Weekend: Mishka's b.p. & Guano & bike & guitars & SLEEP!

Предната седмица беше тежка. Беше тежичка дори сама по себе си, но всъщност ужасното недоспиване от предните една-две седмици беше това, което просто ме съсипа. Четвъртък беше тежък и едва гледах. В петък вече виждах като в мъгла, а тепърва трябваше да се тича около рожденния ден на Мишката - торта, ала-бала. Нямам идея как всъщност се стегнах за да стане. Поне партито стана добре и тортата беше супер. С достатъчно акохол и кола успях да остана буден и що-годе активен достатъчно дълго. В събота работата си беше истински ужас - цяло чудо е, че успях всъщност да свърша някакви неща. Дебъгвах, разследвах, деплойвах и рестартирах. За концерта на Guano стигнах полу-умрял. На самия концерт вдигнах адреналин, минах тотално на батерии и оцелях, но след това едва дочаках да си допия бирата (след адското обикаляне за заведение) преди да се тръшна и да заспя. Този път благоразумието надделя и в неделя си останах в София, въпреки офертата за Малка Дупка.

Концертът на Guano Apes беше доста готин - Sandra Nassic се представи чудесно, китатиста правеше някакво шоу от време на време, гост-музикантът им също беше готин. Подгряващата група ми хареса - трябва да намеря малко техни записи за да ги чуя по-подробно. Имат някакси old school звучене, което ми допада. До колкото разбрах групата е Fyeld.
За сметка на добрите подгряващи, музиката, която ни пуснаха преди самите Guano беше ужасна - не толкова сама по себе си, колкото за концерт. Буквално щях да заспя. То бива бива прочувствени и меланхолични балади, ама това вече на нищо не приличаше. Както и да е, преживявайки това отиваме към следващото разочарование - озвучаването. То просто не издържа. Ама изобщо. След като концертът набрамалко скорост основното, което се чуваше беше пращене. Доста тъпо, а?
Както и да е - концертът все пак ме изкефи доста, особено със stage dive-а на "Алфонсо" след биса - беше забавно! :)

В събота спах до към 11:30 - от толкова време не съм спал до късно, че съм отвикнал. Видяхме се с Венски преди да потегли обратно към Белгията, повъртяхме се из къщи и по едно време си грабнахме с Мишката колелцата и поехме към Южния парк. Там повъртяхме, позагубихме се в околията му на едно място, но все пак се намерихме и стигнахме навреме за срещата с Тишо, Коен и прочее. След това си намерихме хубаво слънчево място, насядахме по "женски мозъци" и се започнаха китари, федербал, бирички... По някое време се появиха и една тъжна-тъжна Лора и един Фери, идващ направо от пещерата.
Good times, good times...