Home? Not for long :)

Прибрах се!
На фона на изтеклата седмица това си е постижение... :)

Събития за отбелязване: именния ден на Михаела и (*подсмрък*) прощалното парти на Митака.

Седя си и си гледам въжето, навито и оставено в ъгъла. Както може да се очаква няма да се задържа дълго у нас - утре заминаваме за Лакатник. Прогнозата е добра - 6 градуса, сухо, малко ветровито, но... ще го преживеем.
Тръгвам с известна доза любопитство - напоследък не знам какво да очаквам от ходенето на скали. Миналата седмица на Боженица определено не се случи това, което очаквах. Някак си нещата се развиваха от само себе си. Да, в добра посока - беше весело, интересно, а и страшно, но то стана от само себе си. За мен равносметката от тогава е кратка: качих си Stairway To Heaven (yesss!), направих "челен опит" на Страх, което доведе до 6 метрово падане, което определено ми качи адреналина в ушите! Мишлето летя един клин нагоре и в крайна сметка се шокира повече и от мен. После си мислех, че всъщност не съм виждал как някой пада - само аз съм падал. Може би ако гледам отстрани също ще се шашна... 6 метра са си доста, както и да го погледнеш...

Стига! Няма да мисля за падания! Утре отиваме на Лакатник за да се отпуснем и да прекараме добре. Ако е студено няма да катерим, а ще пием бира/вино/каквото ни падне. Там си струва човек да се спре и просто да погледа наоколо - красиво е... Това е част от сделката - катеренето е опасен спорт, но определено има какво да предложи - гледката от върховете на туровете на Боженица е нещо велико! Някой ден наистин ще спусна установка и ще се щракна там горе за да се полюбувам на гледката. Може междувременно и да поснимам. :)