"House of Flying Daggers"

Безумно красив филм. Просто... вдъхновяващ. Една истинска история за живота. "Животът - накратко". Имаше от всичко - любов и омраза, вярност и изневяра, очакване и разочарование, болка и гняв... Хората понякога казват, че животът е игра. Може би... А може би е по-скоро танц. Танц, който не познаваме и не разбираме, не знаем къде ни води и коя ще е следващата стъпка. Танц, грозен и красив. И ние танцуваме, като пеперуди около пламъка. И няма спечелили или загубили, защото в танца никой не печели или губи - просто едни му се наслаждават повече, други - по-малко. И накрая единственото мерило сякаш си ти самият.

Всяка сцена беше изпипана до съвършенство. Да, критикарите веднага ще възразят "Това е невъзможно! Физиката не го позволява!" Е, и? Един филм, който ми напомни, че киното, всъщност, е изкуство. При това прекрасно.

Исках да кажа още доста за филма, но... както обикновенно се загубих, бродейки из лабиринтите на собствените си чувства и мисли и загубих нишката, по която бях тръгнал. Може би ще успея да довърша, но... се съмнявам.