От известно време насам никакъв ме няма тук. Принципно причината е липса на време. Това ме накара да се замисля: прекалено много работа ли имам напоследък или се занимавам с много и все приятни неща, та не ми се ще да ги прекъсвам за да пиша блог. Е, както обикновенно истината е някъде там...

В работата напоследък направихме някои промени в работния процес и той все още не е достатъчно изгладен. Хубавото е, че се занимавам с неща, които са ми интересни. Най-сетне ще се топна сериозно и в проект, изцяло на PHP5/Smarty/AJAX. Лудницата ще е пълна... :)

Хобитата напоследък също процъфтяват - този weekend беше посветен на втория кръг от световното първенсктво по катерене, който се проведе във Велико Търново. Ние хванахме само боулдър полуфиналите и филналите мъже и жени, но това беше напълно достатъчно за да се размажем от кеф - усещането беше просто страхотно. Седиш си в залата, гледаш си, на стената Anna Stoehr се бори с някакъв страхотен боулдер, до нея Jerome Meyer прави абсолютно шоу за публиката като по средата на боулдъра се спира, пуска си ръцете, посядва и започва да маха... Около нас руснаци, французи, швейцарци и всякакъв друг народ крещи, окуражавайки състезателите си. В един момент се усещаш, че крещиш заедно с всички, подкрепяйки всеки, само и само да успее да качи боулдъра. Не те интересува кой ще спечели - нека спечели най-добрия. Искаш само да видиш наистина добро катерене. И го виждаш - по много! :)
Абсолютният култ беше, че в почивката между полуфиналите и финалите направихме невероятното - забегнахме към скалите! Ха-ха-ха! Да! След толкова гледане така ни се катереше, че две не виждахме! Хвърлихме се моментално. Габи залепи два тура, аз направих един. За съжаление се лепнахме на нещо прекалено силово (така се бяхме надъхали, че бяхме направо безсмъртни! едната трудност не ни плашеше) и нито аз успях да го изкатеря без почивка, нито Михаела успя да мине пасажа (турът се водеше 6+, но беше мазничък и надвиснал на пасажа. иначе беше ОК).

Та така... забавлявката беше пълна! :)