Вкъщи...

Леле, бях забравил колко хубаво може да е да се прибереш навреме от работа, да хапнеш, да изгледаш едно филмче (глупавко, но отпускащо, нали знаете - от ония дето от петнайстата минута вече знаеш точно какво ще стане до края и как...). Някак си е спокойно, нормално и те кара да се чувстваш добре. Да, след време писва и става скучно, само дето някак си знам, че при мен няма как да се случи достатъчно пъти поред, че да му свикна, пък камо ли да ми стане скучно... :)
Като се замисля - това, че скучноватото ежедневие (поне в това му проявление) за мен е разнообразие май говори добре за начина по който си прекарвам времето. Да, както обикновенно балансът ми на времето е просто абсурдно крив, но като цяло през по-голямата част е забавно, така че...

"Whot's the odds so long as you're 'appy!?" :)