Sabbath Bloody Sabbath!

АААААААААААААААААААААААА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Бях на концерт на Black Sabbath!!!

Унищожително, разбиващо, размазващо невероятен концерт! Не мислех, че мога така да се накефя на концерт! Даже си мислех, че едва ли не вече ми е тъпо да ходя по концерти. Да, бе! :) Ха-ха-ха-ха!

Сега ме е страх да си погледна под тениската. Не знам какво ще видя - синини, ожулвания, натъртвания. Премазан, пребит, схванат и още не знам как се чувствам. Но и това е част от преживяването и му се кефя с най-пълния мазохизъм, на който съм способен! :)

Концертът наистина беше невероятен - като започнем от последните подгряващи - Zack Wild and The Black Label Society. Много добри. Трябва да си намеря нещо да чуя по-подробно.

Първи поглед.

Всъщност за мен самото изживяване започна точно след като влязох на стадиона, след проверките и т.н. Просто се спрях и погледнах стадиона. Уау! До преди това ми беше скучно, спеше ми се, не ми се седеше прав - мързеше ме. В този момент всичко това си отиде. За по-малко от десет секунди самата гледка ме погълна - стадиона с хората, които се струпват в единия му край, групичките, насядали по тревата, сцената, навеса на тон-режисьора... Всичко това сякаш нашепваше "Пълно и откачено разбиване! Ти само почакай да почнем..." За пръв път отивам на концерт с толкова малко настройка - аз едва ли не щях за забравя... Но за по-малко от десет секунди това загуби всяко значение - аз бях там, на това място и ме заля такава енергия и ентусиазъм, че не знаех къде да се дена. Почувствах се, все едно съм на Woodstock!

Концертът.

През цялото време докато свиреха подгряващите аз знаех, че съм дошъл да видя Black Sabbath и Ozzy Osbourne. Както и всички наоколо. Забавлявах се и всичко беше нормално докато...

Сцената беше празна. Последните подгряващи бяха свършили и чакахме Sabbath. Никой не излезе на сцената, но пуснаха светлините. И после... Първият риф... и аз откачих!!! Едва в този момент аз наистина разбрах на какъв точно концерт се намирам! Намерих се във въздуха - скачащ заедно с морето от хора и ревящ с колкото глас имам - едва сега ме удари цялата радост и адреналин и аз просто трябваше да го покажа на света! Невероятно...

Естествено това ме пусна бързо - рабрахме, че е фалшива тревога, повикахме още малко от чист ентусиазъм и толкова. И тогава на сцената излезе ТОЙ! Самият Ozzy Osbourne! Замрях... Онзи човек там е легендата Ozzy. Господи! Почувствах се малко като тъпа фенка на бой-банда, която вижда кумирите си - един гаден гласец мрънкаше "И кво? Някакъв дядо, бивш музикант... Я се стегни бе!" Хе-хе. Гласеца го имаше за част от секундата. Това на сцената бяха основателите на Heavy Metal-а като стил. Та те са легенда! Просто се оставих на тълпата и откачих...

Не мога да опиша самия концерт. Само ще кажа, че прекарах 90% от него на 10-15 метра от Ozzy - на около два метра от преградите, централно в средата на сцената. Не е истина... Още не мога да повярвам. Седях и гледах Tony Iommi и си мислех как в момента носи кръста, с койото е сниман на тениската ми. Борих се с въртопа от тела или му се радвах - през 2 минути различно. Седях и гледах кротко, отнесен в музиката или дивеех с пълната сила на тълпата.

За мен концертът достигна своя връх, когато засвириха Black Sabbath. Просто полетях... Когато започнаха The Wizard вече не знаех къде се намирам. Когато свърши и започнаха Paranoid за мен концертът беше свършил - аз бях минал абсолютния връх и сега се спусках в chill-out зоната. Бях така неадекватен, че не познах Paranoid и попитах този до мен как се казва тази песен. Представяш ли си!? Както и да е - аз бях някъде другаде. Когато пуснаха на запис Changes отново се размазах, но изобщо не по същия начин. Просто това е песента, която ме накара да се влюбя в Ozzy, а от там - и в Sabbath. Размазах се абсолютно доволен, помотах се малко, намерих част от компанията и се проснах на тревата.

Епилог.

След концерта вървяхме около час преди да решим какво да правим и да успеем да си хванем таксита към студентски. Оказа се, че съквартирантките на Ники не са си вкъщи - колко удобно. :)
Хи-хи. Днес (а и по онова време, защото беше вече 1 след полунощ) е ден преди избори. Ден за размисъл. Алкохол не се продава. Да бе! С няколко мили усмивки към една продавачка се сдобихме с две бутилки мента, напазарувахме и храна и се разбихме у Ники.
За нощтта у Ники мога да кажа само, че беше страхотно, че си изкарах страхотно, че срещнах невероятни събеседници та, където не ги очаквах (а би трбвало) и че (мога само да се надявам) срещнах хора, които с малко повече късмет бих се радвал ако мога да превърна в свои приятели.
Хе-хе. По едно време вече сутринта половината хора си бяха тръгнали и аз се чудех защо си говорим точно за Варна в момента. Докато не осъзнах, че и трите мацки в стаята са от там :) Абе тоя град просто си ме вика. Трябва да отида и да видя морето - вече ми липсва прекалено много. Като гледам по въпроса с настаняването ще се измисли нещо, пътя ще е на стоп (те и трите са ентусиастки, така че...) и... май не ми остават оправдания. Веднага след сесията, една събота и неделя ще бъдат отделени на Варна.