Climbing season - OPENED!!!

Лакатник! Скали! Цял ден на открито, без двигатели, клаксони, аларми, свтофари, задръствания, тълпи и прочее проклятия на градското съществуване...
Вместо тях - хълмове, облаци, слънце, вятър...

Единствените ентусиасти се оказахме аз и Габи, но това не ни разколеба нито за миг. Дори се оказа по-лесно да се катери така - все пак трябва да се балансират по-малко лични мнения и предпочитания. Случихме на добро време - сухо (слава Богу!) и малко хладно, но изключително подходящо за катерене - нито твърде студено, нито прекалено топло. Разходихме се до самият край на Вражите дупки - нека опитаме ново място.

Изводът ми от това катерене е, че съм загубил много тренинг, предимно психически. Физически се справям с туровете, но психиката ми рухва прекалено лесно. Само за илюстрация - наложи ми се панически да сляза от първия тур, който пробвах (Аха), въпреки че нямаше реална опасност при падане от мястото на което бях (малко над втора примка - нямаше да падна до земята по никой начин). Само че това беше без значение в момента - паниката ме беше стиснала за гърлото, и двата ми крака бяха на "шевна машина" и всеки момент щях да падна, въпреки че мястото си беше ОК да си поседиш. В момента, в който зърнах зад себе си един клин от съседния тур ми отне по-малко от секунда да реша точно какво ще правя - моменталко щракнах примка на него, включих се, самоосигурих се и казах на Габи да ме сваля от там...
Мъката е пълна...
Хубавото в случая е, че си възстановявам психиката бързо - още първият тур, който успях да изкача (Прощъпулник) ми се отрази доста добре и при опита на втория (Самочувствие) (въпреки, че не успях да го кача чисто и ще го повтарям) се чувствах доста по-сигурен и стабилен - просто вече знаех какво правя. Щом дори Габи, гледайки ме отстрани, е видял голяма разлика в катеренето ми, значи има добър шанс бързо да си възвърна старата увереност и психика. :)

There's a lot of good climbing ahead - rejoice! :)))