Wednesday, March 29, 2006

Колко тъп трябва да си...

... за да трябва да ставаш много рано само веднъж в месеца и да сбъркаш деня?!

Положението е такова: в офиса се редуваме кой да отвори на чистачката всеки път като идва. А тя идва рано сутрин (е, относително - в 9...). Което след малко изчисления означава, че на всеки му се пада да й отвори веднъж в месеца, което хич не е много. Е, моят ред е утре. Да, ама... шеметът, какъвто съм, взех че забравих, че е утре и си станах тая сутрин като пълен пич! А сега седя, дзверя се в монитора и още не мога да повярвам... А така ми се спеше...
Е, какво да се прави - за някои неща никой не може да ти помогне... :)

3 comments:

Лина said...

Така е, като не си викате чистачката в 6 следобяд ;)
Съчувствам ти :)

Eneya said...

*впечатлена*
Браво ;) Поне заслужаваше ли си самата утрин?
Освен това, рано пиле, рано пее ;)
Обожавам сутрините. Всичко е още тихо и спокойно, нежно, някак феерично.
Разбира се, от друга страна мразя да ставам рано и затова оценявам по достойство красотата на утрините, защото рядко ги виждам по свое желание. Пък те си заслужават.

ro-tex said...

Всъщност да, заслужаваше си. Удоволствието от това спокойно да си изпия кафето без да се притеснявам закъснявам ли (както винаги) беше достатъчно за да зареди деня с положително чувство. Лошото е, че положителното чувство не може да замени съня... Колкото и добре да се чувствах след това си го платих - днес (след още една вечер късно лягане и ранно ставане) бях като парцал цял ден - просто не можех да си събера акъла в главата, да се фокусирам и да работя. Мизерията беше пълна...