Слънце и дъжд се редуват в душата сякаш случайно и без причина.
Дали наистина е без причина? Не знам.

Защо трябва в един момент да се чувстваш така щастлив и в теб да грее надеждата, че всичко е наред или ако не е - то ще се оправи, а в следващия… В следващия се чувстваш като абсолютен глупак… И все пак подобието на надежда не те напуска.

Защо?