Post-празнично

Е, празниците минаха. Добре прекарани - не мога да се оплача. Само дето хич не ми се сядаше на компютър, пък и не останах с толкова много свободно време (което е хубаво нещо), което пък идва да обясни толкова дългото ми отсъствие тук. Днес дори ми се поскараха за което и аз обещах да се поправя, което и правя в момента. :)

Прекарах си Коледа със семейството, по традиция. Отдавна не съмс е задържал вкъщи беше започнало да ми липсва. Хубаво нещо е.
Между празниците се видях с разни хора, завърнали се от чуждестрания, макар че така и не успях да ги видя като хората. Виждането с Ди беше по-скоро забавно, отколкото виждане, а това с Андрей си беше чисто и просто никакво. Мъка.
Поне се видях що-годе нормално с Надя, което е повече от хубаво. Не мога да понеса когато някой човек просто хване и си излезе от живота ми. Което ми напомня как ме хвана яд, че Диана така и не се прибра да я видя... Е, такъв е животът казват хората.

Четейки последните редове се замислям как след празниците съм малко по-философски настроен към света, от колкото бях преди и как съм може би една идея повече тук и сега, отколкото в света в главата си, в който прекарвам така или иначе прекалено много време. Сякаш най-сетне започвам наистина да осъзнавам, че пясъкът си тече и дали аз живея или не него изобщо не го интересува. А и в края на краищата животът е това, което ти се случва тук и сега, нали? Жалко само задето това са само думи и е толкова зверски трудно да ги направиш истина...

Мдам... Новогодишното парти беше супер. Обичам си компанията просто... :) Момичетата се бяха постарали да сготвят по много от много неща и трябва да им се признае, че се бяха справили страхотно. Самото парти също се получи много добре, макар и някои хора така и да не дойдоха.
Идеята партито да е маскен бал се получи далеч по-добре от очакваното (аз по принцип хич не си падам) и дори аз се включих като оставих Михаела да твори по лицето ми (нещо което се случва за пръв път в живота ми, ако правилно си спомням...). Резултатът беше повече от добър - по някое време трябва да кача снимки, но няма да е точно сега...

Най-после успях да отделя известно време и за Sentinel - смених стария, посчупен и непачван Slackware 9.1 с Debian Stable и се надявам това да реши камарата проблеми с интернета вкъщи. Stiff пък отдели един 40GB диск за /home, та ще имаме и доста място да си качваме каквото си искаме. С други думи - машинката вече се чувства далеч по-добре. :)

Времето вече ме притиска, та съм седнал (абе по-скоро се каня, но от време на време наистина сядам) да уча - изпитът ми по ТЕ е скоро-скоро, а тоя път вече не мога да се дъня май... Няма начин - ще се учи. Странното е, че дори ми е що-годе интересно. Да видим до кога...

И така... Кучетата лаят, керванът си върви...