Боженица

Е, вчера определено беше един чудесен ден за катерене!
Първото ми ходене на Боженица биде отбелязано подобаващо - с 5 изкатерени тура! Личен рекорд за брой турове изкатерени за един ден, при това без никакво напрягане или гонене на бройка - просто катерех спокойно и с кеф и най-вече заради кефа от самото катерене. :)
Определено вече си имам любим тип скала - пясъчникът. Няма стабилността на варовика при облите хватки, но пък ръбчетата са просто фантастични - гледаш го малко, нещастно и мазохистично и решаваш, че нямаш никакви шансове да се хванеш за това 3-4 милиметрово нещо, посягаш все пак и... ами просто залепваш! :)
И трябва да пробвам да покатеря още малко съвсем равни, гладки, леко полегнали плочи - харесва ми. :)
Освен готините турове, самото място също не е за изпускане - просто е фанстастично с тази гора в подножието на оранжево-жълто-сивите скали и страхотните хълмове, покрити с гори наоколо (гледка, която се разкрива най-добре от върховете на туровете - след като си качих първия тур просто не исках да слизам...).
Изобщо няма да тръгвам да обяснявам, какво беше като се излегнахме на слънчице мързеливо - той Габи знае. :) Само като получа снимките може да сложа една или две спреставителни тук за да дам най-обща идея за мащабите на пълния и необятен кеф... :)))

Ами то толкова... Май не остана друго, освен да отбележа, че като решихме да си тръгваме и издрапахме баира, излизайки от гората, това, което видяхме беше... Далечния Балкан над който Слънцето тъкмо се спуска за залез, подпалвайки хоризонта. Небето, надиплено от нежни прозрачни облаци само допълваше картинката. Абе просто... Ще кажа само, че от тук нататък, когато става въпрос къде да се ходи да се катери аз съм с две ръце и един крак за Боженица! :)))

PS: Ето "малко" снимки.