect the dead. No one was allowed to speak to the wounded or get any information from them. This morning the faculty and the students protested by gathering at the lobby of the hospital where they were confronted by plain cloths anti-riot militia, who in turn closed off the hospital and imprisoned the staff. The extent of injuries are so grave, that despite being one of the most staffed emergency rooms, they've asked everyone to stay and help--I'm sure it will even be worst tonight.

What can anyone say in face of all these atrocities? What can you say to the family of the 13 year old boy who died from gunshots and whose dead body then disappeared?

This issue is not about cheating(election) anymore. This is not about stealing votes anymore. The issue is about a vast injustice inflected on the people. They've put a baton in the hand of every 13-14 year old to smash the faces of "the bunches who are less than dirt" (government is calling the people who are uprising dried-up torn and weeds)

This is what sickens me from dealing with these issues. And from those who shut their eyes and close their ears and claim the riots are in opposition of the government and presidency!! No! The people's complaint is against the egregious injustices committed against the people.

==========================================

I am just re-posting this without any further comment.
I doubt that any is needed.

Bike pics

2009-06-10T14:49:00.004+03:00

Снощи се забавлявах да си правя фотосесийка на колелото. Ето ги и резултатите:

Отбелязваме наличието на светлоотразители - не тежат колкова, че да не си струват малкото допълнителна безопасност, която осигуряват.
И разбира се номерът ми от Велоеволюция - СА1539. :)

Ето изглед и от другата страна, макар че там няма нищо особено интересно...

...освен новият ми мега як chainstay - навой от гумен ремък. Мисля, че изглежда в пъти по-добре от неопреновите рекламни глупости на DRAG, RAM и т.н. Още повече, че няма как да се размести, както се случваше с неопреновото нещо.

Refuse to be Terrorized

2009-06-09T16:35:00.002+03:00

The point of terrorism is to cause terror, sometimes to further a political goal and sometimes out of sheer hatred. The people terrorists kill are not the targets; they are collateral damage. And blowing up planes, trains, markets or buses is not the goal; those are just tactics.

The real targets of terrorism are the rest of us: the billions of us who are not killed but are terrorized because of the killing. The real point of terrorism is not the act itself, but our reaction to the act.

And we're doing exactly what the terrorists want.

Много добро есе по въпроса "Тероризъм", препоръчвам го на всички!

Bruce Schneier - "Refuse to be Terrorized"

Прочетете го, поемете си дъх, изпълзете от дупката в която сте се сврели и си живейте живота!

PS: Към хората, които отдавна са разбрали, че трябва да се вземат мерки за противодействие, но най-вече не трябва да се всява паника навсякъде и да се промиват с ужас мозъците на всички хора по света (и най-вече на децата) искам да кажа следното: Извинявайте за спама...

A couple of days too late...

2009-06-08T14:49:00.003+03:00

Току-що видях и европейският вариант на онова яко американско клипче за гласуване:

Има нещо яко в това да слушаш толкова хора да говорят на толкова езици да се чувстваш част от една общност с тях. Харесва ми.

Deutsch und Rammstein

2009-06-05T09:11:00.004+03:00

Тази сутрин, пътувайки в трамвая, се пресягам, вадя iPod-а от джоба си и натискам Play. В ушите ми гръмва

Ich war ganz allein zu Haus

и за пръв път в живота ми тези думи имат смисъл! Толкова се изненадах, че машинално натиснах пауза!
Усещането е като да прогледнеш или рязко, за секунда, мъглата да се вдигне - толкова време си ходил в мътилка, че вече си свикнал и не си очаквал да просветне, но ето ти изненада!
Е, жалко е, че просветването продължи що-годе две изречения, но все пак е нещо! ;)

Мокро каране

2009-06-03T16:16:00.000+03:00

Вчера се прибрах от работа и най-чинно седнах да уча по немски. За половин час. Не издържах повече. Просто не ме свърташе вкъщи. Дори в един момент се предадох и запалих цигара. Мега зле. Десет минути по-късно се преоблякох, взех си колелото и поех към мокрите улици и калните паркове. Много бързо разбрах мъдростта на очилата:
Деца, карайте винаги с очила и със затворена уста! ;)
Освен ако не ви харесва вкуса на кал с мухи, де.
Покарах в продължение на около час и беше просто супер - хладно и приятно, така че да можеш да караш по поларче, имаше вода, колкото да е интересно и нямаше много кал (в Борисовата). Дъждът е много хубаво нещо понякога, особено когато не ти се гледат хора - в Борисова беше прааазно! Имаше някакви ентусиасти на Сцена и тук-там наоколо, но общо взето нямаше никой. Особено малки деца, стари баби, тумби гъзари, които се разхождат по 5 рамо до рамо, защото цялата алея е тяхна - с една дума беше много яко да се кара.
Прибрах се вкъщи целия в кал и вода - доволен като прасе в кочина. Единственото ми притеснение беше какво да правя сега с колелото, което беше цялото намятано с всичките гадости, през които бях минал. Преди време бях чел в MTB-BG разни дискусии по темата и си спомних как някакви хора обясняваха как след кално каране влизат в банята с колелетата си и общо взето ги къпят. Реших да послушам съвета и... установих, че банята ми е доста малка за целта и дори след като свалих и двете гуми пак имам проблеми с маневрирането. (Скобите за бързо сваляне на гуми/седалка са гениално изобретение!) Как да е си измих гумите (предното ми движение се върти някак насечено, не достатъчно гладко и ме притеснва, ама друг път ще му мисля), а след това директно с душа измих и рамката със слаба струя хладна вода. Така... Тъй като трябваше да изсъхне преди да го смажа реших да го сглобя отново и да го оставя надолу с главата за да му се изтече каквото има да му изтича от тръбите (някой беше говорил за това пак в MTB) и вилката. Напомпах няколко пъти вилката за да й излезе каквато вода има и на сутринта видях, че в хода си е оставила кални следи. Лошо. Също така един бърз преглед на веригата показа ръждиви петна тук и там. Също лошо. Официалният план беше като се прибера след стена днес да го напръскам цялото (вътре в предното движение, задното движение, задни венци, предни венци, верига - абе всичко, дето се движи) с Weldtite TF2 и да реша, че толкова му стига. В момента се чудя дали това е най-доброто решение. От друга страна се чудя дали изобщо имаше някакъв смисъл да си играя чак толкова или можех просто да го зарежа както си беше мръсно и мокро да си изсъхне и днес да го избърша с един парцал и може би да го пръсна все пак с малко смазка. Нямам идея, предполагам, че с времето ще се понауча и ще знам за какво да ми пука и за какво - не. Към момента ме е страх, че се опитвам да се грижа за него повече от колкото трябва и всъщност му вредя, но не ми се ще да му тегля майната и да го оставя да се чупи с идеята, че като грохне ще си взема ново или пък, че ще го водя на основен ремонт. Искам да си го поддържам и то да се държи добре и да мога да му разчитам, че като съм се насвяткал някъде лошо то няма да ме предаде и да ме хвърли да се търкалям надолу по склона, потрошавайки ръце, крака, глава и други маловажни части на тялото...

Допълнение:
След известно четене тук стигнах до извода, че съм идиот и е трябвало просто да оставя колелото надолу с главата за вечерта за да изсъхне. След това е трябвало само да го забърша от всичкия боклук по него, за му пръсна веригата и толкова. Или поне така ми се струва.
При настоящето положение може би ще го занеса във Веломания за изправяне на капла (щото се оказа, че му трябва) и междувременно ще им кажа да ми го смажат. Just in case.

2009-06-03T14:52:00.001+03:00

No smoke!

2009-06-02T17:35:00.002+03:00

Тече третият ден без цигари от новия ми опит да се отърва от ш***ните лайна.
Стискайте ми палци!

Weekend: Mishka's b.p. & Guano & bike & guitars & SLEEP!

2009-06-01T10:29:00.003+03:00

Предната седмица беше тежка. Беше тежичка дори сама по себе си, но всъщност ужасното недоспиване от предните една-две седмици беше това, което просто ме съсипа. Четвъртък беше тежък и едва гледах. В петък вече виждах като в мъгла, а тепърва трябваше да се тича около рожденния ден на Мишката - торта, ала-бала. Нямам идея как всъщност се стегнах за да стане. Поне партито стана добре и тортата беше супер. С достатъчно акохол и кола успях да остана буден и що-годе активен достатъчно дълго. В събота работата си беше истински ужас - цяло чудо е, че успях всъщност да свърша някакви неща. Дебъгвах, разследвах, деплойвах и рестартирах. За концерта на Guano стигнах полу-умрял. На самия концерт вдигнах адреналин, минах тотално на батерии и оцелях, но след това едва дочаках да си допия бирата (след адското обикаляне за заведение) преди да се тръшна и да заспя. Този път благоразумието надделя и в неделя си останах в София, въпреки офертата за Малка Дупка.

Концертът на Guano Apes беше доста готин - Sandra Nassic се представи чудесно, китатиста правеше някакво шоу от време на време, гост-музикантът им също беше готин. Подгряващата група ми хареса - трябва да намеря малко техни записи за да ги чуя по-подробно. Имат някакси old school звучене, което ми допада. До колкото разбрах групата е Fyeld.
За сметка на добрите подгряващи, музиката, която ни пуснаха преди самите Guano беше ужасна - не толкова сама по себе си, колкото за концерт. Буквално щях да заспя. То бива бива прочувствени и меланхолични балади, ама това вече на нищо не приличаше. Както и да е, преживявайки това отиваме към следващото разочарование - озвучаването. То просто не издържа. Ама изобщо. След като концертът набрамалко скорост основното, което се чуваше беше пращене. Доста тъпо, а?
Както и да е - концертът все пак ме изкефи доста, особено със stage dive-а на "Алфонсо" след биса - беше забавно! :)

В събота спах до към 11:30 - от толкова време не съм спал до късно, че съм отвикнал. Видяхме се с Венски преди да потегли обратно към Белгията, повъртяхме се из къщи и по едно време си грабнахме с Мишката колелцата и поехме към Южния парк. Там повъртяхме, позагубихме се в околията му на едно място, но все пак се намерихме и стигнахме навреме за срещата с Тишо, Коен и прочее. След това си намерихме хубаво слънчево място, насядахме по "женски мозъци" и се започнаха китари, федербал, бирички... По някое време се появиха и една тъжна-тъжна Лора и един Фери, идващ направо от пещерата.
Good times, good times...

Our green lungs are dying!

2009-05-22T17:07:00.002+03:00

Bike

2009-05-22T13:33:00.021+03:00

Крайно време е да пусна едни пост с детайлна информация за колелото ми за да си я имам за бъдещи справки.
(Четейки предното изречение забелязвам, че то е по-скоро на английски, от колкото на български. Бъгава работа...)

Вероятно с течение на времето ще се връщам и ще обновявам инфото когато сменям части. От сега планирам смяна на седалка и сериозно мисля за смяна на преден дерейльор, че нещо не се държи като свят.

**DRAG Ontario '08**
Frameset
Frame	Drag Ontario XC A7 Yoke C/S
Fork	Suntour XCT-V2 80mm
Wheels
Tires	Trax (моделът не е ясен)
Front hub	Formula FM-21 QR 36H
Rear hub	Formula FM-31 QR 36H
Rims	Drag CNC 36
Front Brake	TekTro 837AL Melt Forged Alloy
Rear Brake	TekTro 837AL Melt Forged Alloy
Drivetrain
Shifters	Shimano ST-EF50
Front Derailleur	Shimano FD-TZ30
Rear Derailleur	Shimano Altus RD-M310
Crank	Suntour CW-XR172N-AB 42/32/22T
Cassette	Shimano MF-TZ07 14-28T
Brakelevers	Tektro-837 Cast aluminum alloy V-brake
Bottom bracket	VP-BC73 Cartridge
Pedals	VP-910
Components
Saddle	Selle Royal Wolf (Гадост!)
Seat Post	Drag 300, 31.6x300 Alu
Handlebar	600/620mm, Rise 30mm
Stem	Drag 4 bolts/ +20°/ 80mm - Melt-forged
Headset	Cane Creeek A88
Geormetry
Frame size	L / 20"
Head Angle (A)	70.5
Seat Angle (B)	73.0
EFF Top Tube (C)	590
Chain Stay (D)	425
Bottom Bracket (E)	301
BB Offset (F)	38
Wheel Base (G)	1078
Actual Frame Size	508
Head Tube	155

source: DRAG

После е*енье, нема каенье!

2009-05-22T10:55:00.006+03:00

Със сигурност сте го виждали, но за тези, които са решили, че не им се занимава да гласуват ще го пусна още веднъж.

Замислете се също така, дали в нашия случай ключовата реплика няма да звучи по-скоро като: Ben bu konuda çok beni seçti mutluyum! Не, че това има прекалено ключово значение нали?

I need you :)

2009-05-21T11:29:00.001+03:00

Проект

2009-05-20T16:57:00.005+03:00

Всъщност все още ми е трудно да повярвам, но след последното ходене на Боженица най-сетне си имам нов проект! Откакто през октомври спрях да катеря заради травма не съм имал проект. Всъщност според 8a профила ми не съм изкатерил нито един нов маршрут. Осем месеца стоене вкъщи и плетене, а после циклене по стари леснотии! Вече беше започнал да ме хваща съклета (или каквото се пада)... Всъщност от няколко месеца лека-полека вдигам летвата - в началото само установки на маршрути до 6а, после водене на всякакви неща до около 6b и напоследък лежерни опити на 'Лабиринт' (6c+), които всъщност минаха по-добре от всичко очаквано. Логично беше да си намеря следващото нещо за катерене скоро. :)
В неделя денят мина най-вече сред лесни маршрути - беше първото катерене на Нат от две години насам (Welcome back!!!), Мишката беше ранена от вело-експерименти (нищо й няма, спокойно), а Емо и Иван (???) бяха за сефте на скали. Пусках установки, разхождах се наоколо и снимах по малко. Ляляля, никакво напрежение. И ме налегна скука. И в един момент се загледах в 'Поет със брадва' (7b) и се замислих, че е адски труден, но първите две-три примки не са особен проблем за слизане, а там е първият пасаж. И с железния и неоспорим аргумент "Що пък не?" си взех въженцето и започнах да си се лигавя по маршрута.
Началото е весело - два готини джоба един след друг и вече си на пасажа, където не е много ясно какво се случва - има едни готини прагчета и прочее, но като цяло нещо не е наред. Повисях, поразгледах, помислих и пробвах един-два варианта. Най-неочаквано единият вариант захапа! Шляп, шляп, шляп и вече включвах следващия клин! Интересно... И леко стряскащо - не бях очаквал, че ще мина долния пасаж. Известно разглеждане, мислене и проби и се оказа, че от там до голямата почивка преди втория пасаж няма нищо, което да ме спре - шляп, шляп, шляп! :) И сега вече най-неочаквано се озовах под големия зъл таван от който Габи се изръси миналата седмица (не особено окуражаваща мисъл). Както и очаквах там проблемът е дебел. Много дебел. Далечно хубаво прагче много навън от стената и в момента в който го хвана вероятно краката ми ще паднат, ще се залюлея и ще се откъсна. Или поне така изглежда. Точно както при 'Разходка в таваните'. Само че по-трудно. :)
Изобщо не ми е ясно какво ще правя там, но определено съм надъхан - не съм мислил толкова често за маршрут от много, много време - вероятно от Разходката. Чувството е много готино! Най-сетне възстановяването ми изглежда като да ме приближава до предишната ми форма и мога да опитам маршрут, по-труден от всичко правено до сега. Яко! Стискайте ми палци! ;)

Раз-цеп-ва-не!

2009-05-18T10:57:00.004+03:00

Тези дни определено се убихиме! Беше страхотно!

До четвъртък се опитвах да уча, че имах едно малко изпитче, но веднага след като то мина, all hell broke loose! Четвъртък следобед - колелета в Борисовата, петък - катерене в Софийския, събота - до Симеоново с колело на тийм билдинг, след това на преброяване на колоездачите в Борисова, а накрая и на пейка с китарка и прочее, а в неделя (за завършек) - едно добро покатерване на Боженица! Не е истина! Смачкан съм. Мега яко!!! :)

PS: Аз съм номер СА 1539! :)

С колело до Симеоново

2009-05-18T10:56:00.003+03:00

Тая работа, както казват, не е като оная работа. Отлепих от Петте Кьошета в 9:10, издърпах баира на бул. Черни Връх и си мислех, че съм голяма работа и сега вече ще е лесно. Да бе! По нанадолнището на Черни Връх наистина се въртеше лесно, но пък имаше такова задръстване, че и аз трябваше да чакам. От там до Околомръсното как да е - малко нанагорно тук-там, малко без тротоари и т.н. По самото Околомръсно трябваше да карам между Черни Връх и Симеоновско, т.е. по новата отсечка. Оказа се, че почти няма коли в локалното, както и че самото шосе е доста равно. Гааааз! На едно място ми наскачаха някакви песове, ама бързо се разбрахме. Починах си и всичко беше яко, докато не стигнах до отбивката за Симеоново и не погледнах истината в очите - ширналото се пред мен нанагорнище. И тогава стигнах до великото заключение: "Я по тоа баир нема 'а се кАчим!" Седнах си кротко на спирката, изчаках си автобуса, натоварих си колелцето и друс-друс до горе. Много хубаво си мислех, че с това всичко е прикючило, когато някакъв човек ме светна, че за да стигна до поляната, която търся трябва да се върна едва ли не до Драгалевци. Добре, че се оказа, че не е прав. Това, разбира се, не ми спести половин-един час въртене нагоре-надолу по бесните улички (наклон около 30 градуса) на Симеоново. Леле, никога не бях въртял толкова! Зооор, майка, зор! Когато асфалта свърши просто се предадох, слязох от колелото и го забутах нагоре. Как намерих поляната - не е ясно. Никога не бях минавал по този път към нея. Когато стигнах обаче кефът беше пълен... :)

На връщане пак не липсваха емоции - спускането с hardtail bike по планински пътеки е екстремно изживяване! Доста бързо се отказах от което, защото само една каска нямаше да ме спаси от предстоящото изтърсване всред корени, камъни и шишарки. От там насетне леко и внимателно (да се чете "така друсаше, че по едно време веригата ми падна без да въртя - просто изскочи от предните зъбчатки") по нанадолнището. Беше толкова стръмно, че бях нон-стоп на спирачките, като редувах предна-задна, защото ако задържах повече едната почваха супер много да загряват. Не си спомням кои спирачки имаха проблем със загряването - V-brake-овете или дисковете, но реших да не проверявам в полеви условия.
Тъй като не ми се слизаше по павирания булевард се спуснах малко или много насляпо по случайно избрани улички. Загубих се, намерих се, упътиха ме (грешно), намерих един черен път и друс-друс - до Околомръсното. Там малко екшън с липсата на тротоар, бурдюр и дори нормален банкет, който завърши с това, че избрах да карам през една близка поляна. На края на поляната се оказа, че започва новата част на Околомръсното, която има тротоарче(нце). После Симеоновско и ша-ла-ла на гости на Ива за кафенце! :)

Преброяване! Утре!

2009-05-15T17:23:00.003+03:00

Знам, че се повтарям, но ме изкефи картинката. :)

WoW

2009-05-11T11:31:00.007+03:00

Преди време бяхме на гости на приятели, които играят WoW и в някакъв момент се оказа, че Мишката е седнала да поцъка. В резултат се започна "ама то е много красиво", "ако знаеш колко готина героиня си направих" и т.н. Беше ясно, че рано или късно ще се тества зарибявката. Та в един момент наскоро си направихме 10 дневни trial акаунти и започнахме да поцъкваме. След това изтекоха и си направихме нови, като поцъкахме по-старателно за да видим малко повече от света. Снощи станах 20 ниво Hunter и престанах да получавам experience - изглежда съм ударил в тавана за trial акаунт. Също така отдавна ударих в тавана на скиловете си - Herbalism 100, Alchemy 100... Изглежда сме приключили с trial версията.

Малко впечатления:
Играта е зарибяваща. Доста. На места просто се впечатлих колко ловко играта дори е прецакана, само за да бъде по-зарибителна. Направена е така, че да не усетиш трите часа през които цъкаш, да не се натовариш по никакъв начин през тях, нищо да не те подразни (прекалено) и почти нищо да не си успял да направиш. И все пак да ти се играе още! Още много...
В началото, докато още се ориентираш играта не ти дава почти нищо - бавно и спокойно си биеш малки прасета и тигри, шансът да умреш е малък, защото те не те нападат сами, всичко е под контрол и е направо скука. Малко по-нататък плавно се вдига нивото на трудност - животните започват да нападат, правят магии, стават по-силни. Продължава да има малко payback - просто няма екшън в тази игра! Поне на ниските нива. Малко по малко започва да става по-динамична, тичането става по-несъществена част от играта и в един момент се оказва, че са те приучили да се радваш на съвсем малкото екшън, който получаваш и да се кефиш много. Доста странно ми се отрази, защото Diablo II дава доста екшън - чудовища на камари, ще умреш всеки момент (ама не съвсем), раздаваш нечовешки количества damage - някак си е по-епично. В WoW по скоро се правиш на куриер - събираш билки, гъби, свитъци и подобни и ги разнасяш наоколо. Някак си избива доста на quest с елементи на RPG. (Е, то Diablo пък е hack & slash с елементи на RPG, та не е ясно къде точно е истината)
Интересно е как светът на играта е доста реалистичен и някак физически. Обикалянето на града в търсене на правилния търговец, учител или треньор си е точно като реалното обикаляне по магазините с всичкото мотане, разглеждане и прочее. Самият размер на градовете и на света като цяло ги прави доста life-like. За да стигнеш от един град до следващия си има едно 10 минути тичане - никакви такива "град - малко горичка - град", здраво търчане! Това доста дразни, но пък прави горите и света като цяло с доста по-реалистични размери.

Напълно ми е ясно как разни хора тотално губят социалния си живот заради тази игра, че и кариера, и какво ли не - също. Да се внимава с експериментите! ;)

От друга страна, продължавам с нетърпение да чакам Diablo III - там вече си има и екшън, и кръв, и всичко. Ясно е, че няма да стане тия дни - очаквам да им отнеме още две години или поне (невероятно оптимистично) една. Но ми се струва, че ще си струва чакането. ;)

Cyberwar: Myth or Reality?

2009-05-08T16:21:00.003+03:00

Cyberwar is certainly not a myth. But you haven't seen it yet, despite the attacks on Estonia. Cyberwar is warfare in cyberspace. And warfare involves massive death and destruction. When you see it, you'll know it.

source: Bruce Schneier

Есетата на Bruce Schneier се оказват доста увлекателно четиво. Съвсем не претендирам да съм на 'ти' с материята, но нищо не пречи да събирам тошиците знание, които успявам да разпозная.

Вашите права, online

2009-05-08T14:18:00.001+03:00

eYouGuide - Вашите права онлайн

Права на потребителите: Комисията иска потребителите да сърфират в интернет без граници

Голямото преброяване!

2009-05-08T10:09:00.011+03:00

Момчетата и момичетата от "Велоеволюция" все повече ме кефят! Имат си желания и мислят какво да направят за да ги осъществят и това е яко. Основното желание от много време насам са велоалеите в София. От общината се оправдават с глупости и обясняват как велосипедистите били малко. Е, след като те не ни виждат колко сме, хайде да се преброим!

Пролетно събиране на колоездачите, вело шествие и преброяване на колоездачите в София

Дата: 16 май 2009

Среща за шествието	18.00ч.	зала Универсиада
Шествието	18.30 – 19.00ч.	бул. Цариградско шосе
Преброяване и купон	19.00ч...	Колодрума в Борисовата градина

Ако не ви се разхожда до там или просто не можете да дойдете, можете да се преброите и на сайта на "Велоеволюция".

Идвайте да караме! :)

Burn, baby, burn!

2009-04-29T14:51:00.003+03:00

Доста хора си мислят, че могат да стопят някакви мазнини по всякакви абсурдни начини.

#1 Спирам да ям мазно!
#2 Започвам да тичам (по 15 мин. на ден)
#3 Спирам да ям изобщо!!!

Повечето от тези методи не работят защото:

1. Мазнините, които ядем не са единственият начин да трупаме мазнини - тялото си ги произвежда за да складира там енергията, която успява да спести.

2. За да [започне да] разгражда мазнини, тялото ни всъщност се нуждае от такива. Тук Михаела може да помага с дълго обяснение на сложните биологични процеси, но в крайна сметка трябва да сте изяли нещо мазничко (нямам предвид половин кило бекон) за да отпочнете реакциите. Това обаче се случва едва след точка 3.

3. Горенето на мазнините е трудна работа. В тях има ужасяващо много енергия, но тя е в доста устойчива форма. За да се стигне до това тялото да се напъне достатъчно, че да започне да ги разгражда трябва да не му е останал избор. С други думи трябва да е изяло всичкия ATF (5 до 10 сек) и KF (до 30 сек) в мускулите, а после и всичката глюкоза (а такава има доста) и въглехидрати. Според литературата, която ми е попадала това (+ времето нужно за първите цикли на разграждане) отнема около 40 минути, като натоварването през това време трябва да е над прага на дразнение. С други думи трябва да се натоварите, да ви е трудно - една дълга разходка в парка няма да свърши работа (освен ако не е 6-8-12 часа...). При това обърнете внимание, че това са 40 минути докато горенето започне! До този момент не сте свършили нищо, освен подготовка!

Така... Тук предполагам ще скочат половин дузина "специалисти" да ми обясняват, че нищо не разбирам и да ходя да почета малко (т.е. поне 2000+ страници) медицинска литература преди да говоря глупости и т.н. От сега да им кажа: не се хабете, не ми пука. Няма да прочета този тон хартия, защото не съм се засилил да отслабвам. Този пост е само бърза бележка за разсейване на някои хорски илюзии.
Ако нещо от написаното откровенно не е вярно, обаче, не се колебайте да оставите един коментар и ще го поправя.

Тук идва и какво правя аз по въпроса. Ами аз най-общо не се старая да отслабвам, защото водя доста активен живот и тялото ми се саморегулира. Общо взето ям каквото ми падне (без ексцесии като McDonald's, KFC и подобни), по много. За сметка на това катеря три пъти седмично на изкуствена стена и (ако даде Господ и няма дъжд) един ден на скали (през който ден най-често ям много малко). Също така от време на време карам колело, а понякога дори ходя по лента (с бира в ръка). Това общо взето е достатъчно за поддръжка при моя режим.

Съветът:
Дълги, напоителни натоварвания: дълги излети с колело (поне 3-4 часа), планински преходи (като си говорим за дълги разходки), фитнес залите работят, но на понижено натоварване и удължена тренировка (час и половина и повече) - нека ви стане скучно. До колкото съм чувал има две натоварвания, които определено водят класациите при ефективност при отслабване. Горят адски много калории и не натоварват прекалено.
Те са: плуване и секс.

Дерзайте! ;)

Животът ни е куклен театър!

2009-04-23T17:20:00.006+03:00

Че животът в България е куклен театър с екстри, е ясно на повечето хора имали съмнителното щастие да живеят в нашата иначе тъй красива и сърдечна страна.

Ето я и дешната програма:

Действие първо - Позитивно:
Роуминг в ЕС - Европейският Парламент слага нови тавани на цените на роуминга (включително за данни).

Действие второ - Негативно:
Кабинетът одобри ограниченията за митингите - Отново тихо и потайно, непредвидено в програмата за деня се гласува не спорен, ами направо скандален текст, ограничаващ правата на гражданите да търсят отговорност от управляващите.
Моят прочитна текста: "Ако се завреш в кучи гъз, ти се разрешава да протестираш. Само да си ни далеч от очите. Радвай се, че и толкова ти разрешаваме!"

Действие трето - Прозорливо:
Когато сме се разбрали, че животът ни изначално е сбъркан - Закачливо обяснение, че "у нас не е като по света..." или по-скоро "те законите са хубаво нещо, ама нали знаете, че у нас не употребяваме такива работи?" леко примесено с "нема 'а са пуашиш, копеуе!".

Действие четвърто - Екологично (зов на хора на еколозите):
Има дръвчета, няма засадители - Някой да иска да засади дръвче? Тези хора имат 500 бели борчета, които скоро ще умрат в чакане някой да ги бодне някъде. Хайде помогнете!

Епилог:
без коментар...

PS: И едно мега яко допълнение от Делян, което просто душа не ми дава да охарактеризирам - Как МВР ще бори престъпността? С повече данъци, промени в ЗЕС и криминализиране на невинните

Мракът дойде

2009-04-17T14:00:00.000+03:00

Мракът дойде

Лични карти и биометрия

2009-04-17T09:59:00.003+03:00

Преди няколко дни излезе новината, че в новите ни лични карти съвсем скоро ще бъде вграден чип, на който ще бъдат записани лични и биометрични данни - пръстов отпечатък, снимка и лицева геометрия. От една страна не съм възхитен от идеята биометричните ми данни да са записани където и да е - не случайно към момента се поддържа база данни от пръстови отпечатъци само за престъпници. От друга страна наблюдавайки безкрайните мераци на МВР да знае всичко за всеки, независимо дали им е работа или не, все повече се притеснявам за имплементацията на хранилището на тези данни и достъпа до него. По-специално ме е страх, че МРВ ще натиска максимално за използването на RFID технологията, защото това би им дало възможност да разположат четци на ключови места (кръстовища, входове на определени сгради, изходи на града) и да следят движението на хората. Освен това без необходимата сигурност на имплементацията би било възможно едва ли не произволни хора по улицата да четат данните от личната ми карта. За справки по темата вижте какво пишат EFF за RFID и по-специално статиите в края на поста. От друга страна, ако бъде използвано читаво криптиране, комбинирано с контактен достъп (а ла дебитна карта), така че да не е елементарно някой да достъпи данните положението сякаш не е толкова лошо. Все още не виждам достатъчен смисъл тези данни да са в паспортите, след като могат да се съхраняват централно и да се достъпват само при нужда, така че продължавам да съм против, независимо от имплементацията.

RFID PASScards Easily Cloned
British RFID Passports Easily Hacked
RFIDs in Credit Cards Create Privacy Problems

Интересна Враца беше

2009-04-13T13:50:00.003+03:00

В събота най-сетне отидохме и на Враца. Не помня от кога не бях ходил там. Много ми се катереше нещо дълго, красиво и лежерно.
Има едно особено опиянение в катеренето на лесен маршрут, продължаващ въже след въже след въже... Има едно невероятно спокойствие и наслада. По време на такова катерене човек преминава в състояние на духа, което му позволява както си катери да поспре, да въздъхне, да се обърне леко и да се огледа. А гледката обикновено си струва - врачанските скали са внушителни и от пътя, но погледнати от 50-60 метра височина перспективата е друга. Можеш да видиш пропастта под себе си и да я оцениш подобаващо, след което да вдигнеш поглед към Централна Стена и да видиш, че тя продължава дас е извисява все така недостижима над теб. Някак успяваш да оцениш мащаба на скалите около себе си и може би дори да се почувстваш мъничко горд, че дори и твоята дребна особа в момента е част от цялата тази величествена гледка. И понякога се чувстваш толкова спокоен, че можеш да правиш всичко това докато си на три метра над последното включване и на метър-два под следващото.
Бях обзет именно от подобни въжделения когато се запътих към Враца и бързам да ви уверя, че съм доволен от деня абсолютно и безрезервно (най-малкото защото всички се прибрахме живи и здрави, което не е малко) преди да решите, че съм повече от съвсеееем мъничко разочарован. :)

Когато стигнахме на Враца набързо сложих една установка на Малката Врацà за Ива и Иво, след което с Мишката отпрашихме да търсим тур Карлово. След един ъгъл решихме, че сме го намерили и след известно замисляне аз поех нагоре по една много лесна полегнала плоча с големи стъпала към първия клин на тура, който се падаше на около 10-12 метра над земята. След като го достигнах се оказа, че... ами това всъщност не е нашия тур. :) Набързо траверсирах през един ръб към съседния винкел (спирайки само за момент за люта битка с един храст), след което се наложи да сляза и да започна отначало, за да не си прережа въжето на острия ръб, който току-що бях заобиколил. Започвайки от начало всичко беше наред - голям и лесен винкел, далечни, но смислено сложени лепеняци - идилия! Докато не се оказа, че десният ръб на винкела е... доста ронлив. В един момент изпод крака ми се откърти камък приблизително 12х12х10см. Успях да го задържа временно, докато извикам на Мишката да се махне от подножието (глупаво от наша страна да застанем изобщо по подобен начин, но от много време не сме катерили алпийско и сме позабравили доста; поне и двамата бяхме с каски...). След това просто го побутнах леко за да си падне докато внимаваме, а не след 10 минути когато въжето леко го забърше при някое поклащане. Нещото се стовари на по-малко от метър от мястото на което стоеше Мишката 2 минути по-рано! Много добре - никаква опасност за нея. Само дето падна право върху въжето и какво се оказа 2 минути по-късно го е уцелило много качествено - на около метър от средата (на 60 метровото ми въже!) имаше дупка в бронята през която се виждаше леко прерязана сърцевина. Мъка... Леко или силно повредена, повредената сърцевина е вън от играта. Също така вън от играта бяхме и аз и Михаела - с прерязано през средата въже никакви дълги турове не се катерят... Изпушихме по цигара под тура, събрахме си партакешите и слязохме при Ива и Иво на Малката Врацà. Малко по-късно се качихме при Любо, Кирцата и Зъбов на Малка Дупка, но това си беше вече разходка... Красивите дълги турове остават, уви, за някой друг слънчев уикенд.
Все пак съм доволен - загубата на едно въже и един уикенд е нищо, стига всичко останало да е наред... ;)

PS: Носете каски. Спасяват живота...

Police: BG vs. UK

2009-04-10T13:21:00.004+03:00

Забавен пост в блога на Bruce Schneier, доста наподобяващ днешната ни ситуция с МВР (ако гледаме на МВР оптимистично-наивно, изпълнени с вяра, че те наистина просто се опитват да си свършат работата, което лично на мен просто не ми се отдава):

Police Powers and the UK Government in the 1980s

I found this great paragraph in this article on the future of privacy in the UK:

One of the few home secretaries who dominated his department rather than be cowed by it was Lord Whitelaw in the 1980s. He boasted how after any security lapse, the police would come to beg for new and draconian powers. He laughed and sent them packing, saying only a bunch of softies would erode British liberty to give themselves an easier job. He said they laughed in return and remarked that "it was worth a try".

Дали ще се намери един Lord Whitelaw и за нас, за да оцелеят правата ни? Може би Йовко е прав за Минчо Спасов, а може би не е - идат избори, капитали се събират от всякъде, нищо не е напълно сигурно.
(Освен фактът, че ДПС, БСП и ГЕРБ са извън всяко състезание за гласа ми.)

На работа с колело

2009-04-07T09:49:00.003+03:00

Тази сутрин най-сетне се престраших, станах малко по-рано взех си колелото и се заклатих към офиса с него. На Руски паметник се оказа, че още спя, защото при опита да се кача на един малко по-висок бурдюр вместо да се кача на тротоара, всъщност се спрях в бурдюра и ... ами отдавна не бях падал. След това отрезвяващо/събуждащо преживяване нещата потекоха по-гладко и си въртях доволно и спокойно до малко след Красно Село, където асфалтът по велоалеята премина в чакъл. Карането по чакъл по нанагорно - лошо. Минах по плочките и паветата, където малко ми се разбъркаха вътрешностите, но иначе всичко мина добре.

Пораженията: яко се издрах на сгъвката зад коляното, но за сметка на това се убедих, че ръкавичките за каране за полезно нещо - ако не бяха те, сега дланите ми щяха да са надрани доста злобно.

Статистиката: от врата до врата (без банята) ми отне 30 минути по часовник. Банята (в моя чест - ледена вода тази сутрин!) отне още 15, защото страдах от сериозно нежелание да вляза под студената вода.

Изводът: идването с колело на работа си е предизвикателство, защото сутрин ми се спи и изобщо не ми се върти сериозно, а от вкъщи до работа е много лек, но постоянен баир. От друга страна изобщо не е непосилно да се направи и вероятно е просто въпрос на свикване. Мисля да опитам още един-два пъти и тогава да реша окончателно. Също така трябва да се види за колко време ще се прибера довечера, дали няма да има поражения по колелото ми докато е стояло на паркинга и други подобни подробности.

Вероятно довечера ще драсна малък update с историята на прибирането. Stay tuned! ;)

2009-04-03T10:40:00.003+03:00

Снощи най-сетне прибрахме колелото на Мишката от тях в квартирата. Разбира се, това се случи по тъмно. След работа просто отидохме до тях, аз се метнах на колелото и го докарах. Fun, fun, fun! Установявам, че карането из града може да е доста забавно, особено вечер, когато по улиците не гъмжи от пешеходци и човек може всъщност да кара.
(Не ми обяснявайте да карам по улиците - опитвам се, но е някакво нечовешко - тия хора като седнат в кола и сякаш стават център на вселената и всички трябва да бягат от пътя им, за да не ги бавят и по възможност да им се кланят междувременно...)
Същевременно установих колко много идиоти-колоездачи има. Имам нещо да им кажа:

Тъпанари такива, като карате черните си колелета по улиците вечер без светлини и светлоотразители, облечени в черни суичъри си плачете някой да ви отнесе някъде! Аз съм на колело и пак не ви виждам!

'Nuff said.

Иначе до сега не съм успял да дойда на работа с колело. Или вали, или се успивам... В събота ще тествам маршрута, пък дано следващата седмица върже. :)

Към МВР: "Не, все още не може да се бъркате в живота на всички съвсем безконтролно. Опитайте пак..."

2009-04-02T18:05:00.002+03:00

Току що прочетох заглавието "МВР получи още един отказ за следенето в интернет" и ми стана някак драго... :)

От известно време се чудя как точно да реша за кого да гласувам (това си е мое мнение - вие решавайте за себе си!). От време на време политиците са много услужливи и опростяват задачата ми. От горния линк:

"За" бяха 4 депутати от БСП, 4 от опозицията бяха "против", а 2 представители на ДПС и Георги Близнашки от левицата се въздържаха.

Преди време и ББ се изяви и ми помогна да се ориентирам:
Борисов: Целта на ГЕРБ е повече компенсации за 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" и усилия за отварянето им

Слагам хиксове доста скоростно. Само се надявам до края да е останал някой без зверска простотия зад гърба си, та да мога с чисто и наивно сърце да гласувам за него. Ще видим...

Ех, пролет...

2009-03-30T14:33:00.005+03:00

Пролетта не просто чука на врата, ами е и с единия крак вътре. Баба Марта обаче не е вчерашна, та не трябва да се отпускаме - кой знае какво ни е скроила за довиждане...

По случай невероятното време в събота просто не издържах вкъщи, взех си колелото и запраших в псевдо-произволна посока по софийските улици. В крайна сметка стигнах до Южния Парк, където беше наизлязъл всичкия народ, който можете да си представите. Карането беше интересна дейност сред бебета, кучета, пенсионери и всевъзможни други препятствия, но това никак не попречи да е адски приятно. Както се оказа в парка има и малко посещавани местенца (хем близо до главните алеи) с интересни стръмни склончета за спускане. Също така тесни пътечки, разбити алейки със стари плочки и всякакви други разнообразни покрития за каране. С две думи беше супер! След това няма нищо което да бие едно хубаво просване на тревата и 15 минути излежаване.

Притеснявам се. Сега ми се кара колело. Мъка. Свикнал съм да ми се катери това е ОК, обаче сега да ми се набъркват и разни други мераци просто не е честно. Май ще трябва да си купя фар и да карам вечер след работа. Отидоха си и двете ми свободни вечери през седмицата...
Drag са виновни! Гадовете ми пратиха картичка за "Първа пролет" и взеха, че ме вдъхновиха. В момента картичката е подпряна на календара на Стената на бюрото ми в офиса.

PS: Май трябва да подходя стандартно и да напиша един пост за колелото си и неговите чарколяци (aka спецификация) - правя го за много от нещата си и е много удобно после за търсене директно през Гугъл...

Моя страна...

2009-03-27T23:43:00.003+02:00

Йовко:
За да не ви е срам

Нели Огнянова:
БНР и БНТ - нещата там са много тънки

За закона за БНР и БНТ

Законопроект за БНР и БНТ

Ура! Има шанс и да не сме в 1984! За сега...

2009-03-25T17:35:00.005+02:00

Ура! МВР няма да получи бленуваните права за безконтролно следене на всеки от нас! За сега...

След като ВАС върна първия опит за вкарване на тази Оруелска възможност като неконституционна, някои политици казаха, че те са Парламентът (с много главно П) и решенията на ВАС не ги обвързват, а са нещо като меки препоръки и съответно те смятат така или иначе да вкарат въпросните промени. След това след бурен дебат и прочее промените не успяха да се процедят и законът беше приет без тях. Тъй като заветната цел все още не е постигната и МВР все още няма официално правото да си ни следи спокойно (а трябва да го правят тайно, щото било незаконно) се направи трети опит, състоящ се в законопроект за изменение на приетия преди едва месец ЗЕС.
Причината за детската ми (и може би преждевременна) радост е, че 10 депутати са станали и с един жест са опровергали тезата ми, че всички в голямата бяла сграда трябва да бъдат застреляни. Жестът представлява протест срещу законопроекта, като начинът на разглеждането му (не от верните хора и не от достатъчно такива) е определено като "скандално". Един бърз цитат: "Считаме, че такъв важен законопроект за обществото и сигурността не може да бъде разглеждан по такъв скандален начин."

С две думи това са нещата, които бих искал да виждам в действията на политиците ни - противостоене на абсурдни идеи, при това заради тяхната същност, а не защото противоречат на други, също толкова абсурдни идеи, които те подкрепят.

Ето го и самият текст, който е внесен:

Източник на картинките: bogomil.info

Още малко по темата: Отдъхваме си временно за подслушването

Можете да хвърлите поглед и на новия twitter акаунт на МВР: @mevere ;)

mix and mash

2009-03-23T13:44:00.002+02:00

Нека започнем по британски с кратки размишления за времето напоследък...

Това беше една много хубава зима. Студена, бяла, ветровита - точно както се полага. Никакви такива меки бози като по-миналата, която изобщо не усетихме.
Продължавайки добрия пример на зимата, баба Марта запретна ръкави и така си изтупа юргана тия дни, че направо ни зарови в сняг! Неприятно, няма съмнение, но пък определено типично мартенско време. Много ме радва да видя, че времето сякаш малко се нормализира и прилича на това, което беше преди години. Кара ме да си спомням за пролетите и зимите, когато все още бях дете. Някак си е... оптимистично. :)

На езиковия фронт битката е зловеща! Немският и малкото ми свободно време да се хванали гуша за гуша. Победата е непостоянна и е ту при свободното време (новото ми варварче е вече 65 ниво и е нахлупило почти целия Immortal King!), ту при немския (за съжаление по-рядко). За момента победа така и не е споходила домашните, та за 12 занимания немски имам точно 0 написани домашни. Обещавам да се старая повече. Не знам защо, но всъщност искам да го науча този език.
Говорейки за ученето на езици, напоследък се замислих за нещо много забавно - има доста ясна пряка прилика между ученето на езици и развиването на герой в Diablo. Сядаш и научаваш основната част на езика и хоп! - имаш първо ниво на умението Deutsch! Яко, а? :)
Да видим дали този психо-подход ще помогне...

Избори за ЕП'09 - пропаганда! :)

2009-03-17T17:52:00.007+02:00

Малко забавни агитационни материали за изборите за Европейски Парламент, които ни престоят през юни:

Информация за изборите може да се намери тук: http://www.europarl.europa.eu/elections2009/default.htm?language=BG

Или пък тук (което е същото): izbori2009.eu

/dev/null

Rage @Technorati

Една пролет в южна Австрия

Ping?

Android Offline GPS

Windows: files and filenames

Slow down just a tiny bit, maybe?

+++

нямам подходящо заглавие

Nexus One

Искам чук!

Запетайки, запетайки!

Thinking "in the cloud"

Северното черноморие

More on privacy

"Нямам какво да крия!"

Presentation skills

Koala desktop

Connected

10 ноември

Koala experience

Revelation is on the cover of your notebook...

Slowly healing, body and mind.

За достъпа до информация

Накъде?

Сутрешни плюсчета!

Инж.!

Pixlr

Моето малко "me too!"

Раз-цеп-ва-не!

Raven power-charged!

Where do YOU stand?

My usual state these days...

Есен, есен...

Wanted: Генератор на шум!

Unlocker

Politically correct insanity!

Нинджа

Травми

"The High End of Low"

The plateau...

On terror, its coutermeasures and the inevitable statistics of them

Biometric cartoons

Run, rabbit, run!

Голямото мокро нещо

Harry Potter

SOAP UI

Още за блогърите и осигуровките

Малка заигравка

Блогърите трябва да се осигуряват

Изборни резултати

Linux ads

Теория на конспирацията или българската действителност?

Отново пулс в катерачните ми вени

Боклук

Wings. New element.

Political view - Bulgarian Parliament

Where I stand - my political compass

The Political Compass

Economic Left/Right: -4.00Social Libertarian/Authoritarian: -3.69

Live from Iran

Bike pics

Refuse to be Terrorized

A couple of days too late...

Deutsch und Rammstein

Мокро каране

No smoke!

Weekend: Mishka's b.p. & Guano & bike & guitars & SLEEP!

Our green lungs are dying!

Bike

После е*енье, нема каенье!

I need you :)

Проект

Раз-цеп-ва-не!

С колело до Симеоново

Преброяване! Утре!

WoW

Cyberwar: Myth or Reality?

Вашите права, online

Голямото преброяване!

Economic Left/Right: -4.00
Social Libertarian/Authoritarian: -3.69