Sunday, January 22, 2006

A hell of a weekend...

Изпитът ми се задава с пълна сила и съответно се старая да уча. Само дето през седмицата ми се явява малко невъзможно - катерене (от което няма да се откажа, забравете просто, още преди да сте попитали...), изпращане на хора през океана (See ya soon!) и просто познатата, нормална, всекидневна умора от която просто ми причернява само при мисълта да отворя учебник...
Обаче през weekend-а е друго - няма пречки да се учи сериозно. Взимайки присърце идеята, след петъчното изпращане на Насо за към по-слънчеви страни, с Мишката отпрашихме директно към тях, където се разквартирувахме за следващите два дни. Следващият ден (т.е. вчера) просто разби на пух и прах твърденията ми, че не може да се учи по повече от 2 часа на ден - не само, че ги надхвърлихме, но и стигнахме космическата, недостижима цифра седем-осем часа! Наистина безумно...
Днес продължихме, но със знчително забавено темпо - просто бяхме капнали от вчера.
Разултатите обаче си заслужават и напълно отговарят на старанието - още 3-4 задачи и съм приключил всичкия материал за изпита. Просто страхотно! Този път вече имам чувството, че наистина знам нещо и имам реални шансове да го взема. А ми е крайно време - ако не го взема веднага като едното нищо няма да мога да запиша през Септември и тогава... ще има в 5 сутринта "СТАВАЙ ДА МЕТЕШ ПЛАЦА!!!", "ПАДНИ ЗА 20!", "ЗА ПОООЧЕСТ!" и подобни... Айде не! ;)

По средата на великото учене имаше една пространна почивка в която надделяхме над мързела си и над студа и се разходихме до Халите и ЦУМ. Разходката хич не беше случайна, ами си имаше цели две задачи да покрие. Едната задача мина успешно - отидохме в ЦУМ, възхитихме се колко чист, подреден и т.н. е станал, ужасихме се колко безумно гъзарски е станал и се заехма да се поразходим. След известно лутане най-сетне открихме щандчето на Victorinox, от където след известно мерене, разглеждане, чесане по брадата и т.н. съпътстващи мисловния процес (или неговата симулация) процеси, аз се сдобих с тъй желаното калъфче за швейцарското ми ножче - вече ще мога да си го нося на колана. Супер! :)
Преди тази успешна акция, обаче, претърпяхме полу-неуспех в Халите, опитвайки се да решим другата задача, която се явява чувствително по-сложна. Задачата се състои в откриването и закупуването на перфектният тиган за палачинки! С други думи се издирва тиган, отговарящ на следните условия:
- диаметър около 30см
- незалепващо покритие (задължително!)
- нисък ръб (за да се въртят по-лесно палачинките)
- относително ниско тегло (не ми се маха с някое чугунено чудовище!)
Тиган, за който е известно, че отговаря на всички тези условия, е притежание на субектът Heth и аз имах удоволствието да го използвам преди време на едно събиране у тях (също посветено на култа към палачинките). От тогава този тиган се издирва, но за съжаление без особен успех.
Та в Халите скоро попаднахме на щанд за тигани и подобни. Продавачът скоростно се хвърли (доста дразнещо всъщност) да ни хвали стоката си и да ни обяснява как това е най-невероятният тиган на света. :) Да, тиганът определено беше хубав, голям диаметър, не прекалено тежък. Незалепваемостта на покритието ни го демонстрираха веднага, като ми изгориха целофанената опаковка на цигарите в него, а после и малко сметана и нито едно от двете не залепна. Почистиха се със салфетка - наистина впечатляващо.
Само дето въпросният тиган има висок ръб, който ми се струва, че ще ми пречи (аз не съм кой знае какъв спец и като си въртя палачинките понякога ги закачам в ръба на тигана (ако е висок), а това си е голяма излагация...). Освен това скромната цена на нещото е 55 камъка, което ми се видя леко много (за справка аналогичен тиган на Tefal струва наполовина). Оказа се, че това се дължи на магическото покритие и т.н. Скромното ми тиганче за палачинки се оказа полу-професионално свръх-качествено чудовище. Айде не... Аз така или иначе ще седна да правя палачинки на някой купон и все ще намеря начин да му видя сметката на третия път - няма нужда да струва толкоз много. Пък и ниския ръб на тигана на Heth много ми хареса, така че quest-ът "Откриването на тигана" продължава... Ако някой има идея от къде в София може да се намери такъв тиган или поне къде се продават разнообразни модели на Tefal - ще му бъда признателен за информацията! :)

2 comments:

neven_che said...

ето това казват от сайта на tefal за българия; за съжаление не можах да намеря твоя тиган в продуктовия каталог, но пак ти обещавам, че ще ти намерим - само да излезем да пазаруваме! :)

ro-tex said...

Уха! Доста полезно напътствие, мерси!
Имало ги къде ли не... Например в Бонжур и Зора. Може да мина през някой от тях тия дни, стига преди това да не идем направо с вас до Техномаркета. :)