Weekend-in-a-rush

Поредният weekend-in-a-rush си отиде.

Учудващо (особено за Михаела), но позаприличах на човек. Хората ме гледат странно. Сигурно трудно ме познават в този ми вид. Промяната се състои в това, че съм подстриган и бръснат, което не ми се е случвало от доста време (бръсненето май от 2-3 седмици... за подстригването хич няма и да отварям дума...).

Другото, което ме учуди е, че мога да пека палачинки, като при това ги въртя във въздуха. Не съм изпуснал нито една! :) Сега остава да си направя сам и сместа. Не че е трудно де, просто не съм пробвал още. Ще взема да се науча малко по малко и да готвя и тогавааа... :)))
Иначе палачинковият експеримент беше проведен по време на палачинково парти у Явор. Забавно мероприятие се получи, макар и малко странно за мен. Котката му е просто страхотна - дебело и гальовно същество. Това, че се казва Google е един малко по-различен въпрос... :)
Бях доста учуден, като налетях на maniax-а там, но след като се замислих се усетих, че е трябвало да го очаквам. Чухме малко забавни истории за опъване на кабели под вода. Забавно, стига да не ти се налага наистина да го правиш и да разчиташ на тях. :)

Ново размазване на Балканджи - Либе...

Сега се сещам, че (май отново по вина на maniax) слушахме Булгара. Само бях слушал за тях, но това, което чух определено си струва. Мисля да му отделя специално внимание през някой от идните дни.

Във връзка с горното - от няколко седмици търся да си купя втория албум на Исихия, но нямам късмет - изчерпан е навсякъде. Ако някой знае от къде мога да си го докопам - да драсне два реда (черпя една бира!).
(Само уточнявам: имам албума на mp3, идеята не е просто да го чуя, а да си го имам на оригинално CD. Не че особено ще подкрепи българската музика, но... по-добре малко, от колкото нищо. Просто да пиратствам Исихия... ами гадно ми е.)

На сутринта едва се повдигнахме (едва се повдигнахме, ама в 6:30!!!) и след ужасяващо гадното кафе, купено на спирката на НДК (не го правете! недейте!) Мишлето се прибра да си доспива, а аз хукнах към вкъщи.
За половин час свърших доста неща - установих, че проблемът с компютъра ми е в клавиатурата (още не съм разбрал ще я бъде ли - след малко ще тествам), написах съответната бележка с инструкции към сестра ми, споменах, че пак изчезвам на скали (сигурно щяха да се сетят и сами, но аз да си кажа). После си стегнах грамадната раница, изведох си кучето (така е то - събудих го и то реши, че е време за разходка) и хукнах към Плиска.

На Боженица беше наистина божествено! Страхотно време, много красиво. Катерих гол до кръста, радвайки се на слънцето. За втори път не успях да изкатеря чисто Страх, но следващият път трябва да стане. С Нат катерихме един много лесен и приятен тур - Куклата. Турът за загравка се оказа, че има само един клин, та си го изкатерих соло. Не е хубаво да се започва така - смачква психиката.

Денят беше просто прекрасен - удоволствието да живееш...