Синоптиците казаха, че в събота ще вали малко, а в неделя - много. Е, отидохме на скали в събота с надеждата, че ща ни се размине за пореден път. Дръпнахме по един тур (някои и толкова не можаха) и заваля. Шанс... не може всеки път да ни се разминава. Поседяхме, поговорихме си, аз поснимах наоколо и си тръгнахме. Най-забележителното нещо през този ден - за пръв път видях дъждовник. Цели три!






Неделята беше още по-зле - целият ден ми се спеше ужасно и нямах сили да мръдна. Така ли се чувстват хората, които не излизат от вкъщи през уикенда? Ужасно.
Изгледах 6-7 епизода "Д-р Хаус" и с чувство на тотално наудовлетворение от себе си си легнах.

Днес е понеделник и не се чувствам особено по-добре. Сигурно е нещо, свързано с есента, дъжда, идващата зима (бррр!) и каквото още се сетиш. Апатия, умора... Това е последната ми седмица на работа. Нямам търпение да се изниже и да се махна. Не защото работата е гадна - работа като работа. Просто... аз не съм в час и искам най-сетне да се просна в леглото си и няколко дни да вегетирам. Да си дочета "1984", да проверя дали ми се чете "Freakonomics" и ако не - да я върна на Габи. Да остана за малко сам със себе си, на спокойствие. Не, поправка - не "малко", а "много" сам със себе си. Имам нужда от цялостен reboot на системата заедно с всички мисли, мечти, желания, стремежи, ценности и каквото друго се сетите, че е възможно да бръмчи из главата ми.
Време ми е за един хубав, дълъг, напоителен Maintainance shutdown.