Saturday, June 16, 2007

mixed...

Това ще един доста смесен пост, тъй като напоследък се случиха доста нещица, макар и нищо ключово.



Първо, за мое огромно съжаление, се оказа, че моята одисея със спирането на цигарите никак не е завършила. Не бих казал, че окончателно съм пропушил пак, но през последната седмица съм минал почти кутия, което е ужасно много. Трябва да се взема в ръце, при това бързо! Не знам дали е реален ефект или просто самовнушение, но сякаш чувствам негативния ефект дори и от толкова малко. Миризмата, обаче, не е никакво самовнушение, както и гнусното усщане в гърлото. Надявам се те да са достатъчни за да ме откажат от подновяване на гадния навик.

* * *

Положението в бачкането започва да се нормализира. Започвам са свиквам, или поне нещо такова. Мястото определено не прилича на нито едно от предишните. Тези хора се взимат на сериозно. Предполагам - с право. В същатата линия на мисълта - май и аз взимам цялото нещо прекалено насериозно и влагам адски много нерви в него. До сега никой не ми е дал особено много зор (нали съм нов - тепърва се ориентирам), а аз сам се юркам и бързам, и се притеснявам, и се нервирам... Не е добре това. Скъсява живота. Побелява ти косата. Опадат ти зъбите. Абе изобщо всички злини на света. Но към момента най-лошото е че ми убива кефа от работата. Така че трябва да се спре! Това си го обещах в сряда или четвъртък вечерта, когато главата ми беше като бутилка под налягане. Следващият ден мина много по-добре... :) В петък вече си спомнях колко е готино нещата ти просто да стават и дори май да са ОК. Чувството е готино. Кефи. Даже прави работенето да си струва. ;)

* * *

Около бачкането има едно лошо нещо. Едно, ама много лошо. Направо е ужасно! Айде стига толкова патос... Проблемът е че свършвам работа в 19:30, пък и рядко си тръгвам веднага. Реалният проблем е че не успявам да стигна навреме на стена и не мога да катеря! Не знам как ще гго карам, но очевидно ще трябва да измисля нещо. Вече измислих сигнализация "добрия портиер е, ще катерим до късно / гадния портиер е, не си давай зор - ще хванеш само бирата". Сега трябва да я приложа на практика...
Всъщност за тези две седмици успях да ида на стена само три пъти, единият от които - за 15 минути! Катеренето беше в неврастеничен стил: "Траверс, бързо, давай-давай-давай! Дай сега един боулдър! Имаш само един опит, нали знаеш? Няма време за губене... Стискай!!! Супер, тоя стана - давай следващия..."
Следващите два пъти бяха по-нормални, но все пак на обороти. Резултат? Лявата ми китка отново е разбита... Разтегната, претоварена... Shit... Така става, когато човек не загрява. Сега ще има да чакам сухожилията ми да се освестят от стреса преди да мога да хвана като свят с лявата ръка. В момента единственото, което ми е на разположение на сериозна хватка е затвореният кримп. :(

* * *

Днес си направих малък подарък, а именно Meteor III. Удобен и лек, а да се надяваме и напълно излишен... ;)
Всъщност си взех именно него, защото моделът, който си бях харесал още не беше пристигнал, а аз исках вече да си имам каска. За това след като не можех да имам това, което си бях харесал си взех най-доброто в магазина. :)


* * *

Последното нещо, което си струва споменаването не е свързано с мен (баси изненадата...). Както научих от Yovko in a nutshell, Apple най-сетне са показали новата версия на Mac OSX и тя, разбира се, е впечатляваща! Е, отново си говорим просто за много eye candy и разни дребни удобства, но въпреки това е супер.
И между другото е спечелила наградата за най-добър потрбителски десктоп. Vista биде леко отсвирена... ;)

3 comments:

developer said...

You'll be fine. Аз бях същия в началото.. Може би седмица-две. После вече не ти прави впечатление. Какъв е зора? Давай ще помагаме :)

ro-tex said...

Споко, няма шаш! Шшша са опраим! :) Само ми трябва малко време да свикна. Че аз още не мога да ви запомня на всичките имената! ;)

developer said...

Е мойто ако не запомниш си виж личната карта :D
Другите ще ги запомниш лека полека :)
Ако не - питай ме, аз също не помня в началото на никой името.