Friday, November 25, 2005

Николай Баровски

Отварям блога на Лина и се радвам - след дълга пауза тя се е завърнала. (Добре дошла отново, кралице на планината. Липсваше ни!) След това започвам да чета и радостта ми се изпарява за секунди - насрочена е дата за делото срещу Баровски. Продължавам да чета и без да искам се запитвам дали чета наистина за Ники Баровски или за ужасяващият абсурд, който продължава да се случва с нашите медици в Либия. Отношението на държавата е абсолютно същото - вбесяващо, отчайващо безразличие. Просто го оставят да си гние там и на никого всъщност не му пука. В Либия щеше да е същото ако не се бе превърнало в международен скандал (при това не благодарение на българските политици). В гърлото ми засяда нещо горчиво и започвам да треперя като се замисля за това. Дали не сбърках, когато завърших гимназия и отказах дори да се явя на SAT & TOEFL? Дали не трябваше да се разкарам от тази държава, на която не й пука за мен? Глупак съм аз... При всичко, което виждам все още не искам да се махна. Но това май няма да трае дълго - някой ден ще ми дойда в повече и ще си хвана парцалите към Германия или някое друго подобно противно място, където да се отнасят с мен като с човек, бил той и имигрант. Отплеснах се в яда си...
Дочитам целия й пост и не ми става по-добре... Не знам. Отказвам да повярвам, че нещата трябва да стават така. По дяволите...

2 comments:

Лина said...

Надежда има! Не сме се отказали и не бихме могли, защото другото е немислимо.
Все си мисля, че накрая ще е имало защо да сме останали в България, макар че напоследък убеждението ми отслабва.
Снощи Балканджи направиха поредния си много силен концерт... Те донесоха думите на Николай до нас

"Кога ме черна магия омае, черна магия коварна
Ще помниш ли моята сила?
Кога ме тежка мъка погуби, тежка мъка невярна
Ще плачеш ли с мен за светлите дни?
Кога ме тъмна сила повлича, тъмна сила душа ми разтърси
Ще бъдеш ли с мен? С мен, с мен...
Кога дълбока нощ ме погълне, дълбока нощ студена
Ще чакаш ли с мен? Ще чакаш ли с мен?"

ro-tex said...

Надявам се...
Наистина се надявам, че нещата с Баровски ще се развият към добро.
Наистина се надявам, че наистина е имало нещо, заради което да останем тук.
Наистина се надявам да не е самоцел.