Wednesday, April 19, 2006

По стълбата...

There's a lady who's sure all that glitters is gold...

Има нещо особено в това да чуеш любимата си песен за пръв път сякаш от векове. Слушам я докато работя и се замислям защо ли точно тя ми е любима. После се заслушвам истински само за 2 секунди и... вече няма въпроси - отговорът е толкова размазващ, че не оставя място за съмнения.

...and it's whispered that soon,
if we all call the tune,
then the piper will lead us to reason...

and a new day will dawn...


Откъсвайки се от любимата си музика за толкова дълго сякаш съм забравил колко интимно музиката стига до душата ти. Няма бариери, няма маски - пуснеш ли я там, значи по-добре просто да се подготвиш за това, което ти е подготвила. А то винаги е едно и също - един малко по-чист поглед към теб самия.

...and if you listen very hard...

Въпросите, които остават са седели преди това са отмити. Дали отговорите са ти харесали, обаче - това е друг въпрос...

0 comments: