Monday, March 03, 2008

Лакатник

В събота с Мишка си вдигнахме раниците и хванахме влака в 10:10 за Лакатник. Качихме се на Алпийска и разопаковахме. В един момент самият мирис на варовика там ми плесна шамар, но бързо се осъзнах. Планът за деня беше простичък и скромен - Германеца. Имайки предвид, че преди две години се разходихме on sight по този тур, без да си дадем какъвто и да било зор, то не очаквахме да имаме никакви затруднения. За съжаление месеците далеч от скалите и особено от високите такива са си казали думата - изкачването не само не беше леката разходка, която очаквахме, а направо си беше изпитание за нервите. Сигурно съм седял половин час на мястото, което сигурно е пасажа на тура, ако трудността му би му заслужила името "пасаж". Бях се надишал като идиот, не смеех да стъпя на нищо, освен на прагове над един сантиметър, при това само ако имат хубав остър ръб. Поне пет пъти тръгвах да правя очевидното движение и се връщах обратно. Самата идея за падане ме шокираше. Единствената причина да успея да кача тура без най-мизерно да се хвана на някоя примка и да увисна е че от боулдърите наистина съм станал як като животно и мога да се набирам като пълен идиот. За съжаление това по никакъв начин не успя да помогне на нещастната ми психика. Стигайки края на тура се самоосигурих на двата клина, но за да се отпусна на тях ми трябваха около 10 секунди самонавиване.
Висях на два-три метра под ръба на скалите, вече сложил площадка и обрал Мишката, когато погледаът ми сам се плъзна по гледката пред мен. Реката блестеше на слънцето, а край нея се виеха релсите. Бях позабравил как изглежда гара Лакатник от високо. Много е красиво... Тогава изведнъж обратно си дойде усещането, което имах когато за пръв път катерих там. Не толкова радостта от изкачения тур, записаната точка, реализираният проект, колкото самото удоволствие от това да си на толкова безумно необичайно място - увиснал на скалната стена, вкопчен във въжето, на което виси свръзката ти. Малко страх, малко адреналин, малко странно спокойствие и малко радост. И малко гордост.
Хубаво е. Хубаво е да се катериш и да търсиш този странен, странен коктейл, който в края на деня ти позволява да затвориш очи, да въздъхнеш дълбоко и да отпиеш от заслужената бира.

PS: Ако всичко е наред другата седмица пак ще сме там. Не толкова защото искам. По-скоро защото трябва...

PPS: Лесни турове няма.

5 comments:

emicha said...

На Лакатник ходих в неделя, за първи път... много, много яко, красиво и приятно. Аз бях само на разходка, за разучаване на мястото, да видя скалите... още не съм катерил на скали, от скоро съм се запалил по катерене, но пък на Лакатник бих отишъл пак поне за гледане и снимане :)

ro-tex said...

След като не си катерил на скали, аз да си кажа - на Алпийска гледай да не падаш, добре е наковано, но цялото нещо е на первази. Задължително с каска - пролет е, цяла зима водата е замръзвала и се е топила и си падат камъни. Иначе местенцето наистина е супер.

emicha said...

Ооо, май първо на Комините, като за начинаещ ;)
На Лакатник са трудни и много трудни, като гледам няма много подходящи за начинаещи.
Мерси за съвета, особено за падането ;)

ro-tex said...

На Комините по това време няма ли да умрете от студ? Иначе и там за каската е същото положението...
На Лакатник нещата са трудни на Вражите, макар че преди две години и там наковаха някои доста лесни неща в началото на масива - преди сектора King Size. На Алпийска нещата зад ръба са леснички - Девятката е около 4+, Германеца е даден 6, но е по-скоро 5+... Има много хубаво катерене там, още повече че е височко и дава страхотно усещане. Също така е добра тренировка за катерене на свръзка.
Абе важното е да се катери!
Приятно и безаварийно!

emicha said...

Аааа, по-нататък, сега е студено за Витоша ;)
Ами, живот и здраве, може и на Лакатник.
Поне вече имам един опит на скала... бях в Атина тези дни, там почти в центъра на града има скали за катерене, имах щастието да видя за какво става дума. Много яко, е и трудно, но кефи.
Дам, така си е... мерси...