Climbing madness

Пак ме хванаха лудите. По цял ден си мисля (почти) само за катерене! :) То не че е лошо нещо, ама...
Вчера за пръв път от декември (когато спрях да катеря, като започнах преди две седмници пак) насам успях да направя целия траверс на стената на Софийския, при това в двете посоки (не наведнъж...). Почувствах се просто невероятно! Днес пак успях да отида и отново го минах. Вече бях започнал да се отчайвам от формата си (или по-точно от нейната липса). Сега ми остава да го направя и в двете посоки без слизане и ще съм наистина доволен! Тогава вече ще отправя жаден поглед нагоре и ... хе-хе! Става интересно! :)
Също така, обаче ще съм доволен и ако спре да ме боли рамото - май доста съм го претоварил вчера, защото още ме боли. Не че днес му помогнах особено, де... Не че и утре вечер ще му помогна като пак хукна към стената, но... I just can't help it! ;)

Мдам... Днес беше хубав ден:
- успях да си платя семестриалната такса и да запиша за по-малко от час (като дори срещата със секретарката на ФКСУ мина леко и бързо!!!);
- ходих на катерене;
- появих се на работа едва към 3 часа на обяд;

Хе - ставайки дума за работа - тръгнахме си от офиса чак към 9 часа вечерта, но май никой не усети как мина времето. Аз вече малко по малко влизам в ритъм и започвам да се ориентирам. Работата е интересна и разнообразна и общо взето я вършим с хъс, което пък води до доста приятния факт, че не ни тежи. Дори е забавно. Ще видим колко ще ми е забавно, когато наистина нагазя в дълбокото и започна да поемам част от лудницата, дето е на главата на SASh... Но важното е че за сега е купон! :)

И пак се усещам, че си мисля за катерене :)
Когато и да е общото събрание на ССС, задължително трябва да отида да пробвам Варененската стена - от снимките, които съм виждал дава вид на нещо, което си струва да се пробва! :)