... за да трябва да ставаш много рано само веднъж в месеца и да сбъркаш деня?!
Положението е такова: в офиса се редуваме кой да отвори на чистачката всеки път като идва. А тя идва рано сутрин (е, относително - в 9...). Което след малко изчисления означава, че на всеки му се пада да й отвори веднъж в месеца, което хич не е много. Е, моят ред е утре. Да, ама... шеметът, какъвто съм, взех че забравих, че е утре и си станах тая сутрин като пълен пич! А сега седя, дзверя се в монитора и още не мога да повярвам... А така ми се спеше...
Е, какво да се прави - за някои неща никой не може да ти помогне... :)
3 comments:
Така е, като не си викате чистачката в 6 следобяд ;)
Съчувствам ти :)
*впечатлена*
Браво ;) Поне заслужаваше ли си самата утрин?
Освен това, рано пиле, рано пее ;)
Обожавам сутрините. Всичко е още тихо и спокойно, нежно, някак феерично.
Разбира се, от друга страна мразя да ставам рано и затова оценявам по достойство красотата на утрините, защото рядко ги виждам по свое желание. Пък те си заслужават.
Всъщност да, заслужаваше си. Удоволствието от това спокойно да си изпия кафето без да се притеснявам закъснявам ли (както винаги) беше достатъчно за да зареди деня с положително чувство. Лошото е, че положителното чувство не може да замени съня... Колкото и добре да се чувствах след това си го платих - днес (след още една вечер късно лягане и ранно ставане) бях като парцал цял ден - просто не можех да си събера акъла в главата, да се фокусирам и да работя. Мизерията беше пълна...
Post a Comment