Раз-цеп-ва-не!

Този уикенд пак бяхме на Карлуково. Всякакви травми по лявата ръка ме боляха и смърдяха, но честно казано не ми пукаше - толкова ми се катереше, че две не виждах!
Направо се убих! Отдавна не съм катерил толкова. Всичко започна със слагането на една малка установка на едно 6а за загрявка. След това пробвах "Неженени с деца" 6c на установка - лесно начало, но като се качиш горе се обръща в един надвес с доста специфични туфи. То не бяха заклещвания на колена, то не беше чудо. Целите ми колена са изподрани и ми трябва нов панталона за катерене - този е на дреп вече... След една добра почивка реших да се пробвам с нещо ново. Е, на Карлуково не е като да се е убило от лесни турове за пробване, та се заех с нещо, което поне изглежда инересно - првата част на "Непобедим" 7a+. Брутална плоча със завършек в таван. Е, аз до там не стигнах, но определено се зарбих борейки се с тия 20 метра здрава плоча. Слязох изцеден. И пак почивка, и пак мотане и цяпане. Хвана ме скуката чак, а още ми се катереше. Е, айде пак на "Неженени с деца"! Хмм... Оказа се, че съм прекалено уморен за тоя тур - тоталното изпомпване в таваните, висене, мъка... Общо взето едва стигнах до горе за да оправя установката да е на удобни две точки и си слязох. Половин час по-късно се оказа, че всъщност няма кой да свали установката. Ааааргх! Те това си беше мъка в чист вид. Вече нямах никаква сила, изпусках се на всяка примка, беше ми адски трудно дори да се изпомпам по въжето (в таван всъщност не е особено лесно). Тъкмо стигнах до най-надвисналата част, когато се появи Алекс и невинно попита защо не съм събрал долните примки. Oh, sh*t! Ами не съм ги събрал, защото съм тъп идиот, уморен съм, не мисля и съм забравил, че трябва... Взех тази, на която висях, набрах се до края и събрах последните две. Мишката ме спусна през клиновете до мястото, където вече можех да се хвана за маршрута, което беше практически в началото му. И от там пак нагоре - набеееери! Газ, колкто имам сила, а то не беше много. И сега големият проблем - в момента в който откачах последната забравена примка щях да бъда осигурен десетина метра по-нагоре (което е добре) и три метра по-назад от колкото съм в момента (което вече не е толкова добре). Така се бях надишал, че нямах никакво желание да правя какъвто и да било пандюл. Само дето кой ме пита... :( Откатерих два метра и ... алее-хоп! Всъщност се оказа, че пандюът беше по-бавен, лек и мек от колкото си мислех. Дори беше приятно. Последното предизвикателство беше развързването на затегнатата осмица и с това всичко свърши.

Днес съзнателно закъснях за работа за да мога да се възстановя. Малко съм пребит и т.н., но е ОК. Болят ме ръцете, но и това е ОК - болката е от претоварване, а не от травми. След малко ще се разходя да си купя нещо, с което да ги намажа, та да им помогна във възстановяването. Определено днешното размазване си струваше якото катерене. Отдавна не съм се чувствал толкова добре смачкан и изцеден от катерене - чувството е просто безценно. :)

PS: Ако някой си ззадава въпроса дали катеренето е мазохизъм, отговорът е: О, да!!!