Tuesday, March 16, 2010

нямам подходящо заглавие

Навън малко по малко слънчицето недделява над снежните напъни на баба Марта, която тази година е особено люта. Около мен пък се въртят странни работи, които дори бих нарекъл хубави.

Да отхвърлим тежката част - вчера официално се дипломирах. Да се чете "вече официално и безвъзвратно съм 'компютърен инженер'". Смейте се.

Техническият университет, разбира се, не пропусна да се прояви в типичен за него стил през тази последна среща. Би било малко странно всичко да мине гладко и спокойно, нали? За да не допусне такива неща, милата администрация се беше постарала да въведе абсолютно нулева организация в церемонията по връчването. Да се чете - в една от нормалните лекционни зали деканът и ректорът ни помрънкаха 15 минути глупости за това колко се търсели инженери, каква професионална реализация ни чакала, как икономиката не знам си какво си. Единственото смислено нещо, което чух, беше, че студентите получавали знание не поради, а въпреки преподавателите си. По-верни думи не са били изричани на лицето на майката Земя. Няма да коментирам, че ще се получат само звездички в поста... Само ще спомена, че в този момент исках да чуя всичко на всичко "Честито дипломиране, поздравяваме Ви, че успешно се справихте с тази стъпка в живота и образованието си. На добър час!" Не е толкова трудно, нали? Вместо това чух (в прав текст) "вие сте най-добрата стока за износ на България" (да, да, цитирам!), "ние, за съжаление, знаем, че повечето от вас ще заминат за чужбина", "образованието тук ви дава чудесни въможности за реализация в Европа". Мотивиращо, а?
До тук положението беше жалко и мизерно, но това някак си не беше достатъчно. Очевидно решили, че са загубили достатъчно от свръх-ценното си време, нещастниците, ръководещи тази изпаднала дупка, имаща наглостта да се нарича университет и съответните му подразделения хванаха и се изнесоха. Връчване на дипломи, ръкостискания и прочее имаше за няколкото заблудени души, успели да изкласят с отличие. След това отпред излязоха две лелки с голям наръч дипломи и започнаха да викат "Иван Иванов! Петър Петров! Ку*а Ми Янко!" без всякаква организация на хората. Дипломантите, съответно, се скупчиха долу, защото изобщо не беше ясно кога ще извикат името ти и ще ти развеят дипломата. Трагичната пародия не подлежи на описания. Може би по-късно ще сложа тук една или две снимки, които да онагледят мащабите.



С това мисля да приключа темата "Технически Университет" и повече да не пиша за него.

Нека само споделя твърдото си вече мнение относно бъдещето на това заведение:

ТУ-София трябва да бъде сринат със земята и залят с напалм!

По възможност докато преподавателският състав е все още вътре, за да се предотврати по-нататъшно разпространение на заразата!

Подпис,
инж. Новаков

4 comments:

Стойчо said...

Споко и преди 20 години беше така :-) Честито дипломиране!

ro-tex said...

Мъката е пълна, значи, а прогресът - нулев. Но... вода под моста. Стига толкоз. :)

Мерсиза честитката. :)

Веселин М said...

Все едно чета за моето дипломиране - а беше преди 10 години.

Ма така ще е - докато образованието продължава да работи в същата базата/предодаватели/методология като преди 50 години ...

Anonymous said...

ghj,