Отдавна не бях чел до сред нощите... Ужасно е приятно!

Дочетох "Зеленият път" на Стивън Кинг. От толкова време я мотая, че бях почнал да се притеснявам. Сега ако успея да си дочета и "Утопия"... Тази книга сякаш ми се изплъзва между пръстите - страшно е хубава и е интересна, но... винаги стигам до около 80-та страница. Мина ми през главата просто да я започна, а пък то... нали съм в сесия... имам много време в което не ми се учи, а пък ми се чете нещо хубаво... Хе-хе. Айде не, че вече изгърмях на един изпит и ми е време да се стегна. Ще я чета след сесията.

Ръцете ме сърбят да хвана перодръжката и да напиша нещо. Трябва да отделя известно време и на това - такова удоволствие е... Писалката е нещо близко, но далеч не толкова крехко и нежно и писането с нея наистина е ужасно приятно, но... липсва част от чара на леко разлетите букви, които се получават когато не внимаваш и леко сбъркаш ъгъла на писане...

Ох, в понеделник не трябва да забравям да мина през ТУ за да си получа оценката по Програмни езици в книжката. Голяма шматка съм станал напоследък. Дори по-голяма от обикновенно, което граничи с патологичното...

Ооо... Това го оставям до тук и после ще го допълвам, ако ме навести вдъхновението...