Враца, Безенги и още много хубави работи...

Ех, днес беше един невероятен ден!

Най-сетне, след 3 седмици пропуски по най-различни причини, днес успях да стигна до скали! Организацията на отиването беше малко хаотична, но в крайна сметка свърши работа - някъде към 9:30 сутринта бяхме на Враца (В колко станах ли? В тази прекрасна неделна утрин? Леле-мале... Съмнявам се нещо освен катерене да може да вдигне в 6:00...). Последва нормалният хаос, докато се разберем кой с кого кога, как и къде. След Оглед на инвентара и малко размисъл сер азделихме и поехма всеки към тура си. До колкото разбрах Габи и Слави за качили "Опитмал" (6+), а при Слеро, Румен, Ирина и Ники е настанало някакво генерално объркване, което коства на народа доста нерви, но... всичко е добре, щом свършва добре - пострадали няма, инвентарът е налице, така че всичко е на 6 :) Колкото до нас...

Трифон, Михаела и аз катерихме "Безенги" (5+). Определно не липсваха емоции, адреналин и всякакви приятни и неприятни случки...
Като начало беше доста хубаво, че имах възможността да осигурявам водещ на двойно въже (т.е. той включва ту едното въже, то другото), което си е интересно и не е чак толкова лесно. Както и да е... Всичко си беше екстра - Трифон води, аз го осигурявам, после катери Мишето и последен катеря аз и обирам инвентара. Само дето на Мишето тура и беше малко нанагорно (като се има предвид, че това и беше бойното кръщение на скали - направо си катери супер. Но 5+ си е 5+...) и и отнемаше повечно време да го издрапа. А междувременно аз скучаех... :) Така че като сигнахме втора площадка и Михаела тръгна, аз тотално се размазах - свалих си еспадрилите, закачих си ги на седалката, увиснах на един клин в легнало положение, опънах си босите крака на скалата и.... тук вече започва истинската гъзерия :) - Така излегнал се си запалих блажено цигара, извадих си gsm-а от раницата и седнах да пиша sms на Надя! :) Кеф неописуем просто... Наоколо едно красиво, на мен вече не ми е студено, защото съм на завет и ме пече едно супер готино слънчице... Абе изобщо... :)
Самото "Безенги" не ми беше проблем, въпреки че си имаше места на които се замислих. Но като цяло тура беше лек. И се нагледахме на всякакви видове буболечки, червейчета и гущерчета. Най-много се радвахме на гущерчетата, които притичваха насам-натам, като дори видяхме а се гонят по особено съмнителен начин :))) Както отбеляза Михаела - "Пролет е..." :) Бяха супер забавни.
"Купонът" започна когато Михаела препполови четвъртото въже... На това място турът нежно минава покрай категория 5+ и си става направо 6- :) Тя геройски мина първата цепка на дюлфер (идея си нямам как се пише, но това е катерачна техника при която се хващаш за цепката все едно ще увиснеш на 90 градуса от скалата и запъваш краката срещу скалата. Много е готина, много е удобна техниката, но... иска си доста мускули и издръжливост), но за втората не и достигнаха силите и Трифон я спусна по съседния тур - "Вятър в косите" (не му знам категорията, но е сериозна...) за да стигне до неговата площадка. ОК, но тя трябваше да се спусне доста вдясно от нашия тур, което ще рече и вдясно от баш вертикалното спускане, което не е трудно, но не е и лесно, особено ако никога преди не си го правил и не знаеш как. А тя, сладурът, слиза първа... Както и да е - геройски се справи до един момент, в който се плъзна и полетя наляво... Политайки се завуртя и по особено неприятен начин се натресе с гръб във винкела... Аз първоначално реших, че и се е разминало и нищо и няма, но като слязохме на земята и видях пораженията (а именно доста сериозно натъртване отзад на рамото + две добри резки пак там...) и добре се почудих таз' девойка как може така да стиска зъби, че изобщо да не измрънка, че я боли. Но да се върна на тура...
Та Мишето стигна площадката на "Вятър в косите", аз и Трифон също пристигнахме и уж всичко вървеще по план, когато се оказа, че въжето по което току-що Трифон се е спуснал при нас на рапел се е заплело или нещо подобно и тотално не ще да слезе... Ужас просто... Седяхме и дърпахме ли, дърпахме, Трифон вися и скача на въжето, но... нищо. В крайна сметка извадихме щиш-пластината, френдовете и т.н. и Трифката пое обратно нагоре... Гадно, но... нямахме друг избор. Поне видях какво е да осигуряваш от висяща площадка :) Странничко е, но не е проблем :) Както и да е - Трифонотплете въжето, върна се и два доста интересни рапела по плочата надолу и най-сетне бяхме отново на земята. Шест часа и половина... Шест часа и половина за "Безенги". (Е, до колкото разбрах Габи и Ирина са го катерили цели 10 часа, така че...) Бяхме направо скапани. Мишката пък беше тека стресирана още от спускането към площадката (да не говорим за удара във винкела), че докато не си поседя поне 5 минути на земята дума не беше проговорила... Никога не е била толкова тиха :) Но то си е нормално...

От тук натаък нещата протекоха гладко. Аз качих двете плочи около "Road to Hell" (8-), които бяха и двете шеста категория и си имаха готини цепки - от известно време ми се катереше цепка - е, днес определено си откатерих на цепки. :))) Сега ми се катерят плочи. :)
За сметка на моите две 6-ици (първите шестици, които катеря) Трифон качи самият "Road to Hell" без почивка и направо се сбърка от кеф! :) Откачи... Ама то и аз да го кача и аз ще откача. :) Все пак е 8- и не е шега работа...

После разбрахме за проблемите на Слеро, Ирина, Румен и Ники за които така и не разбрах достатъчно, тъй че няма да пиша. Но ефекта беше, че се позамотахме доста. Все пак решихме, че не можем да изпуснем бирата след катерене. :))) Метнахме се по колите и - в Ботевград в "Олимп" :) То си било традиция след Враца да се ходи в "Олимп" за бира и шкембе. Ок... :) Истина е, че традициите не са това, което бяха, но аз все пак се престраших и за пръв път ядох шкембе. Ами не съм очарован, но става за ядене.

И така... Около 0:15 вече си бях вкъщи. После - баня, крем за изгорелите ми от слънцето и вятъра ръце и лице, блог... И сега определено е време за сън :)

Леле, разбит съм - просто размазан. Страхотно усещане. Ужасно съм доволен. :)
Жесток ден.... :)))