"Вината, малкия, винаги се крие на едно и също място: в човека, който е достатъчно слаб за да я носи."
Така казва учителят на Стрелеца, Корт.
3
comments:
Anonymous
said...
Твърде вярно... ...и странното, но разпространено възприемане, че вината и отговорността са здължително свързани чувства, май ще излезе един от случаите в които "народът" просто греши...
Hate it. Мислите ми винаги са просто поредица от многоточия.............
За мен по-интересното е, че "народът" всъщност го схванал точно наобратно - всички смятат, че е признак на сила да се нагърбиш с отговорността и да носиш и вината в последствие. Може би двете неща са малко различни, може би в различни случаи е валидно и едното, и другото. Но в момента, в който съм достатъчно силен да сваля вината от раменете си ще заживея малко по-щастливо. Най-хубавото е, че май съм на прав път. :)
А това, че мислите ти са поредижа от многоточия - ами просто не вървят в права посока. Което пък е хубаво, защото имат възможността да кривнат към всяка вероятност, вместо да се ограничават с общоприетите, изяснени и безопасни коридори.
Спирам да пиша, преди писанията ми да са заприличали на празна софистика, защото не това е целта им.
Всъщност в това да се "нагърбиш" с отговорността според мен няма лошо. Напротив, необхосимо е винаги да носиш отговорността за всичко, което правиш. Но то е именно затова. За да не си позволиш след това да се чувстваш виновен или още по-лошия вариант - да съжаляваш. Просто си го направил, защото така си решил. (Тук точката се слага особено настоятелно.) Носиш си пълната отговорност и си готов да си поемеш последствията добри или лоши, предвидени или не... независимо дали това се харесва на останалите. Просто не трябва да има вина, в противен случай отговорността не е била искрена.
Мда и аз ще се спра. Хубаво е да се спираш навреме :)
3 comments:
Твърде вярно...
...и странното, но разпространено възприемане, че вината и отговорността са здължително свързани чувства, май ще излезе един от случаите в които "народът" просто греши...
Hate it. Мислите ми винаги са просто поредица от многоточия.............
:) (доста крива в същност)
За мен по-интересното е, че "народът" всъщност го схванал точно наобратно - всички смятат, че е признак на сила да се нагърбиш с отговорността и да носиш и вината в последствие. Може би двете неща са малко различни, може би в различни случаи е валидно и едното, и другото. Но в момента, в който съм достатъчно силен да сваля вината от раменете си ще заживея малко по-щастливо.
Най-хубавото е, че май съм на прав път. :)
А това, че мислите ти са поредижа от многоточия - ами просто не вървят в права посока. Което пък е хубаво, защото имат възможността да кривнат към всяка вероятност, вместо да се ограничават с общоприетите, изяснени и безопасни коридори.
Спирам да пиша, преди писанията ми да са заприличали на празна софистика, защото не това е целта им.
Всъщност в това да се "нагърбиш" с отговорността според мен няма лошо. Напротив, необхосимо е винаги да носиш отговорността за всичко, което правиш. Но то е именно затова. За да не си позволиш след това да се чувстваш виновен или още по-лошия вариант - да съжаляваш. Просто си го направил, защото така си решил. (Тук точката се слага особено настоятелно.) Носиш си пълната отговорност и си готов да си поемеш последствията добри или лоши, предвидени или не... независимо дали това се харесва на останалите. Просто не трябва да има вина, в противен случай отговорността не е била искрена.
Мда и аз ще се спра. Хубаво е да се спираш навреме :)
Post a Comment