Grounded...

Е, в отпуска съм. Не, не ми честитете - хич няма да е почивка. Взех си отпуска специално за да уча. Мизерия... Важното е, че май действа, защото наредвам добре. Е, то ще си проличи де...

Днешната лоша новина е, че изпитът ми е чак на 31-ви. А е лоша защото до тогава, въпреки че ще имам много време за учене, концентрацията ми ще иде по дяволите. А тъкмо сега съм се надъхал да уча и за 17-ти щях да съм готов. Гадост...
Е, поне ще имам възможност да ида на малко повече консултации, че наистина да разбера за какво става дума в тоя предмет. Щото ако не разбера, втората му част ще я взема точно никога...

Последните дни компютърът ми беше интерниран в хола - отчасти за да могат да се гледат филми и от него, отчасти за да не се изкушавам да седя пред него. В момента не знам защо отново си е на мястото, но мисля да го върна обратно, защото системата май наистина ми помага. Което пък ще рече, че никакъв няма да ме има тук (да се приеме за предварително обяснение/извинение).

Та какво ново напоследък?
Именният ми ден мина доста добре. По едно време си мислех, че никой няма да се появи и тъкмо с Мишката и Ива бяхме седнали да гледаме филмче и се изсипаха всички катерачи :) (Публично порицание за непоявилите се! ;) ) Догледахме си филмчето и отпочнахме купона. Той се получи доста тих и кротък, но аз отдавна исках именно такъв.
Подаръкът от катерачи беше доста остроумен - швейцарско ножче, което след известно вгледждане се оказа модел "Climber". Тематично... :)

Тази вечер, след 2-3 седмици прекъсване, се появих на стена в 18:45, мега ентусиазиран. Хванах Весо да ми измисли някой боулдър, но не знаех в какво се забърквам... Някъде към 20:30 се насилих да отида, да се облека и да се омета от стената. Защо? Ами след двете седмици некатерене кожата на пръстите ми е станала по-нежна от обикновенно и яростното нахвърляне върху боулдърите я свали за отрицателно време. Така добре я остъргах, че в един момент хващането за коя да е хватка беше прекалено болезнено за да задържа добре и в резултат се изпусках, доошкурвайки пръстите си. Пробвах само да седя, да гледам и да си говоря с хората, но просто не се получи - какво да направя, като ми се катери, та две не виждам!? :)
Точно в тоя прекрасен момент Деси се нави да си ходи, та решихме да ходим заедно на бира да чакаме другите. Тъкмо на време Ива прати sms, че с Михаела са в О!Шипка, та вече беше решено накъде ще се носим :)
Е, какво повече да кажа, освен че вечерта завърши традиционно... :)

The bottom line:
1) Тия дни ще се учи много здраво. Дано има полза...
2) Катери ми се ужасно... :)