Damn it!

Проклятие! Искам да мога! Искам да мога това, което е в главата ми - да озаптя мисълта и да я използвам за да нарежа действителността бавно, внимателно и методично, а после отново да я сглобя според желанията си...
А преди изглеждаше толкова лесно да го направим, нали К.? Е, животът се оказа малко по-различен - труден, лесен, скучен, интересен и злободневен. Не е лесно да си свръхчовекът, но аз никога не съм го и искал. Само дето не мога да правя някои неща, които си мислех, че ще мога. Примерно да променям света си според желанията си.
Hello, master of the world, are you listening?
Някой да помни думичките:
"And we have just one world
But we live in different ones" ?

I used to be the master of my own world - a bleak and forsaken place, maybe, but one of my own. Now I'm being stirred by someone else's desires, plans and "lack there of"-s. Why? Wasn't it suppossed to be easier this time? To have the fun, no strings attached? It never is...

Отплеснах се...

So what do we do now? Damn it - let go... Let happen whatever's coming. After all, that's what always happens in the end of the day, right? There ain't no way of choosing, right? Or I'm just too tired to force my will over it. Over myself...

Good night now, honey-bunny. And don't be afraid of monsters - it's just the beast inside your head...