Тазседмичното катерене определено не беше скучно. Лайтмотивът на деня май беше "опознаване на природата" най-вече заради следният списък от животинки, с които се срещанахме:
- още на път за скалите видяхме една доста красива граблива птица, която след известно обсъждане обявихме за ястреб (или сокол...)- в подножието на туровете Stairway To Heaven и На Инка си намерихме (слава Богу само визуално) една доста дебеличка Vipera Аmmodytes (пепелянка)
- навсякъде наоколо тичаха огромни зелени скални гущери! Под 'огромни' разбирам дълги между 20 и 30см! И на всичкото отгоре - дебели! Тия неща като тичат се чува тупуркане... :)
- видяхме и една доста интересна вкаменелост - някакъв вид охлюви (на снимката). До тях пък имаше голямо вкаменено дърво (не че не сме виждали вкаменените дървета и преди, но този път наистина ги разгледахме)Още по-интересно стана, когато реших да покатеря. Тръгнах да загрявам на Stairway To Heaven (който все пак не съм катерил, въпреки че името е многократно споменавано тук - това което си мислехме, че се казва така се оказа кръстено "На Инка"). Тръгнах, покатерих, малко трудничко, но всичко си беше наред. Стигнах до към 8-10 метра нагоре, когато закачайки принката чух някакво бръмчене наоколо. Първоначално не се притесних особено, защото по скали сме виждали всякакви буболечки и (има си хас!) не ни е страх от тях. (Само дето...) Все пак се поогледах и видях от къде иде звукът - на около метър и малко с ляво от мен имаше дупка в скалата широка около 20-30см и неизвестно колко дълбока ("Леле какъв джоб!" викам си аз...). От таз дупка незнайна обаче изпълзя нещо, което в първия момент взех за голяма оса. Секунда по-късно осъзнах, че осите надали стават 3-4см дълги... В следващият момент една идейка бавно изплува в съзнанието ми. "Стършели. И аз съм точно до гнездото им..." В следващия момент видях още няколко които си се мотат вътре и се замислих, че леталната доза ужилвания от стършел май е около три, а там са повечко, пък аз съм на стотина километра от София... Забавно...
Е, последва супер скоростно спускане на земята, изчакване гадовете да се успокоят, че няма да ги ям и да се кротнат, след което се качих и си прибрах последната примка (от която се бях спуснал и съответно я бях зарязал горе в бързането да сляза). После обявихме този и съседния тур за некатеруеми това лято. :)
След като се помотахме известно време наоколо без особено желание да катерим (жега, стършели - какво да ви кажа...) решихме, че вече все пак е време. По време на мотането бях направил един опит на Страх, при който установих, че изобщо не си спомням как се минава пасажа. Сега реших, че ще го мисля в движение и ще повторя опита.
Тук е мястото да отбележа, че моята борба със Страх е вече стара и прословута (макар и не толкова (слава Богу), колкото Трифон и неговия Road To Hell) и по тая причина Габи и Гери дойдоха и те - за морална подкрепа и да дават акъл (българи сме все пак). Всъщност точно при това изкачване установих, че моралната подкрепа е голяма работа!
Та тръгнах аз по тура и съпроводен от коментарите на народа долу си стигнах без проблеми до пасажа, където за голямо мое учудване след известен размисъл (отново) просто се усуках, напрегнах се и... то стана! :) На момента просто не можех да повярвам - толкова време му се точа на този тур и най-сетне го направих! Чувството е неописуемо... :)
От това изкачване си извадих няколко извода:
- ако искаш да се катериш добре - дишай често и по малко. По време на пасажа дъхът ми звучеше като метроном - много бързи, много кратки вдишвания без никакви паузи между тях...
- всичко е психика! Половината катерене се случва в главата ти - ти си там, изправен пред планината на собствените си страхове. Странно е как простото приемане на факта, че "ей-сега ще падна много" те отпуска и успокоява и всичко, което остава в главата ти е следващото движение...
- приятелите, които са долу под тура и те гледат не могат да направят и най-лесното движение вместо теб, но едно просто окуражаване в точния момент може да ти даде силата да направиш движение, на което си мислиш, че не си способен.
Предполагам, че за някои от вас тези неща са очевидни и елементарни, но според мен са достатъчно важни, за да ги кажа тук.
0 comments:
Post a Comment