В очакване на пролетта...

Песен в момента: Joe Dassin - Les Champs Elisees

Седенето без работа е зло. Липсата на сън - също. Двете заедно правят работния ден абсолютна мъка. Цял ден съм на границата на заспиването и количеството на енергията ми се върти около нулата. Мизерия, но сам съм си виновен - да би редовно спало, не би черни петна видяло... :)

От няколко дни си повтаря, че трябва да седна да уча, защото изпитът ми се задава с пълна сила и шансовете ми да го взема се топят скорострелно. Тази сутрин дори направих един смел опит в автобуса, но... очевидно е че няма да стане да уча докато спя, било то в автобус или не. Иначе историйката "Чело коте книжки" нямаше да завърши така благополучно за мишките, нали? :)

Песен в момента: Helloween - Forever And One

Май пак съм попаднал във водовъртежа на ежедневието - не намирам време за ежедневни неща, все бързам, всичко е разграфено... Това ме кара да губя чувството, че живея - welcome to my mechanical world... Силно се надявам, че това ще се промени когато най-сетне поне малко си проличи, че е пролет. Този сняг вече ме изстисква. Не му е мястото тук - трябва вече да си ходи... Просто нямам търпение! Да видя зелената трева, да замирише на чисто, на ново... на живот! Нямам търпение да усетя пак тръпката, която минава през тялото ми когато земята започне да се събужда. Усмихвам се само при спомена за чувството, което ме обзема когато за пръв път просто се просна на някоя полянка и усетя тревата... Мда...