Monday, October 24, 2005

Не сме наред...

Е, не че се случи нещо чак толкова особено, но...
Катеренето определено не е "a walk in the park" и е хубаво от време на време това да ни се напомня, по възможност без жертви. Една такава "напомнянка" беше е съботното ни катерене на Бузлуджа. Тура се води лесен - категория 5. В ClimbingGuideBG е определен на странната за мен 5(А0)/4 категория.
Това, обаче, няма нищо общо с факта, че тура си е гаден до спукване. Наистина не е труден, но... 20 годишните клинове, които след площадката свършват... Не си е работа...

Не ми се разказва (отново) какво точно стана по тура. Само ще кажа, че в момента, в който стъпихме на земята с Михаела единственото, което ни интересуваше беше, че сме живи и здрави и сме слезли най-после и се е свършило. Как се радвахме на Ники, като я видяхме... Няма такъв филм.

Понякога наистина се замислям дали съм наред и дали това, което върша е нормално. По време на слизането наистина се замислях дали не съм превъртял, че да вися на 50-60 метра от земята на това ръждиво, клатещо се парче метал, забито незнайно кога и от кого в скалата...
Не, наистина - наред ли съм?

2 comments:

Митака said...

Е човече аз например пък се катеря точно заради тези моменти. Защото иначе катеренето е еднообразно, безинтересно и след време омръзва няма ли такива моменти. Просто ти е липсвал опит и не старите клиновете са ти били виновни :)

ro-tex said...

Предполагам, че си прав. Просто не бях с правилното отношение към тура. Бяхме тръгнали да изкатерим нещо лесно и бързо. Нямахме представа, че са такива клиновете за да се подготвим психически, а на мен ми беше първа среща със скални клинове и ... бая се психирах :)
Предполагам, че следващият път ще съм доста по-спокоен, ама да видим... :) Просто не им вярвам на тия древни ръждиви железа! :)))