Ето, че започна поредната седмица.

В работата - раздвижване, спешни задачи, подготовка за празниците. Реших си днешната задача прекалено бързо за сложността, която й определи SASh. Или съм гениален, или съм много тъп. Не открих да съм пропуснал нещо, но... утре ще си покаже.

Една ужасно изненадваща новост - седнах да уча. Да, знам, че не ми вярвате - аз самият още не си вярвам. Но все пак вчера хванах тетрадките на Вени по ТЕ-1 и след първоначалната половинчасова адаптация към почерка й (от доста време не съм чел чужд почерк) започнах бавно и постепенно да потъвам в мътните води на Теоретичната електротехника.
Един от ужасите по въпроса е, че все още не знам как да преобразувам число от вида 10*sin(wt + 45) във вида A + jB. Минах през Ойлеровата формула и все пак... Глупав съм, знам. Как мога да забравя такова нещо?!

Друго забавно, което се случи е, че започнах "Шифърът на Леонардо", който рязко ме върна към отдавна изоставения ми интерес към символите. Книгата ми е наистина приятна защото отразявя доста точно отношението ми към Църквата. Може би трябва да прочета някои от трудовете на Леонардо (нямам представа какво е писал по темата, но сигурно има какво да се прочете). Също така идеята за "свещената женственост", както е изложена в книгата, е близо до личната ми гледна точка към света. Идеята за изцяло патриархално или изцяло матриархално общество винаги ми се е струвала абсурдна. Всъщност това е основната причина да избягвам всячески нагазването в спорове от типа "мъжете са прасета, жените - богове" или "жените са некадърни, мъжете са върхът". Все едно да спорим дали Ин или Янг е по-важен. Абсурдно е, при положение, че едното не може да съществува без другото. Отплеснах се...