Лакатник (отново)

В понеделник пак бяхме на Лакатник. Беше приятно общо взето, но не беше максималното изживяване.

Започнахме с прекалено тежък за мен тур - излиза се изпод едно доста стабилно таванче и е доста силово. Натаък тура не става песен. Май че бил към 7-. Много ми е - аз катеря 5/5+ до 6-/6. Това просто ми беше над възможностите в момента и се пресилих. Някъде по средата на тура ръцете ми вече бяха доволно напомпани и се радвах на доста интересни влакна от чиста болка, опънати по протежението на предмишниците ми. Инат - качих го. А май не трябваше. Доста ме смачка.
Последният ми тур за деня беше нещо подобно - по-близо до типа тур, който харесвам, но въпреки това твърде тежък. На него се отказах преди да съм се претоварил прекалено - иначе във вторник нямаше да мога да вдигна и химикалка.
Единствения тур, който качих без проблем беше една петица (странно защо ли) на която за пръв път свалих установка (не че има нещо особено в упражнението - просто не го бях правил преди).

Денят беше доста горещ - направо се опекохме живи... Добре, че Габи се оказа предвидлив и си беше взел плажно мляко фактор 25 :) И аз мислех да си взема моето, но... познахте - забравих... :) Както и да е, важното е че не съм червен като рак. Беше доста приятно всъщност да се разхождаме по жегата - нека се усети, че е лято! :)
Най-приятният момент все пак беше когато към 4 часа седнахме в една не особено близка пещера - "Бъчвата", където ни заведе Ирина. Там седнали блажено на сянка се заехме да полеем рижденния ден на Наталия. Не беше нещо кой-знае-колко специално, но не се и налагаше. Омахахме по половин пиле на грил, полято с "Леденика" и нищо повече не ни трябваше :) Това, че имаше и нещо сладичко за десерт си беше чист бонус :)

Мдам... Като цяло беше приятно, но установих, че хич не съм фен на скалите на Лакатник. Това, че трябвало да мога да катеря всякакви скали хичне ме трогва - некатеря за спортни успехи и слава, а за удоволствие и предпочитам да катеря на скали, които са ми приятни. Като например тези на Враца. Нямам търпение дапробвам скалите на Боженица...

Има един доста наболял проблем, който ме мъчи - какво да правя за рожденния си ден в петък. Идеята беше да направим купон у Ива заедно с Гери и Габи, които ще си празнуват именните дни. Обаче офертата да съм на рожденния си ден заедни с още 30-40 души, които не познавам не ме изпълва с възторг. Още повече, че не ми се прави купон тази година. Ако ми се правеше щях да го направя у нас. Уфф... Ще видим де... Днес ще трябва да реша ще ходя ли в петък и ако ходя - ще се правя ли на рожденник или не. Нито един от вариантите не ми харесва, но... сякаш това пък е нещо ново под Слънцето. Просто както обикновенно ще трябва да избирам по-малкото зло... Да видим...