Saturday, April 16, 2005

The Fall...

Заставам в началото на тура и поглеждам нагоре. Вече съм уморен, но това е тур, който вече съм качвал - няма от какво да се страхувам, трябва просто да го кача...
Започвам - първите движения са малко сковани, но следващите идват сами - дори не мисля къде трябва да стъпя или как трябва да се хвана - просто се протягам и тялото ми само се извърта в нужната позиция... Трето включване... Четвърто... Пето... Няма да почивам - за какво ми е? Протягам се за последната хватка от тавана и заковавам на нея - нраката ми са стабилни, всичко е ок. Изтеглям въжето за шесто включване и се протягам към карабинера... Нещто не е наред! А!? И еспадрилът ми се плъзва по стъпката... Вече уморената ми ръка дори не оказва съпротива на падането и сякаш на забавен каданс виждам как пред очите ми се размотават 2-3 метра свободно въже - въжето за включването... Падайки виждам земята и през главата ми успява да мине само мисълта "Уау! Това е невероятно!" и преди да съм разбрал кое е невероятно и невероятно лошо ли е или невероятно хубаво въжето се опъва и аз се залюлявам на 2 метра от земята...
Вече стъпил на пода развързвам осмицата със завидно спокойни ръце. Краката ми обаче треперят като луди... На няколко пъти поглеждам нагоре за да видя от къде съм паднал и да преценя колко е било свободното падана, колко високо съм бил, колко... Вече съм се отвързал и отивам до стената за да изтегля въжето. Моят осигуряващ ми казва "Нали знаеш, че ако беше едно включване надолу си беше паднал направо на земята?"
Знам...

0 comments: