Зимна Боженица

Вчера вечерта Ники (Клинчето) се появи на стена и в рамките на 2 минути стана ясно, че му се ходи на скали, но няма с кой. Ша-ла-ла! Познайте кой скочи и вдигна две ръце и един крак! За отрицателно време се разбрахме и тази сутрин отпрашихме за Боженица в безумния мраз и мъгла на София. Чакайки на спирката сериозно се замислих дали този път да не се примирим и да не бием 170км път само за да видим, че ще умрем от студ. Е, все пак не се отказахме.
Ударихме бингото! На половината път към Боженица грейна едно ми ти слънце - да му се неначудиш! На Боженица също печеше и беше направо фантазия - топло, приятно. Няма да познаеш, че е зима, ако не е всичкият този сняг наоколо (мдам, там има сняг). Като слязохме при туровете обаче се оказа, че топлото време ни е скроило весел номер - всичкият онзи сняг горе сега се топеше. А какво прави снега като се топи? Именно - много вода! Целия масив от Министерство на строителството, през Новите рицари, Реквиема, та чак до Хралупата представляваше истински водопад! Водата се стичаше по целите турове - на ручейчета, на поточета, на капчуци - каквото ти душа иска. Всъщност беше страшно красиво. Е, абсолютно невъзможно за катерене, но все пак много красиво.
Добрата новина беше, че всичко след Кристална злоба беше перфектно сухо, така че все пак си намерихме проекти - Анадолу за Ники и Дан Колов за мен. Да, ама не, както се казва небезизвестният тур. Липсата на тур за загрявка и психо-подготовка си каза думата - и двамата се огънахме и никой не можа да си качи проекта. Аз дори се отказах от Дан Колов преди да съм стигнал второ включване - това е тур на който трябва да си надъхан, натегнат, пълен със сила и мотивация. Аз бях... разпльокан, несигурен, леко ми се виеше свят, все още не се бях досъбудил, адски демотивиран и добре наплашен. Не знам защо, но този тур ме плаши. Има разни неща по него, дето... абе сигурно мога да ги направя, дори съм сигурен, че мога, само дето не знам баш как ще станат. Ще видим - един прекрасен ден ще съм там, надъхан и мотивиран, ще се стегна и ще го сгъна. Само че не днес. :)
След като се отказахме от единствените турове в района, ставащи за катерене се разходихме до Нишата със скарите и посетихме един стар мой познайник - Страх. Турът е... великолепие! С огромен кеф си го повторих. Бях забравил как се минава пасажа и ми отне известно време докато го измисля. Съответно се наложи и да увисна. За сметка на това пък измислих нов начин да се мине, който май е по-лесен от предишния.
За мое удоволствие Ники също хареса Страх. Имам някакво много лично отношение към този тур...
След като се порадвахме на Страх решихме, че така и така сме там - можем да пробваме и другите два тура точно до него. Ники се зае с Даниебат, тъй като аз вече съм го катерил неведнъж, а аз се заех с нещо ново - Балкански гущер. Много интересен тур! Много приятен и разнообразен - следващият път когато ида на Боженица непременно ще опитам да го мина чисто. Пасажът се оказа в началото и се опитвах да го мина отново и отново и все не ставаше. Накрая се отказах, реших да слизам, размислих и направих още един опит. И го залепих! С още две увисвания (бях капнал вече) и няколко нормални почивки се добрах до горе. Стори ми се безкраен! Всъщност си е трудничък и много разнообразен и правиш най-различни типове движения. Сигурно затова ми се видя толкова дълъг. Или пък защото вече бях без сили? Няма значение - турът беше супер и направо ми оправи деня! :)

Леле, ама дълъг пост се получи! Прекъсвам тук, че иначе мога да разтягам още толкова за това колко съм доволен, че успях да ида на Боженица и колко добре ни посрещна тя! :)

PS: Видях дъждовник! Пак! Много са красиви тези същества....