С колело до Симеоново

Тая работа, както казват, не е като оная работа. Отлепих от Петте Кьошета в 9:10, издърпах баира на бул. Черни Връх и си мислех, че съм голяма работа и сега вече ще е лесно. Да бе! По нанадолнището на Черни Връх наистина се въртеше лесно, но пък имаше такова задръстване, че и аз трябваше да чакам. От там до Околомръсното как да е - малко нанагорно тук-там, малко без тротоари и т.н. По самото Околомръсно трябваше да карам между Черни Връх и Симеоновско, т.е. по новата отсечка. Оказа се, че почти няма коли в локалното, както и че самото шосе е доста равно. Гааааз! На едно място ми наскачаха някакви песове, ама бързо се разбрахме. Починах си и всичко беше яко, докато не стигнах до отбивката за Симеоново и не погледнах истината в очите - ширналото се пред мен нанагорнище. И тогава стигнах до великото заключение: "Я по тоа баир нема 'а се кАчим!" Седнах си кротко на спирката, изчаках си автобуса, натоварих си колелцето и друс-друс до горе. Много хубаво си мислех, че с това всичко е прикючило, когато някакъв човек ме светна, че за да стигна до поляната, която търся трябва да се върна едва ли не до Драгалевци. Добре, че се оказа, че не е прав. Това, разбира се, не ми спести половин-един час въртене нагоре-надолу по бесните улички (наклон около 30 градуса) на Симеоново. Леле, никога не бях въртял толкова! Зооор, майка, зор! Когато асфалта свърши просто се предадох, слязох от колелото и го забутах нагоре. Как намерих поляната - не е ясно. Никога не бях минавал по този път към нея. Когато стигнах обаче кефът беше пълен... :)

На връщане пак не липсваха емоции - спускането с hardtail bike по планински пътеки е екстремно изживяване! Доста бързо се отказах от което, защото само една каска нямаше да ме спаси от предстоящото изтърсване всред корени, камъни и шишарки. От там насетне леко и внимателно (да се чете "така друсаше, че по едно време веригата ми падна без да въртя - просто изскочи от предните зъбчатки") по нанадолнището. Беше толкова стръмно, че бях нон-стоп на спирачките, като редувах предна-задна, защото ако задържах повече едната почваха супер много да загряват. Не си спомням кои спирачки имаха проблем със загряването - V-brake-овете или дисковете, но реших да не проверявам в полеви условия.
Тъй като не ми се слизаше по павирания булевард се спуснах малко или много насляпо по случайно избрани улички. Загубих се, намерих се, упътиха ме (грешно), намерих един черен път и друс-друс - до Околомръсното. Там малко екшън с липсата на тротоар, бурдюр и дори нормален банкет, който завърши с това, че избрах да карам през една близка поляна. На края на поляната се оказа, че започва новата част на Околомръсното, която има тротоарче(нце). После Симеоновско и ша-ла-ла на гости на Ива за кафенце! :)