Събота, събота, съъъбота... :)

Уморен...

Планът за weekend-а пак се промени в движение.
Никой не беше изненадан...
Снощи все пак играхме карти (кеф) - аз, Мишката, Ивка и Вальо. Междувременно се справихме с две бутилки Мавруд - Асеновград, реколта 2001 - не особено добра, но не и ужасна. "Reserve"-а беше добре, другата бутилка - никак даже...
След картите, едва стоейки с отворени очи седнахме да гледаме малко клипчета - Dave Graham и Lynn Hill просто показаха как се катери и как НЕ се катери. Поне не от хора-простосмъртни. Lyn Hill наговори някои умни неща, в които няма да е зле да се вслушам. Трябва да поработя малко над бозата в главата си - в катеренето има прекалено много психика за да си позволя да катеря без да съм подходящо настроен към скалата. Истината е, че от всеки тур, независимо колко труден или лесен, се пада и се умира. Към скалата трябва да се отнасяме с уважение, но без страх. Ти си тук, дошъл си да я изкачиш и ще го направиш.
Бавно, спокойно, съсредоточено и без да я подценяваш.
Това е.

Основното отклонение от плана беше, че скалите от неделя се преместиха в събота и от Боженица - на Лакатник. Моето постижение за деня е скромно, но приятно - една лека плоча (около 4-5 категория) и един отдавна катерен тур, който вингаи ме мъчи - Дупките (около 6). Не знам кои са им имената, защото гидовника е стар като света. Но беше приятно. Поуморихме се, понамръзнахме се...
Слънчицето ни изигра малко кофти номер - бая преди залез взе, че се скри зад отсрещния баир и ние потънахме в сянка. Отврат и студ. От двете ни страни грееше слънце, но при нас - никак. Малко кофти, а? :)
Нещо хубаво, което ни се случи - пак си намерихме черното коте от предия път, което след днес си мисля, че вече официално си се казва "Прасе". :))) Не за друго, но това зверче яде от всичко и по много - каквото не сме му дали, това не е изяло. Редовно се опитва да прави покушения над еспадрилите на Михаела. ;Р Сладур, а?
Днес обаче стана ясно защо яде така това животинче - ми то щяло да си има котенца, милото. Мишката още не може да повярва и повтаря, че това било против естествения ход на природата. И все пак обяснява нещата (а как иначе да обясним, че е станала едва ли не двойно по-дебела от предния път?). Както и да е - животинката е адски гальовна и всички доста й се радвахме. :)


А сега - вечеря... Малко китайско и после приятно филмче (не, няма да изоставим темата за скалите. Да сте чували за американския парк Yosemite? Не? Ами крайно време е...).
Гот, а? :)