Хе-хе.

Много работи се случиха и ми се ще да ги напиша що годе всичките, но точно в момента няма да стане. Скапан съм, пил съм, спи ми се, нервен съм и не му е времето. Сега само ще започна, а утре ще дописвам :)

Първо естествено идва разговорът ми е Реми (баш шефа) в който толкова го вбесих, че го докарах до псувни. Не че той не ме изнерви още повече, но... той ми е шеф на мен, а не аз на него, ако схващате тънката разлика... ;P

Още от сега за хората на които им е интересно за какво точно иде реч: ето го и разговора.

Второто, но май че още по-важно е че Надя се прибира днес от гадната Германия и аз нямам търпение да я видя. До такава степен, че изперквам вече. Трябваше да е пристигнала в 20:00, но май още я няма. Докато я видя утре най-сетне мисля, че тотално ще изперколясам...

Ох стига глупости за тая вечер, че и без това достатъчно натворих. Утре няма нищо да трия само ще добавям. За това сега слагам чертата (ей тая отдолу).
--------------------------------------------------------------------

След като мина известно време реших, че няма смисъл да пиша за разговора с Реми - за шефовете всички са чували достатъчно, пък и приложеният разговор е по-показателен от моето мнение като страна в конфликта.

Колкото до чакането на Надя - това вече беше забавно ;)

Първо цял ден чаках да стане 6 часа за да си тръгна от работа и да се затичам към гарата да я посрещна. Стана 6, всичко - точно, тръгнахме с Венски, поразходихме се, че беше малко рано и аз тръгнах към гарата. Тъкмо се бях спрял за да хапна нещо, че не бях ял цял ден и получих sms, че Надя няма да се вирне преди полунощ и че още се влачат през Сърбия. Мъка. Както и да - прибрах се... Седнах да вечерям. Установих, че съм прекалено нервен за да правя каквото и да е, звъннах на SASh за по бира (за по 3 коняка, както се оказа...) и се заметох натам... Така не знам от кога не съм се чувствал - ръцете ми трепереха, не можех да седя на едно място... абе изобщо... Дори докато си бършех очилата, такова... ми, счупих ги :) Ужас.

Час-два и три коняка по-късно всички нерви, умората от предните дни и всичко друго, което би могло да бъде обвинено, си казаха думата и най-сетне ми се доспа.

Което може би не беше най-блестящата ми идея за деня - спах много малко, на преселулки, точно толкова кратко време, колкото беше достатъчно за да успея да изсънувам таман четири кошмара... После се вдигнах и се донесох на бачкане с отвратителното чувство, че ще трябва да седя пред това РС през следващите 9 часа, а момичето ми ще е някъде там, където бих могъл да съм и аз...

Ох, трябва да се наспя. Просто ТРЯБВА! Пак съм скапан до бога и не мога да гледам... :(

Айде отивам да се опитам да посвърша някаква работа...