Tuesday, January 17, 2006

Балканджи (с Баровски!) @ FANS

Е, ето ни след концерта на Балканджи...

Концертът беше страхотен, но най-хубавото, разбира се, беше Баровски - най-сетне тук, у дома, сред приятели и на сцената. Всички бяха страшно щастливи и атмосферата беше просто страхотна.
С Михаела имахме късмета да се сдобием със столчета (благодарение на Ицан, който ни ги беше запазил) и ни беше и удобно на всичкото отгоре. В началото се уплашихме, че нищо няма да видим защото бяхме в самото дъно на галерията, но много скоро установихме, че ако човек стъпи на тръбата под бара, която си е предназначена за крака (ето така...) и ако после се хване за бара (малко по-отстрани, само на първа фаланга на пръстите, мдам - така е ок...) и ако си сложи другия крак леко стъпил на напречните пръчки на стола (ей така - я, колко било лесно...) се оказва, че е станал с около 30-40 см по-висок и има директен изглед към сцената! :))) Неочакваният бонус, че претъпканата закачалка зад нас е идеалната облегалка беше посрещнат с подобаваща радост. :)

Изсвириха любимите ни песни - Либе, Самодива, Звездице и песента на вечерта - Към таз земя (смело ги слагам тук, защото са лицензирани под Creative Commons) и ние просто се размазахме... :)
Май не ми се разказва повече за концерта - концерт на Балканджи трябва да се види. :)

След концерта една солидна компания от около 40 души се понесохме към "Дивака" със сериозното намерение да ядем сладолед. Мдам... В случай, че не знаете, яденето на сладолед около 1 след полунощ към средата на Януари е свещена традиция. :)
Всъщност "Дивака" не ни побра, та всички дружно (пеша, с коли, с таксита и с всякакви други форми на транспорт) се занесохме към "Джепето". Там разбудихме позадямалия персонал, скоростно събрахме 1-2-3-4 маси и се наредихме (понеже заведението не ни стигна като дължина за да си съберем достатъчно маси, компанията се разкъса и на две-три сателитни). И тогава се започна най-невероятна комбинация от храни и питиета - пици, лазани, салати (особено тачена се оказа салатат Ozzy ;P~), бири, уискита, коли и кафета, айряни и какво ли още не... Единствената сервитьорка по това време просто се видя в чудо... :)

Ох, нямам повече сили да пиша... :)
Само ще завърша с таз-сутрешното изказване на Венски, което си е самата истина:
"Кола с кафе в 3 сутринта си е друга работа..." :)

0 comments: