climbing

Вчера катерих боулдъри за пръв път от маса време. Бях забравил страхотното усещане в ръцете след това - кожата ти е изтъркана, изпокъсана, изсъхнала и опъната. Ръцете ти леко вибрират от претоварването. Цялото ти тяло леко пулсира, краката ти не те държат особено... Беше хубава тренировка.
Всъщност установих, че тотално съм загубил и форма, и боулдър техника. Изпадам от всякакви места, силя се като идиот, вместо да си намеря вярната позиция и изобщо имам доста работа за вършене. За сметка на това вкарвам някакви интересни нови неща, които преди сякаш не правех. Тук и там усещам положението си много по-добре от преди и това ме радва много. Има надежда!

За пръв път през последната... колко? половин година? катеря боулдъри и пръстът ми не крещи след това, че съм идиот. Възможно ли е всъщност да се оправя? Мисля все пак да ида на лекар.

Напоследък всъщност навъртях малко катерене. Не колкото ми се иска, но все пак имаше малко. На морето си направих Funky Jump, Tequila и Power Bar, които си бяха проекти от предни години и всъщност това ми стигна за да съм доволен. След Камен Бряг минах за два дни през Боженица заедно с Филип и покатерихме добре. За пръв път от маса време on sight-нах нещо и беше много яко. Минах два проекта, които наистина ми бяха трудни. "Интуиция" искаше доста вяра - изобщо не съм свикнал да скачам по турове, а по трудни плочи - да не говорим. "Министерство на строителството" пък беше много странен тур, който изобщо не мислех, че бих могъл да мина (Danke, Philipp!), но по някакъв начин взе, че стана и беше яко.
Особено яко на Боженица беше как и двата дни с Филип катерихме до последно, опитвайки се да минем един и същи проект и все не ставаше. След това на последния опит, преди който сме казали "ОК, пробваме за последно и си ходим..." по _някакъв_ начин и двамата успявахме!
Невероятно чувство, всъщност.