Десет секунди от един тур (катерачески сънища)

Гнусното малко ръбче се изплъзва изпод крака ми - стъпил съм на него с външния борд и, разбира се, нямам добър контрол. Предното включване е на два метра под мен и бързо преценявам, че на този релеф на тура Михаела ми е пуснала малко повече корем - значи падането ще е малко над 5 метра. Shit... Намествам хвата на дясната си ръка - кримп с три пръста на що-годе остро прагче малко над половин фаланга би трябвало да е достатъчно за да го прибера до гърдите си и да стигна до онази странична цепка, нали? Не и ако го мислиш още десет секунди, Айнщайн... Часовникът ти цъка в червената зона още от предния клин, а имаш и още два след този. Ша фарчиш, мой чу'ек! Shit... Ама аз не мога да хвана странична цепка с лявата ръка - ставата, пръста... Мамка му! Премествам левия си крак по-високо на някакво триене, докато десния продължава леекичко да се изплъзва. Ами това е - да видим... Лош блок на дясна ръка, вкарвам още малко дясното коляно докато прехвърлям все повече тежест на левия крак. Пускам лявата ръка - тя така и така не върши никаква работа на скапания sloper. Добра динамика, малко лоша компресия - трябваше да се свия малко повече - shit... Карай, стискай повече! Силата ми вече си е отишла и стигам до горна точка на движението малко рано - на някакви си 5 см съм от хватката, а не мога да дръпна повече! Задържам на блок за част от секундата, псувам отново и стягам цялото тяло. Пристъпвам с левия крак малко по-високо на триене ... да ... още малко ..... Докопвам долния край на цепката и пропълзявам с пръсти по нея докато не хващам истинската хватка три сантиметра нагоре в нея. Замятам тежестта си на дясно и ... иха! Нещастната дребна стъпчица от преди малко сега сякаш е цяло стъпало! Пресягам се - примка, щрак, включване и съм готов! Ох, и този път ми се размина полета... Поглеждам нагоре - след около два метра блести предпоследният клин...