Уча, не уча...

Да, днес определено не е добър ден за българската наука. За целия ден съм минал едва 10 страници. Мъка! Още не съм стигнал дори до там, до където бях решил да стигам първия ден. Абе изобщо...

Абе изобщо май ми излязоха криви сметките - хич не е толкова лесен тоя изпит. И мозе и да разбирам материала, но пак ужасно се разсейвам и чета бавно.

Днес ме заболя глава. И като добавих мързела - седнах да си дочета "Не е време за Дракони". Наистина - хубава книга, но... точно сега ли? За утре имам две ампули Sargenor. Няма как - ще се друсаме щом трябва... Само дано помогне за концентрацията, щото иначе пак ще има 3. (А изпита ще го взема, де. Поне ако не съм абсолютния Марко Тотев.)

Иначе книжката що-годе я бива. Създава странна структура от светове, дето ми малко нереална, но пък е интересна. Динамична е и има едни такива малки, нищожни обрати, които ми допадат. Основната интрига е малко слаба, ама... Общо взето след като навлезеш в света моментално ти става ясно, че нашия човек може да е това, за което го мислят, а може да е и обратното и цялата тръпка е да прочетеш края за да разбереш кое от двете ще стане. Никаква изненада.
Краят е оставен малко отворен - няма го happy end-ът, но това все пак не е американска книга :) А и отворен край не означава като в американското кино - очаквайте част 2, 3, 4...
Както и да е - книжката беше глътка свеж въздух след като от толкова вземе не бях чел руска литетратура. Самият език е... друг.

Е, сега нищо не научил мисля да си хапна диня и може би ще прочета нещо, но най-вероятно няма. Още усещам как главоболието се крие някъде там в дъното на черепа ми.