Wednesday, March 12, 2008

yet another status update

Напоследък лудницаа е пълна и дори не се сещам да седна пред компютъра. Ето едно кратко резюме:

1. Лакатник
В събота с Мишка направихме още едно посещение на Алпийска и смея да кажа - с много по-добър резултат. Този път дръннахме Оранжев механизъм и Стария и беше доста приятно. Поотърсили сме се от шока и си катерихме нормално. Малко си изкарахме акъла на върха на Стария, когато Мишка за малко да измъкне един камък около 15кг и да го запрати надолу към пътеката. Добре, че се спря навреме. След като излезе го измъкнахме и го качихме горе и почистихме дупката зад него - туровете трябва да се чистят! Продължават тук и там да падат малки камъчета - носете каски!
Вечерта тъкмо бяхме скроили пъклените планове в неделя да ходим пак там и мислехме кои турове да катерим, когато звънна Габи с оферта за Боженица. :)

2. Боженица
Втори ден катерене обикновенно е малко умряла работа, но се постарахме да извлечем максималното. С нас бяха и гостите от Австрия - Алекс и Филип, които за пръв път катереха на пясъчник и бяхам като деца в зоопарка - "ууу!", "ааа...". Беше много забавно. :)
Оказа се, че Филип катери доста добре и пробва някои доста добри турове - Интуиция, Катери или умри, Разходка в таваните (този го направи от втория опит). Алекс също разцепи - изводи Rolling Stones, Варваристан и май още нещо.
Габи се разхождаше нахилен и се забавляваше да катери стари турове, които са просто приятни за катерене. Тъй като аз правех долу-горе същото мога да кажа, че е супер приятно, особено след като при последните катерения съм се стягал и физически и психически за да мина един или друг проект. (Не че не се опитах да си повторя Глупава жена, де - турът ме кефи много и мисля да си го катеря редовно за да мога да свикна да правя движенията му чисто и ефективно.) Дори Мишката преодоля психо-бариерите и опита да катери So what?, макар и да се оказа че е малко къса за нашето минаване и ще трябва да си мисли нейно следващият път. Така е то - ниските се катерят, а високите се протягат... Неприятно, но факт.

3. Интервюта за работа
Започнах да получавам отговори на разпратените CV-та. Даже мина едно от интервютата и е насрочено второ. Интересно... Избирането на работа винаги ми е приличало на руска рулетка - все пак всички фирми се опитват да изглеждат готини и перспективни. Ще видим дали този път ще позная в избора си...

4. Crash pad!
Най-сетне са пристигнали заветните краш падове, които поръчахме преди... ъъъ... май 3 месеца? На последната DWS среща пробвах един пад на Kong и ми хареса, та си поръчахме такива. Днес имам път към Стената, та ще го взема. Нямам търпение! :)

5. "Подъ липите"
Снощи водихме австрийските сладури на традиционна българска кухня. Мястото се казва "Подъ липите" и е близо до БФ. Определено става - кухнята е добра, обстановката е барната за да впечатлява... Дори имаше един тип с гайда и една народна певица, които не бяха досадни, както обикновенно, а изпяха две-три песни за цвят и това беше. Добре, че бяха далеч от нас, че мацката имаше наистина силен глас - ако се паднат до вас... sorry, tough luck! ;)

6. Плановете
Пъклените планове продължават да се трупат! Програмата е доста наситна - утре отивам с Филип на Лакатник за да му покажа и този обект преди да си е тръгнал, в петък съм на интервю, а в събота цяла тайфа заминаваме за Карлуково! В неделя ще ходим на скали с Мишка, че тя милата ще трябва да работи в събота.

Като цяло лудницата е пълна. Всички проекти се движат с пълна пара, с изключение на дипломната ми работа, която сигурно се явява най-важна от всички, а съм я забил в девета глуха, но какво да се прави...

Замислих се, че отново направих някакъв глупав пост, разцепен по точки. Не че е толкова лошо, ама стои малко безлично и не успява да предаде емоцията и съответно е леко безсмислено. Трябва да спра да пиша такива постове. Което ще рече, че трябва да пиша по малко, но редовно. Ще се опитам... :)

0 comments: