Проект

Всъщност все още ми е трудно да повярвам, но след последното ходене на Боженица най-сетне си имам нов проект! Откакто през октомври спрях да катеря заради травма не съм имал проект. Всъщност според 8a профила ми не съм изкатерил нито един нов маршрут. Осем месеца стоене вкъщи и плетене, а после циклене по стари леснотии! Вече беше започнал да ме хваща съклета (или каквото се пада)... Всъщност от няколко месеца лека-полека вдигам летвата - в началото само установки на маршрути до 6а, после водене на всякакви неща до около 6b и напоследък лежерни опити на 'Лабиринт' (6c+), които всъщност минаха по-добре от всичко очаквано. Логично беше да си намеря следващото нещо за катерене скоро. :)
В неделя денят мина най-вече сред лесни маршрути - беше първото катерене на Нат от две години насам (Welcome back!!!), Мишката беше ранена от вело-експерименти (нищо й няма, спокойно), а Емо и Иван (???) бяха за сефте на скали. Пусках установки, разхождах се наоколо и снимах по малко. Ляляля, никакво напрежение. И ме налегна скука. И в един момент се загледах в 'Поет със брадва' (7b) и се замислих, че е адски труден, но първите две-три примки не са особен проблем за слизане, а там е първият пасаж. И с железния и неоспорим аргумент "Що пък не?" си взех въженцето и започнах да си се лигавя по маршрута.
Началото е весело - два готини джоба един след друг и вече си на пасажа, където не е много ясно какво се случва - има едни готини прагчета и прочее, но като цяло нещо не е наред. Повисях, поразгледах, помислих и пробвах един-два варианта. Най-неочаквано единият вариант захапа! Шляп, шляп, шляп и вече включвах следващия клин! Интересно... И леко стряскащо - не бях очаквал, че ще мина долния пасаж. Известно разглеждане, мислене и проби и се оказа, че от там до голямата почивка преди втория пасаж няма нищо, което да ме спре - шляп, шляп, шляп! :) И сега вече най-неочаквано се озовах под големия зъл таван от който Габи се изръси миналата седмица (не особено окуражаваща мисъл). Както и очаквах там проблемът е дебел. Много дебел. Далечно хубаво прагче много навън от стената и в момента в който го хвана вероятно краката ми ще паднат, ще се залюлея и ще се откъсна. Или поне така изглежда. Точно както при 'Разходка в таваните'. Само че по-трудно. :)
Изобщо не ми е ясно какво ще правя там, но определено съм надъхан - не съм мислил толкова често за маршрут от много, много време - вероятно от Разходката. Чувството е много готино! Най-сетне възстановяването ми изглежда като да ме приближава до предишната ми форма и мога да опитам маршрут, по-труден от всичко правено до сега. Яко! Стискайте ми палци! ;)