Wednesday, June 03, 2009

Мокро каране

Вчера се прибрах от работа и най-чинно седнах да уча по немски. За половин час. Не издържах повече. Просто не ме свърташе вкъщи. Дори в един момент се предадох и запалих цигара. Мега зле. Десет минути по-късно се преоблякох, взех си колелото и поех към мокрите улици и калните паркове. Много бързо разбрах мъдростта на очилата:
Деца, карайте винаги с очила и със затворена уста! ;)
Освен ако не ви харесва вкуса на кал с мухи, де.
Покарах в продължение на около час и беше просто супер - хладно и приятно, така че да можеш да караш по поларче, имаше вода, колкото да е интересно и нямаше много кал (в Борисовата). Дъждът е много хубаво нещо понякога, особено когато не ти се гледат хора - в Борисова беше прааазно! Имаше някакви ентусиасти на Сцена и тук-там наоколо, но общо взето нямаше никой. Особено малки деца, стари баби, тумби гъзари, които се разхождат по 5 рамо до рамо, защото цялата алея е тяхна - с една дума беше много яко да се кара.
Прибрах се вкъщи целия в кал и вода - доволен като прасе в кочина. Единственото ми притеснение беше какво да правя сега с колелото, което беше цялото намятано с всичките гадости, през които бях минал. Преди време бях чел в MTB-BG разни дискусии по темата и си спомних как някакви хора обясняваха как след кално каране влизат в банята с колелетата си и общо взето ги къпят. Реших да послушам съвета и... установих, че банята ми е доста малка за целта и дори след като свалих и двете гуми пак имам проблеми с маневрирането. (Скобите за бързо сваляне на гуми/седалка са гениално изобретение!) Как да е си измих гумите (предното ми движение се върти някак насечено, не достатъчно гладко и ме притеснва, ама друг път ще му мисля), а след това директно с душа измих и рамката със слаба струя хладна вода. Така... Тъй като трябваше да изсъхне преди да го смажа реших да го сглобя отново и да го оставя надолу с главата за да му се изтече каквото има да му изтича от тръбите (някой беше говорил за това пак в MTB) и вилката. Напомпах няколко пъти вилката за да й излезе каквато вода има и на сутринта видях, че в хода си е оставила кални следи. Лошо. Също така един бърз преглед на веригата показа ръждиви петна тук и там. Също лошо. Официалният план беше като се прибера след стена днес да го напръскам цялото (вътре в предното движение, задното движение, задни венци, предни венци, верига - абе всичко, дето се движи) с Weldtite TF2 и да реша, че толкова му стига. В момента се чудя дали това е най-доброто решение. От друга страна се чудя дали изобщо имаше някакъв смисъл да си играя чак толкова или можех просто да го зарежа както си беше мръсно и мокро да си изсъхне и днес да го избърша с един парцал и може би да го пръсна все пак с малко смазка. Нямам идея, предполагам, че с времето ще се понауча и ще знам за какво да ми пука и за какво - не. Към момента ме е страх, че се опитвам да се грижа за него повече от колкото трябва и всъщност му вредя, но не ми се ще да му тегля майната и да го оставя да се чупи с идеята, че като грохне ще си взема ново или пък, че ще го водя на основен ремонт. Искам да си го поддържам и то да се държи добре и да мога да му разчитам, че като съм се насвяткал някъде лошо то няма да ме предаде и да ме хвърли да се търкалям надолу по склона, потрошавайки ръце, крака, глава и други маловажни части на тялото...

Допълнение:
След известно четене тук стигнах до извода, че съм идиот и е трябвало просто да оставя колелото надолу с главата за вечерта за да изсъхне. След това е трябвало само да го забърша от всичкия боклук по него, за му пръсна веригата и толкова. Или поне така ми се струва.
При настоящето положение може би ще го занеса във Веломания за изправяне на капла (щото се оказа, че му трябва) и междувременно ще им кажа да ми го смажат. Just in case.

0 comments: