Sunday, July 22, 2007

Боженица

Въпреки всичко вчера успяхме да стигнем до Боженица, че и да катерим дори. Въобще не беше толкова горещо, колкото си мислехме, че ще бъде. Наистина беше топло, но седейки в момента пред компютъра на Мишката се пържа на някаква ужасяваща жега, в сравнение с вчера под туровете. На всичкото отгоре се оказа, че наоколо няма никакви комари. След известен размисъл стигнахме до извода, че подари сушата нямат съде да снасят наоколо и са избягали долу при реката. Чудесни новини, особено като се има предвид, че бях забравил репелента и очаквахме живи да ни изядат.

За купона с нас дойдоха и майка ми и баща ми. Известно време, гледаха, усмихваха се, разхождаха се наоколо. След като установиха, че няма какво чак толкова да се види, освен скалите (оцениха, че са много красиви и разглеждаха странни форми и обазувания из тях) се наредиха около нас да гледат какви ги вършим. В един момент баща ми дори прояви желание да се пробва! Веднагически беше оборудван с една седалка и пуснат на най-лесния тур в района (Хралупата 5a). За всеобщо учуидване и радост той доста бързо и безпроблемно си го изкатери без особено да се замисля тук и там! При това не беше с някакви дори бегло подходящи обувки, а най-обикновенни летни плетени! Много гот. На всичкото отгоре мисля, че му хареса. :)

Мишката също се прояви, при това на два пъти. Първо реши да води Очите (6a+/6b) и почти ги направи, но доста се умори и си почина на пасажа. Ще й остане като домашно за следващият път. Все пак е страхотно изпълнение, като се има предвид, че това е най-трудният тур, който някога е опитвала да води и не успя да го направи не толкова защото я е дострашало, а от умора (и жега! горе по туровете си беше жега). Браво, Мишка! :)
Вторият тур, който тръгна да води вече не й създаде никакви грижи - гореспоменатия Хралупата.

Алекс направи доста интензивно катерене, като се има предвид, че за пръв път пипаше пясъчник - 6 тура за един ден са доста много, пък били те и лесни. Да се надяваме, че ще го виждаме и занапред с нас на скали. :)

Май през този ден само аз не записах особени постижения. Най-сетне минах Очите, използвайки напътствията на Мишката. Този тур нещо не е мой тип - не успях да си го прочета сам.
Освен това направих един опит на Лабиринт (7a). Неуспешен, за съжаление. С напътствията на Жоро (Гомез) успях да мина мястото, на което бах закучил при първия опит, но след това изпаднах в пълна безидейност, неспособен да мина по предложения от него начин. Много странно. Изглежда маршрута ще поеме малко повече работа. :)
Всъщност установявам, че изобщо не съм във форма. Имам сила и т.н., но като цяло катеренето ми доста куца. Много неприятно.
Също така много неприятно беше и първото ми падане от около 3 месеца насам. Тръгнах да катеря една новонакова на плоча в района - Анадолу (6a+/6b). Всичко вървеше добре, плочата беше много приятна, изцяло в мой стил, катерех с удоволствие. Това беше, обаче, докато не стигнах до странно за мен дълго движение за обратна хватка. Мъка и мизерия - оказа се, че не съм стъпил правилно и се мотах там сума ти време преди да се накарам да направя съмнителното движение. След като го направих бях толкова уморен, че загубих равнивесие и полетях надолу. Бях се хванах десетина сантиметра под пети клин и буквално "можех да го целуна" когато отлетях. Когато падането ми спря се оказах на нивото на първи клин, като междувременно се блъснах леко с Мишката. За съжаление тя пък се блъсна в скалата. Далеч не толкова леко. :( Всъщност доста сериозно се издра тук-там и по места, като кожата от едното й кокалче направо си е свалена! Отново благодарности, че както обикновенно не ме изпусна дори след като се мелна така лошо в скалата!
След това изпълнение катерачният ден приключи. Събрахме си багажа и отпрашихме към Олимп за традиционната бира. Там към нас се присъединиха и Жоро и компания с двете бебета, които определено обраха цялото внимание! :) То не беше тичане по полянката, не бяха опити да се докопа най-близката бирена бутилка, не беше чудо! :) Бебетата са доста забавни понякога. Предполагам, че основно изискване е да не са твои... ;)

3 comments:

avtolik said...

Хаха, за бебета си абсолютно прав.

Apodemus said...

Мерси за ласкавите думи :)
Направо съм очарована. А към себе си не бъди толкова самокритичен. Малко повечко оптимизъм и всичко ще е ок.

ro-tex said...

Малко повече оптимизъм и ще опитам да on sight-на някое 7c. Малко повече фокус ми трябва на мен. И малко повече респект към туровете. Ако си бях подготвил правилно психиката и си внимавах за стъпките нямаше да се стигне до летене и наранявания.

А между другото тая плоча много ще ти хареса. :)