Monday, April 02, 2007

Climbing in the rain

Нашият ентусиазъм край няма! Многократно сме си говорили с Михаела, че ако идем на Лакатник и там валил, просто ще пием по бира-две в кръчмата и ще си се приберем по живо-по здраво. Да бе... В събота се занесохме на Лакатник с Габи и Слави. Валеше леко и кротко - от онзи дъжд, дето ти е ясно, че в близките няколко часа няма никакви намерения да спира. Цялото небе беше задънено с гъсти облаци чак до хоризонта. Решихме просто да се качим до горе, да видим как е, да се видим с Явката, чиято кола беше долу. За всеки случай си взехме и раниците... Като се качихме горе ни стана ясно, че мизерията е пълна - прекапва, Явката го няма, абе само се мотаме там! С Габи се разходихме по масива, разгледахме разни турове. Намерихме няколко достатъчно сухи за да се катерят. Междувременно се аклиматизирахме и взехме да се самоубеждаваме, че всъщност не е толкова зле. Като се върнахме при Слави и Мишката направо започнахме да разопаковаме - тоя дъждец ли ще ни спре нас, бе?! И се започна...
Като най-голям ентусиаст аз се хвърлих на първия тур за загрявка - една полегнала плоча, която си изглеждаше около 6а, колкото се и оказа. Дори се оказа интересно 6а - криволичи, суче се - катериш ту от едната страна на клиновете, ту от другата. Минаваш три метра и траверсираш... Доста интересен тур. Още по-интересното в него беше, че в момента, в който тръгнх и заваля. Не порой, разбира се - лек дъждец, но то ми стигаше. Чисто новите ми Катани лепваха доста добре за мокрите прагчета, но въпреки това не им вярвах, а и доста боляха. Това им е първо ходене на скали все пак и всичко на всичко второ катерене. Доста интересно беше и чувството как пръстите ми от време на време се приплъзват по иначе страхотните прагчета - вода и магнезий не е добра комбинация... :) Но все пак дъждът не ми попречи - просто внесе малко интрига в цялата работа. Иначе турът би бил прекалено лесен, а по този начин всъщност му се изкефих. Въпреки разкъсващата болка в краката по време на финалните метри...

Май нещо се отплеснах...

Та както и да е - веднага след мен тръгна Габи, а после и Слави. След това пак аз... И по този начин направихме една яка въртележка - когато единият слезе, почти моментално тръгва друг. Беше готино. Човек има време за почивка, но все пак катеренето е динамично.
Слави се оплака, че е позагубил форма, но изглеждаше на скалата сигурен, както обикновенно. Да се надяваме, че ще идва вече по-често с нас - действа мотивиращо.
Габи пък демонстрира яки нерви и направи серия опити по едно 7b, което миналата седмица катереше Райна. По-късно Явката каза, че се казвало "А иначе как си" и името предизвика доста коментари и интерпретации. Та Габи се помъчи доста по тоя тур, като направи и едно-две зрелищно падания, едното от които беше документирано от Мишката. Почти се беше отказал, но все пак размисли и в края на краищата се стегна и го направи! И добре, че го направи - сякаш осмисли цялото идване на скали с този тур. През повечето истанало време имах чувството, че малко сме сбъркали с идването и мръзнем на дъжда за тоя, дето клати гората.

След скали седнахме в една кръчма в Своге. Или по-точно в едно заведение. С неопределено-гъзарски вид... Всъщност е много готино място, но първоначално ми се стори прекалено лъскаво - в двора разни шадраванчета, вътре - готино обзавеждане, плазмени телевизори по стените... Май и местните мутри се донесоха по едно време. Ама who cares? Важното беше, че имат хубава топла супа (доста бяхме премръзнали), бира и разни други вкусотийки към бирата. Всички се бяхме размазали до крайност - студът ни беше уморил до смърт. Дори в началото обсъждахме топли чайчета в ром и разни подобни. Като се постоплихме, обаче, не изневерихме на традицията - по бира... :)

Ох, получи се доста отнесен, несвързан и неопределен разказ, но в момента на толкова съм способен, пък ако отложа с още ден-два хич няма и да го напиша, пък ми се иска да се похваля как сме още по-големи мазохисти от колкото си мислех. :) Вече започвам да се съмнявам, че има условия при които не бихме катерили... Е, яка виелица или пороен дъжд се изключват. Май... ;)

4 comments:

avtolik said...

Гледах снимките във фейсбука, много са добри. А що те болят краката?

ro-tex said...

Защото нося еспадрили номер 38 и градски обувки номер 41,5 ;P

Anonymous said...

Хаха, второ ходене им е на скали :P
А тая плоча искам тая седмица да я пробвам и аз ;)

ro-tex said...

Хе-хе. Пробвай я, пробвай я...
Иначе им е първо ходене... с моя крак. Което ще рече, че все едно си им е първо. :) Иначе рпедполагам, че и ти си ги поразтегнала малко, ама... Болката си беше подобаваща! :)