not-Climbing in the rain

Дойде време да отделя 10 минути за да разкажа какво ни се случи този уикенд.

Всичко започна в събота вечерта, когато с Мишката тръгнахме за Лакатник да гледаме факелното шествие по случай празника на градчето. Само че поради тъй "радостното" събитие наречено мач между Левски и ЦСКА (да пукнат дано всички пияни-заляни футболни фенове, тяхната кожа...) трафикът беше прекрасен и Мишката стигна на гарата 3 минути след като влакът беше тръгнал. Без факелно шествие за нас...
Нататък продължихме по план - седнахме в заслона на Алпийска, пийнахме малко (доста малко всъщност), изядохме един козунак и отидохме да спим на една полянка. На сутринта ни посрещна хубаво слънчево време - идеално за катерене. Само дето то изтрая точно докато слязохме до заслона - там ни застигнаха първите талази дъжд, който в последствие така и не спря.
Никога не сме се отказвали лесно! Решихме да идем на Боженица, защото там вероятно беше сухо. В един промеждутък на слабо ръмене слязохме до колата и се засилихме към Боженица. На километър-два от Лакатник дъжд вече нямаше - явно валеше само там. Тъкмо разказах на Филип и Алекс за новия катерачен обект в района - Оплетня и пак навлязохме в дъжд. Около километър по-късно видяхме и табелата на село Оплетня... (Има ли смисъл да уточнявам, че около три километра след Оплетня времето бе слънчево и прекрасно?!)
"Тъп, но упорит!" е казал народа и е бил прав - продължихме към Боженица под ярко слънце и във все още добро настроение, дори обнадеждени. Всичко беше весело и прекрасно по пътя и дори видяхме нещо доста интересно - едно поле на което бяха накацали цяло ято щъркели! Успях да преброя около 16. Много яко!
Бяхме почти стигнали до отбивката за Боженица (може би на 4-5 км от нея), когато с ужас забелязахме серията малки капки по предното стъкло. Над самата отбивка леко си валеше... Все пак отидохме до селото с надеждата, че ако е облак може би евнтуално би могло там дори и да не вали. Но не би - валеше си. Леко, спокойно, напоително. Мамка му.
Е, тъп - тъп, упорит - упорит, но все пак идва време човек да погледне истината в очите и да се примири. Час и половина по-късно бяхме в София...
Само дето великата ни история не свършва до тук! Някъде по пътя ми беше хрумнало да разкажа на Филип за доста гадния катерачен обект точно до София - Белидие Хан и ето че сега той се сети за това и се хвана като удавник за сламка - "Let's go there! Maybe it will rain again, maybe it won't! We can at least look at it..." Е, речено-сторено - след известни преипетии и малки навигационни грешки (които така или иначе си ни съпътстваха през целия ден) се озовахме на Белидието, където... можете ли да познаете? Не, обзалагам се, че не можете! Където не валеше! Е, беше валяло по-рано, но за сега си ставаше! Не е истина, нали? И аз така мисля...
Та така... В крайна сметка упорството доведе до един приемливо положителен резултат - поощрителната награда за упоритите беше мъничко катерене (за самото катерене няма да обяснявам, че има да псувам до утре...) в студа и калта.
Е, и това е нещо все пак! ;)

Никак не съм в настроение да пиша по политически теми, но ако бях, определено бих започнал с коментар върху следното:

- yovko in a nutshell - Защо това правителство трябва да си ходи моментално

- Капитал - България е пред изолация в ЕС

- Darik News - Все повече институциите отказват информация на граждани и журналисти

Започвам да имам чувството, че живея в Китай (или в България преди 89та). От време на време в главата ми леко прозвучават думите на мой приятел - "Патъчките и - в Белгия...". Наистина не искам. Наистина. Но дори аз започвам да се замислям...

Raven

Представям ви Raven:


Model   : ThinkPad R61 wide
Display : 15.4" WSXGA+ TFT 1680x1050
CPU      : Mobile Intel Core 2 Duo T8100 2.1GHz
RAM     : 1x2048 MB PC2-5300 DDR2 SDRAM
HDD     : 160GB SATA
Video   : 512MB nVidia Quadro NVS 140M
Weight : 2.77kg

Както вече сте се досетили, това е новата ми машина. Малко е тежка, но за сметка на това е много красива - изцяло черна, матова и ръбата - мой стил. ;)

Birthday back from Greece

me.setAge(me.getAge() + 1);

Well, here I am back from Greece on my twenty fifth birthday. Very nice. I'm absolutely beaten - 1500km for the last five days. Climbing, sight-seeing, tons of new impressions...

Greece was wonderful. I never expected it to be so nice - the country, the imressions, the whole trip. We stayed at Mouzaki and visited Pyli, Meteora, Lygoria...

Yes, the rumour is true - I really am turning a quarter of a century today. A fact. My birthday came five minutes after we crossed the border. We just pulled over and slept for an hour. We were very tired but happy - a vacation well spent.

Малко по малко животът влиза в нормалният си ритъм на работа и катерене. Успокояващо и приятно е, позволява ми да се отпусна и да спра да се тревожа за всичко.

Нека официално обявя новото си работно място:
От средата на април съм junior java developer в SAP Labs Bulgaria. За момента ми харесва и се чувствам удобно тук. Нещата са малко утежнени от големината на компанията и малко мудно, но пък повечето положения са добре отработени и ситемата е смазана добре. Само времето ще покаже дали това ми пасва или не.

Катеренето напоследък е бавно, спокойно и удовлетворяващо. Ядрото на редовната група се поразшири с нов член - нашата австрийска приятелка Алекс и това доста освежи нещата. Появяват и разни странични елементи за разнообразие, но иначе сме си все същите стари кучета, както и преди.
Малко по малко философията ми относно катеренето търпи поредната си промяна - навлизам в една малко по-спокойна фаза, в която не гоня толкова категории въпреки (или може би именно защото) че ги постигам. Имам доста сериозна травма на един пръст и основната мисъл в катеренето ми всъщност е да го пазя и да не го претоварвам, като самото постижение малко или много остава на заден план. Това всъщност ме прави по-пасивен участник и ме поставя често в позиция на наблюдател, което се оказва също доста приятно - последните два дни катерих без да изкатеря нищо ново и въпреки това си прекарах прекрасно и съм доволен.
От друга страна липсата на обсебеност от категориите не ми пречи - последното ми постижение е флаш на Кристална злоба (7a), което е може би най-високото ми постижение до сега. Също така преминаването на Дуца (6c+) не е никак за пренебрегване, така че съм напълно доволен от себе си. :)

И така - тик-так, тик-так... Животът си тече.

Харта за екипиране на спортни маршрути за катерене в България

Тази харта определя принципите които следва да бъдат спазвани при екипиране на спортни маршрути по катерачните обекти в България.

Хартата има за цел постигане на достатъчна сигурност и спазване на общоприети екологични и етични норми в катерачната общност. Повод за приемането на този документ са станалите инциденти и смъртни случаи в последната една година по спортни катерачни обекти в България.

Хартата не е подробно ръководство или инструкция за екипиране. Тя не определя самата технология на монтаж на осигурителните точки и избор на места и линии за спортни маршрути. За целта се използват предписанията на производителите на материали за екипиране и други специализирани ръководства и опит.

Хартата е приета на разширено събрание на комисията “Катерачни обекти – достъп, сигурност, опазване” към БФКА, с участието и поканата към всички хора, които са екипирали спортни маршрути в последните години в България.

Хартата се публикува на достатъчно видни места в катерачното медийно пространство, така че да не е възможно проявяващите желание за екипиране да не се запознаят с нея.

ПРИНЦИПИ НА ЕКИПИРАНЕ

1. Екипирането на спортни маршрути е съзидателна и отговорна дейност, която се извършва с респект към природните дадености и минимално въздействие върху тях. В случай, че обекта е защитен по смисъла на Закона за защитените територии, то не се предприемат действия до произнасянето на компетентния контролен орган- РИОСВ, МОСВ, ДНП, ДПП.

2. Не се екипира спортен маршрут, преди да бъде почистена от лабилни камъни и блокове зоната в която се намира линията на маршрута.

3. Не се екипира спортен маршрут, преди да бъде почистена линията на маршрута от лабилни камъни, пръст, прах и други затрудняващи катеренето фактори.

4. Не се почиства ако в сектора има множество от хора (катерачи), или това застрашава преминаващи хора или автомобили. В тези случаи се организира по подходящ начин охрана на застрашения район.

5. По време на почистването и екипирането се вземат мерки за избягване прякото безпокойство, убиване или разрушаване на гнезда, особено през периодите на размножаване, отглеждане, презимуване и миграция на защитени видове скалолюбиви животни.

6. По време на почистването и екипирането не се копаят хватки или стъпки и не се поставят изкуствени такива.

7. В случай че е възможно, преди екипирането планираният маршрут се прокатерва с горна осигуровка от няколко човека и се определят местата на точките за осигуряване и край на тура.

8. Екипирането на спортни маршрути се извършва само с дълготрайни неръждаеми материали, които са общоприети, отговарят на съответните стандарти и се поставят съобразно посочената от производителя технология.

9. Завършеният маршрут се изкатерва веднага или скоро след изтичане на технологичното време, ако такова е необходимо, за установяване нормалната здравина на точките за осигуряване. Това се прави с цел проверка за допуснати грешки в технологията на монтаж или в местата на поставянето им. Отстраняват се грешките, ако такива са допуснати.

10. В кратък срок се публикува информация за извършеното екипиране в сайта на БФКА или друг общодостъпен специализиран Интернет сайт или медия, като се подава следната информация: място, имена на авторите, име на маршрут, брой на необходимите примки за изкачване, дължина, особености за слизането или рапела, скица или снимка с очертание (или точно описание на местоположението), ориентировъчна категория на трудност, други особености ако е необходимо.

11. Препоръчва се поддържането на спортните катерачни обекти да се извършва периодично в зависимост от спецификата на района. Това се прави от клубовете (групите) катерещи най-често в района или от екипиращите.

ПРИНЦИПИ КАСАЕЩИ КАТЕРЕЩИТЕ

1. Нито тази харта, нито някой друг може да гарантира, че по съществуващи спортни маршрути няма лабилни камъни, хватки или недостатъчно надеждни осигурителни точки.

2. БФКА препоръчва носенето на каска.

3. Практикуването на спортно катерене на естествени скали и структури е опасна дейност, при която може да се получат сериозни травми, контузии или дори смърт. Катерачите трябва да са запознати с това и практикуват тази дейност на собствена отговорност и по начин който носи минимален риск за себе си и околните.

ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК И СЪКРАЩЕНИЯ

1. Под „спортен маршрут” се разбира маршрут за катерене, на който се поставят точки за осигуряване от постоянен тип – болтове, лепени клинове и др.под. в размер достатъчен или видимо предполагащ използването за преминаване само на въже и примки за междинно осигуряване и паданията са относително безопасни.

2. Под „екипиран маршрут” се разбира маршрут, на който са поставени осигурителни точки от постоянен тип – болтове, лепени клинове и др.под., почистен от лабилни камъни и блокове в непосредствена близост до, по и над линията на маршрута, като и на пръст и прах в близост до използваните хватки и стъпки по линията на маршрута.

3. Под „екипира”, „екипиране” се разбира акта на поставяне на точки за осигуряване от постоянен тип – болтове, лепени клинове и др.под. и почистването на маршрута.

4. „Поддържане” на спортни маршрути и сектори означава периодична проверка и действия по отстраняване (или подмяна) на установени нередности (лабилни камъни, блокове, ненадеждни осигурителни точки).

5. Под „поддържан спортен катерачен обект” се разбира такъв, който системно се проверява и поддържа от даден клуб или организация, ангажирали се с това.

6. Настоящи спортни катерачни обекти в България са (неизчерпателен списък):
Лакатник - Вражите дупки, Алпийска поляна, Петреница
Оплетня
Витоша - Комините
Беледие хан
Боженица – Под поляната, Крепостта
Враца – Малката дупка, Голямата дупка, Прохода Вратцата
Карлуково - Проходна
Велико Търново – Света Троица, Устето
Дряново
Ловеч
Крушуна
Габрово – Устието
Русе – Кулата, Басарбово, Табачка
Варна – Чудните скали, Провадия
Шумен – Дивдядово
Пловдив - Тепетата
Плевен – Кайлъка
Рила – учебните скали до ЦПШ и хижа Мальовица, Боровец – водохващането

БФКА - Българска федерация по катерене и алпинизъм
РИОСВ - Регионална инспекция по околна среда и води
МОСВ - Министерство на околната среда и водите
ДНП - Дирекция на национален парк
ДПП - Дирекция на природен парк

Този документ е приет на заседание на комисия “Катерачни обекти – достъп, сигурност, опазване” към БФКА на 10 април 2007 г. в София.

източник: ClimbingGuideBg.com

България и носталигията по соц-а

Вече за втори или трети път чета как в България се вихри носталгия по соц времената и как някакви хора заявяват, че "не е било чак толкова зле" и "управлението с твърда ръка" всъщност не е лоша идея. При това млади хора, а не дядовците ни, които си спомнят с умиление младостта си и как кашкавала е струвал 30 стотинки...

Абе хора, вие луди ли сте?!

От позицията си на 24 годишен гражданин на тази държава, който помни поне малко от соц-а и доста от прехода искам най-отговорно да заявя, че не страдам от никаква носталгия! Не, не страдам от носталгия по Кореком и неговия елитаризъм, не страдам от носталгия по избора между цели два вида салам и не страдам от носталгия към времената, когато за да излезеш от държавата ти е трябвало ужасно упорство и много късмет.
Сестра ми вчера замина за Швейцария на нещо като почивка. Снощи ми се обади, че ще минат за малко до Германия. Приятелите ми учат из Европа и света. Преди няколко дни ходих на скали с австриец, който просто минава на гости на приятелката си. Мисля си как да събера някой лев и да ида да покатеря в Испания.
От друга страна водя блог - казвам на света каквото си искам и не питам никого за разрешение, освен себе си и собствената си съвест. Имам достъп до всичката литратура, музика и всички форми на изкуство, които се създават по света. Слушам музика на един от най-модерните mp3 player-и и ежедневно използвам най-новите технологии.

Не, не изпитвам носталгия.

Да, животът е скъп и е трудно. Да, парите не стигат. Да, кофти е и няма сигурност. Да, живея с родителите си, защото не мога да си позволя собствено жилище.
Но в моментите, когато свъртя някакви пари мога аз да си избирам за какво да ги похарча. Мога аз да си избирам в кой град да мизерствам - в България или в чужбина. Мога да си избирам какво да работя, какво да уча, с кого да се виждам, какво да говоря и какво да слушам и чета.
Това, драги носталгични приятели, се нарича свобода. И колкото и да не харесвам хамериканците, не мога да не им призная, че с поне едно нещо са много напред - те ценят свободата си! А някои от вас са готови да се откажат от нея в името на колективната (без)отговорност и обещанията за някакво светло бъдеще, което всички знаем, че никога няма да дойде...

Earth hour

Преди малко прочетох в Дневник една статия за Часът на Земята. Честно казано бях позабравил за тази инициатива, но пък с радост си спомних. Мисля, че идеята е страхотна и смятам да участвам - не ми е проблем да съм на тъмно за час! :)

yet another status update

Напоследък лудницаа е пълна и дори не се сещам да седна пред компютъра. Ето едно кратко резюме:

1. Лакатник
В събота с Мишка направихме още едно посещение на Алпийска и смея да кажа - с много по-добър резултат. Този път дръннахме Оранжев механизъм и Стария и беше доста приятно. Поотърсили сме се от шока и си катерихме нормално. Малко си изкарахме акъла на върха на Стария, когато Мишка за малко да измъкне един камък около 15кг и да го запрати надолу към пътеката. Добре, че се спря навреме. След като излезе го измъкнахме и го качихме горе и почистихме дупката зад него - туровете трябва да се чистят! Продължават тук и там да падат малки камъчета - носете каски!
Вечерта тъкмо бяхме скроили пъклените планове в неделя да ходим пак там и мислехме кои турове да катерим, когато звънна Габи с оферта за Боженица. :)

2. Боженица
Втори ден катерене обикновенно е малко умряла работа, но се постарахме да извлечем максималното. С нас бяха и гостите от Австрия - Алекс и Филип, които за пръв път катереха на пясъчник и бяхам като деца в зоопарка - "ууу!", "ааа...". Беше много забавно. :)
Оказа се, че Филип катери доста добре и пробва някои доста добри турове - Интуиция, Катери или умри, Разходка в таваните (този го направи от втория опит). Алекс също разцепи - изводи Rolling Stones, Варваристан и май още нещо.
Габи се разхождаше нахилен и се забавляваше да катери стари турове, които са просто приятни за катерене. Тъй като аз правех долу-горе същото мога да кажа, че е супер приятно, особено след като при последните катерения съм се стягал и физически и психически за да мина един или друг проект. (Не че не се опитах да си повторя Глупава жена, де - турът ме кефи много и мисля да си го катеря редовно за да мога да свикна да правя движенията му чисто и ефективно.) Дори Мишката преодоля психо-бариерите и опита да катери So what?, макар и да се оказа че е малко къса за нашето минаване и ще трябва да си мисли нейно следващият път. Така е то - ниските се катерят, а високите се протягат... Неприятно, но факт.

3. Интервюта за работа
Започнах да получавам отговори на разпратените CV-та. Даже мина едно от интервютата и е насрочено второ. Интересно... Избирането на работа винаги ми е приличало на руска рулетка - все пак всички фирми се опитват да изглеждат готини и перспективни. Ще видим дали този път ще позная в избора си...

4. Crash pad!
Най-сетне са пристигнали заветните краш падове, които поръчахме преди... ъъъ... май 3 месеца? На последната DWS среща пробвах един пад на Kong и ми хареса, та си поръчахме такива. Днес имам път към Стената, та ще го взема. Нямам търпение! :)

5. "Подъ липите"
Снощи водихме австрийските сладури на традиционна българска кухня. Мястото се казва "Подъ липите" и е близо до БФ. Определено става - кухнята е добра, обстановката е барната за да впечатлява... Дори имаше един тип с гайда и една народна певица, които не бяха досадни, както обикновенно, а изпяха две-три песни за цвят и това беше. Добре, че бяха далеч от нас, че мацката имаше наистина силен глас - ако се паднат до вас... sorry, tough luck! ;)

6. Плановете
Пъклените планове продължават да се трупат! Програмата е доста наситна - утре отивам с Филип на Лакатник за да му покажа и този обект преди да си е тръгнал, в петък съм на интервю, а в събота цяла тайфа заминаваме за Карлуково! В неделя ще ходим на скали с Мишка, че тя милата ще трябва да работи в събота.

Като цяло лудницата е пълна. Всички проекти се движат с пълна пара, с изключение на дипломната ми работа, която сигурно се явява най-важна от всички, а съм я забил в девета глуха, но какво да се прави...

Замислих се, че отново направих някакъв глупав пост, разцепен по точки. Не че е толкова лошо, ама стои малко безлично и не успява да предаде емоцията и съответно е леко безсмислено. Трябва да спра да пиша такива постове. Което ще рече, че трябва да пиша по малко, но редовно. Ще се опитам... :)

OOXML и как се работи по приемането му

Блогът на Йовко отново ме насочи към доста интересен материал относно новите формати на Microsoft, известни като OOXML. Личното ми мнение за форматите е че са толкова отворени, колкото обфускирано парче сорс - не е невъзможно да се прочете, но е зверски трудно. А за полезността им просто нямам думи - сигурен съм, че са зверски полезни, но не за потребителите.
Въпросният пост е на представител на Бразилия на конференция по темата в Женева - четете и плачете:
At the end: What we did in Geneva ?

След това погледнете тук:
NO to the Microsoft Office format as an ISO standard

Лакатник

В събота с Мишка си вдигнахме раниците и хванахме влака в 10:10 за Лакатник. Качихме се на Алпийска и разопаковахме. В един момент самият мирис на варовика там ми плесна шамар, но бързо се осъзнах. Планът за деня беше простичък и скромен - Германеца. Имайки предвид, че преди две години се разходихме on sight по този тур, без да си дадем какъвто и да било зор, то не очаквахме да имаме никакви затруднения. За съжаление месеците далеч от скалите и особено от високите такива са си казали думата - изкачването не само не беше леката разходка, която очаквахме, а направо си беше изпитание за нервите. Сигурно съм седял половин час на мястото, което сигурно е пасажа на тура, ако трудността му би му заслужила името "пасаж". Бях се надишал като идиот, не смеех да стъпя на нищо, освен на прагове над един сантиметър, при това само ако имат хубав остър ръб. Поне пет пъти тръгвах да правя очевидното движение и се връщах обратно. Самата идея за падане ме шокираше. Единствената причина да успея да кача тура без най-мизерно да се хвана на някоя примка и да увисна е че от боулдърите наистина съм станал як като животно и мога да се набирам като пълен идиот. За съжаление това по никакъв начин не успя да помогне на нещастната ми психика. Стигайки края на тура се самоосигурих на двата клина, но за да се отпусна на тях ми трябваха около 10 секунди самонавиване.
Висях на два-три метра под ръба на скалите, вече сложил площадка и обрал Мишката, когато погледаът ми сам се плъзна по гледката пред мен. Реката блестеше на слънцето, а край нея се виеха релсите. Бях позабравил как изглежда гара Лакатник от високо. Много е красиво... Тогава изведнъж обратно си дойде усещането, което имах когато за пръв път катерих там. Не толкова радостта от изкачения тур, записаната точка, реализираният проект, колкото самото удоволствие от това да си на толкова безумно необичайно място - увиснал на скалната стена, вкопчен във въжето, на което виси свръзката ти. Малко страх, малко адреналин, малко странно спокойствие и малко радост. И малко гордост.
Хубаво е. Хубаво е да се катериш и да търсиш този странен, странен коктейл, който в края на деня ти позволява да затвориш очи, да въздъхнеш дълбоко и да отпиеш от заслужената бира.

PS: Ако всичко е наред другата седмица пак ще сме там. Не толкова защото искам. По-скоро защото трябва...

PPS: Лесни турове няма.

Мартеница && Mărţişor

Днес разбрах от Google, че и Румънците и Молдовците имали техни варианти на мартеницата. Доста интересно. За съжаление го разбрах, защото така пишеше в логото им. Не пишеше, че мартеницата си е само наша, а техните са просто подобни... Почувствах се малко тъпо. Оказа се, обаче че малко по-късно са го оправили и за нас (google.bg) излиза линк към търсене за матреница, а за румънците (google.ro) излиза търсене за Mărţişor. Много готино от страна на Гугълци! Допуснали грешка, поправили я - всички щастливи. Ето и как изглеждаха двете лога:

Нашата си мартеница:

(cc)optimiced.bg

И румънският Mărţişor:
(cc)optimiced.bg

Честита Баба Марта!

И на българите, и на румънците, и на молдовците! :)

Science friction!

Доста от катерачите в София имат проблем с подлепването на еспадрилите.

Вариантите са:

1. Румъния
Да си пратиш еспадрилите в Румъния, където да бъдат качествено подлепени във фабриката на Wild Climb. Много добър вариант, ако всичко мине гладко - евтино и качествено! Само дето... "ако" е велика дума - първите еспадрили, които пратих натам ги пратих през април, а вторите - през ноември май... Все ощ не съм си получил нито един от двата чифта. До колкото разбрах са нейде в България, ама къде точно - един Бог знае. Та риска си го има...

2. Катерач
Вторият вариант е да ги дадеш на някой катерач, който се занимава с това - Мишо, Калинари или някой друг, който се навие. Тук плюса е че хората знаят какво правят и как трябва да стане - и те катерят и им е ясно как трябва да се направи нещото за да е удобно. Минусът е че еспадрилите ще станат когато станат - между две седмици (ако си млада, красива и необвързана може и една) и два-три-пет месеца... Ако ви се чака или нямате друг избор - заповядайте!

3. Обущари
Идеята да се обучи някой обущар да подлепва е много добра, но нещо не връзва дикиш - има една мацка Деси, за която ще ви кажат ако попитате в магазин Стената (или вече няма да ви кажат - не знам). И преди съм си давал еспадрили на нея за подлепване и въпреки, че подметката беше доста добре направена еспадрилите бяха ужасни - мацката просто не беше изпилила старата гума и еспадрилките бяха като малко гумено сабо... :)

А сега - историята!
Преди няколко дни, притиснат от времето, отново й дадох (на Деси) еспадрили за подлепяне. Обясних й как ги искам и т.н. Като ги получих само дето не ме изби на рев - отстрани по борда бразди от шмиргел, отпред борда изпилен... Трагедия! Подметките пак бяха по-търди от идеалното. Като погледнах обаче другата еспадрила беше часът на истината - отпред на палца, на най-важното място на обувката се мъдреше малка сладка цепната дупка. Не само, че не я беше поправила, ами по мои спомени тази дупка я нямаше когато й ги дадох. Нямам думи...
Всъщност намерих думи и то доста изразителни. Когато звъннах на Мишката да й се оплача какво се е случило съм бил толкова изразителен, че когато стигнах в Стената един човек ме потупа по рамото, каза ми "Дай си еспадрилите на Мишо Михайлов - чух те по телефона." и си замина... Май всички наоколо ме бяха чули - Loud and clear! ;)
Тогава се пръкна идеята, че всъщност в Стената в момента има яко намаление на еспадрили (20%), а аз може и да не харесвам Boreal, но винаги съм бил любопитен да пробвам Mad Rock, така, че...

Еспадрилите!
Ето ги и тях - Mad Rock New Mugen!



На пръв поглед са малко странни, но като усещане са брутални - яка пета, подсилени пръсти, много много стегнат fit. Надявам се да оправдаят вече високите очаквания! :)
И тъй като пак се отнесох и направих мега дълъг пост (точно от типа, който най-не обичам да чета) ще спра до тук и впечатленията ще ги пиша в отделен пост, след като натрупам такива.

New layout

Най-сетне се престраших и преминах на новия тип layout-и на Blogger. Има си някакви грозотии, но има и доста глезотийки, които ми липсваха и само завиждах на WordPress-аджиите за тях.
Ако видите нещо изпочупено или просто грозно - обаждайте се, че да го оправям. :)

Дълъг уикенд

Заформи се един доста дълъг и наситен с преживявания уикенд. Сигурно дори ще изпусна някое при изброяването, но все пак ще се опитам да спомена всичко.

1. Боулдъри

Лудницата се започна в събота сутрин с дългоочакваната боулдър среща/състезание. Успах се с час и половина, както си му е редът. Самото състезание си беше купон, макар и не колкото миналата година - това си е по-скоро заради компанията, дето така и не се събра. Иначе имаше към 24 боулдъра, няколко от тях - с варианти. Аз успях да мина 7-8 (вече не помня точно колко), от които съм адски доволен за два - единият беше доста труден и го направих доста технично и ми хареса, а другият беше изцяло балансов и беше голямо шоу. За съжаление се наложи да приключа рано-рано без да съм се уморил особено или да съм си изтрил кожата на пръстите, защото по някаква абсурдна причина кожата на ръцете ми напоследък е толкова суха и опъната, че болката при контакт с хватките стана нетърпима и почнах да падам от елементарни движения само заради нея. По темата ще последвам съвета на Мила - купил съм си мазно кремче за ръце и ще се лекувам...

2. БлогCamp'08

От състезанието се завтекох към БлогCamp-а. Бях пропуснал най-интересното - началните представяния, дискусията за подслушването в Интернет и т.н., но все пак реших да се отбия. Хванах една скучна лекция, която слушах с половин ухо, помотах се наоколо и скоро започнаха да се появяват познати - Енея, Тина, Симпатичко, Любо... Не мога да се оплача от народа, който срещнах. По едно време Крокодила размахваше някаква пола, която някой му обясняваше, че е килт, но за съжаление това не го убеди да я облече. А щеше да е забавно... :)
Енея участва в представянето на един интресен, според мен, проект - безплатно хартиено месечно издание от типа на Week и Програмата, което да помества най-интересните блог постове от месеца. Смятам, че идеята е свежа. Е, има си недостатъци - какви теми ще има в него, кой ще ги избира - "Няма да е честно!!!" ще се провикне доста народ, жаден за общественото внимание.
Дори присъствах на лекцията на Ангел Грънчаров (линк към него тук няма да поместя...) - интересно, но всъщност никой не го уби с камъни, макар че имаше подобни идеи... :)
Като цяло събитието беше доста интересно.

3. Slackline!

След блог срещата се завтекох към парка, където да отдам дължимото на прекрасното време. Там вече се бяха събрали Михаела, Ива, Любо, Слави и Весо, бяха опънали една лента между две дървета и се опитваха да ходят по нея (a.k.a. slackline). Аз, естествено, моментално се хвърлих и аз да се опитвам. Е, оказа се, че далеч не е толкова лесно - рекордът ми за деня е 4 крачки по лентата, като последното едва ли може чистосърдечно да се нарече "крачка", но нищо. :) Факт е, че заниманието е много забавно и приятно - особено ако сте цял отбор идиоти, никой от които не може всъщност да ходи по лента (това е много важно - ако има поне един дето да може ще се започне едно състезаване и "взимане на сериозно" и "опитване" и какво ли още не, което ще съсипе хубавия купон). Иначе освен трудно и забавно, може да се каже, че заниманието е и доста натоварващо - целите ми крака, че и задника ми до днес все още не могат да се оправят от мускулната треска... :)

4. бира в Грамофон

След парковата забава някак си намерих начин да вместя и едно посещение в Грамофон в програмата си. Минах съвсем за малко, видях разни хора, поговорихме си (нали за това се бяхме събрали все пак), пих една бърза бира (мисля, че за пръв път пия наистина безплатна бира. странно усещане... ;P) и благоразумно приключих публичните прояви за вечерта до там. Нямах сила вече за китарено парти у Симпатичко, въпреки че много ми се ходеше.

Пак се получи прекалено дълъг пост, за това сега много кратко за неделята:

5. на слънце на баба Яга

Сигурно има година от как за последно бях сядал на пирамидката зад паметника на съветската армия... Ужасно е приятно - спокойно, на слънчице... Обичам ранната пролет!

6. FELS alumni

Не се бях виждал с народа от английска от ужасно много време и установих, че доста ми е липсвало. Започнахме събирането много невинно на по бира в семейната пицария на Тони в късния следобед, но нещо се попроточихме. Бирата премина във водка, следобедът премина във вечер, а после и в нощ. Докато се усетим и беше време за затваряне, но ние бяхме подготвени с план! Всички заедно се натресохме на Муди с оправданието, че си има нова квартира (т.е. някои от нас още не я бяхме виждали) и ще гледаме Star Wars (т.е. ще пием). Забавно се получи... Планираното за ранно виждане за мен и Мишката приключи към един и половина - два през нощта. Аз днес съм леко смазан. Тя беше първа смяна на работа и още не съм я чул как е, но... като съдя по себе си не й завиждам... :)

Та така... Може да се каже, че беше един съдържателен уикенд! ;)

Subversion hell

От доста време вече пиша код изцяло под Линукс. Проблемът с читавия CVS/Subversion клиент се появи още в самото начало и тогава на помощ дойде SmartCVS/SmartSVN и от тогава насам използвам все това. Само дето... Нещо не е наред с Java пакета на моето Ubuntu - по незнайна причина понякога прозорците се отварят празни и с грешни рамери. Доста е неприятно, когато си на средата на commit. На всичкото отгоре (това не съм сигурен дали е Java или Svn проблем) разни файлове в repository-то се появяват не там, където трябва да са - .java файловете се пръкват в bin директорията, където би трябвало да има само .class файлове. Ако пък не се пръкнат snv-а се оплаква, че ги няма и иска да си ги сложи.
Дългата история накратко - вчера този проблем ми затри 90% от проекта и ме изкара от нерви, за това днес си търся читав svn клиент за Линукс. Ако някой си има люби9м - моля да ми го препоръча. До сега съм тествал SmartSVN и RapidSVN. Единственото, което не ми създава проблеми е... shell клиента. :)