Thursday, June 30, 2005

Бурята

Бурята беше красива. Започна със сила и стил - огромна сиво-бяла облачна стена бързо прекоси ниските източни склонове на Витоша и се насочи към Лозенската планина. Като спускаща се завеса - един по един изчезваха хълм след хълм, докато накрая зад шосето не се виждаше нищо. Тогава пристигнаха първите капки и тресна първата гръмотевица. Светкавици почти не се виждаха - бяха вътре, в сърцето на бурята. Силна лятна буря... Вятърът шибаше дъжда, превръщайки го в мощни талази, истински облаци от тежки водни капки. Всичко притъмня, когато премина над квартала. Усещането е... стихийно!

Като се замисля, може би книжката ми е повлияла - нали все се говореше за силата на Въздуха, силата на Водата... Но не - аз винаги съм бил доста впечатлен от силата на стихиите. Винаги съм се наслаждавал на тази сила. Може би само Земята малко ме плаши - толкова е инертна и силна... Другите три стихии са така подвижни, нежни, елегантни - леко нежно докосване е достатъчно за да ги насочи. Това - когато са спокойни и кротки. Когато се разбесеят... бягай и се крий!

Четирите стихии... Виж, да опитомиш петата! Ех...

0 comments: