3 минути

Ели цитира Туве Янсон:

Спокойният преход на есента към зимата не е лош период. Навред това е време, когато човек се запасява, подсигурява и натрупва колкото може повече зимнина. Хубаво е да събереш всичко, което имаш, колкото е възможно по-близо до себе си, да събереш своята топлина и своите мисли и да си изровиш сигурна хралупа най-вътре, безопасно гнездо, където да охраняваш всичко, което е важно и ценно и лично твое. След това студът и бурите, и тъмнината могат да дойдат, когато си поискат.

Странно защо именно в този период на подсигуряване и успокояване аз съм все по-неспокоен и все повече искам да избягам. Искам да се свра в собствената си дупка, загърбвайки целия свят с всичките му проблеми, желания, изисквания и капризи. Знам, че не е рационално, знам, че не трябва да го правя и въпреки това... толкова ми се иска. Просто да се прибера вкъщи, да се завия презглава и да остана така... поне 3 минути. После да скоча от леглото, да седна пред компютъра си, да отворя ssh към Sentinel и да се заиграя с него. Да псувам, да блъскам, да мразя тъпия .deb, който не иска да се валидира по md5... да не спя в 4:30 сутринта, защото уеб сървърът ми (който никой освен мен не ползва) не иска да тръгне с поддръжка на mod_perl (който дори аз не използвам). Искам да правя всичко това, защото то няма значение. Няма значение дали Sentinel работи както трябва, дали уеб сърърът му има поддръжка за това или онова. Само че докато се ядосвам на тези глупости аз съм си аз. Какъвто бях, какъвто бих искал да бъда. Защото аз съм си такъв. И вероятно един ден това ще ме убие - не се учудвайте, ако ме намерите някой ден мъртъв пред някой ssh свързан съм непотребна машина, умрял от инфаркт. И не плачете за мен - това съм аз, така живея. Ядосвам се ужасно на дребните неща, но когато светът ме зашлеви с нещо наистина зло стоя и го гледам. И не чувствам нищо. И едва по-късно идва тя - болката. И тогава всичко което искам да направя е да се прибера вкъщи, да се завия през глава и да остана така... поне 3 минути.