Баба Марта

Странно, но тази година никак не съм обзет от мартенско настроение. Не знам защо, но минавам покрай сергиите с мартенички, плъпнали навсякъде из милата ни столица, и с нещо средно между отвращение, презрение и неприязън ги отминавам. Странно е, защото винаги съм бил много ентусиазиран именно за този така български обичай и винаги съм го почитал като нещо чисто и красиво, което трябва да пазим и поддържаме. Тази година обаче празникът ми е някак чужд. А и не само той - тази сутрин обикалях из центъра, търсех си кафене, където да изпия сутрешното си кафе и се надявах да се насладя на първото наистина мартенско слънце. Уви, беше ми накак сиво и безразлично. Не знам какво ми е - пролетна умора, лека апатия от липсата на обичайното за мен натоварване и бързане или чисто и просто съм в леко кисело настроение. Фактът - все още не съм си купил матренички, които да раздавам на хората (колкото и да ми е приятно да го правя през други години).

Все пак нека ви пожелая:

Да сте бели и червени, здрави и засмени!